Д-р Весела Енева е физиотерапевт с образователна и научна степен “доктор”. Завършва с отличен успех Медицински университет – София през 2015 г. Първа в България внедрява иновативни физиотерапевтични алгоритми за намаляване на рисковите фактори и усложненията от наднорменото тегло и затлъстяването (обезитета). Научната й работа е в областта на превенцията на социално значими заболявания и разработване на стратегии за подобряване на хранителните и двигателните навици. Д-р Енева е експерт в ресор “Здравеопазване и медицина” към Асоциацията на младите учени.
– Д-р Енева, какво представлява съвременната „обезогенна среда“?
– Обезогенната среда улеснява натрупването на мазнини. Това е среда с:
- лесен и постоянен достъп до висококалорични, силно преработени храни;
- заседнал начин на живот – много седене, малко движение;
- градска среда с малко възможности за физическа активност;
- дигитализация – работа и свободно време пред екрани.
Комбинацията от повече приети калории и по-малко движение води до постоянен енергиен излишък, който улеснява напълняването.
– Защо днес затлъстяването е толкова често срещано?
– В миналото хората са се движели повече и храната не е била постоянно достъпна. Днес храната е навсякъде, а движението – ограничено. Освен това, според т.нар. хипотеза за „спестовните гени“, някои хора по природа складират по-лесно мазнини. Това е било полезно еволюционно предимство в миналото, но в условията на постоянен хранителен излишък днес увеличава риска от наднормено тегло и затлъстяване. Затлъстяването се разпространява във всички страни и в различните възрастови групи като броят на хората с наднормено тегло непрекъснато расте. Поради това се наричат „globesity“ – съчетание от думите global (глобално) и obesity (затлъстяване). Друг използван термин е “Diabesity”, който обединява затлъстяване и захарен диабет тип 2. Той подчертава, че двете състояния често се развиват заедно и имат общи причини – инсулинова резистентност, хронично възпаление и нарушен метаболизъм. В някои страни се обособява дори отделна медицинска дисциплина – обезитология, която се занимава с изследване, профилактика, лечение и обхваща медицинските, хранителните, двигателните и социалните аспекти на проблема.
– Защо затлъстяването уврежда здравето?
– Затлъстяването не е само въпрос на външен вид или килограми.
То е хронично системно заболяване, което засяга целия организъм. Причините са много и действат комплексно. Може да се разделят на две групи.
Вътрешни причини:
- генетична предразположеност;
Свръххраненето при майката може да доведе до погрешно програмиране у плода, т.е. наднорменото тегло на майкатa по време на бременността може да повлияе феталния клетъчен метаболизъм.
- хормонални нарушения;
- редки генетични синдроми, водещи до тежко затлъстяване.
Тези случаи са по-рядко срещани.
Външни причини:
- заседнал начин на живот;
- слаба двигателна активност;
- неправилно хранене;
- стрес.
Хроничният стрес повишава нуждите на мозъка от енергия; организмът отговаря с повишен апетит и мастната тъкан се увеличава като „буфер“. Така затлъстяването може да бъде като адаптивен отговор.
- нарушения на съня;
- влияние от околната среда (например химически вещества в храната, водата и въздуха, които могат да нарушат метаболизма и имитират, блокират или нарушават функцията на хормоните).
– Какви здравни проблеми може да причини затлъстяването?
Механични усложнения:
- болки в ставите и гърба;
- остеоартроза;
- ограничена подвижност.
Метаболитни:
- инсулинова резистентност;
- диабет тип 2
- високо кръвно налягане;
Ментални:
- депресия;
- тревожност;
- ниско самочувствие;
- социална изолация и стигматизация.
Монетарни:
- по-високи разходи за лечение;
- по-ниска работоспособност;
- намалено качество на живот.
Под „айсберга на затлъстяването“, под видимо наднорменото тегло остават хроничното възпаление; хормоналните нарушения; сърдечно-съдовите заболявания; уврежданията на черния дроб; високия риск от някои видове рак.
Именно тези „невидими“ промени са най-опасни и представляват част от клиничната тежест на затлъстяването. Най-опасната част от нарушенията, свързани със затлъстяването, са: метаболитни нарушения (инсулинова резистентност, хронично нискостепенно възпаление, дислипидемия, хиперинсулинемия), сърдечно-съдови заболявания (хипертония, атеросклероза), ендокринни и хормонални нарушения (синдром на поликистозните яйчници, нарушения в лептиновата и адипонектиновата сигнализация), заболявания на черния дроб и гастроинтестиналния тракт (неалкохолна чернодробна стеатоза, гастроезофагеална рефлуксна болест), респираторни заболявания (обструктивна сънна апнея), опорно-двигателни нарушения (остеоартроза, хронични болки в гърба, дегенеративни промени в сухожилия и връзки), психични и когнитивни последици (депресия, тревожни разстройства, когнитивен спад и промени в мозъчната структура, социална изолация).
– Каква е разликата в натрупването на мазнини при жените и при мъжете?
– Жените иматпо-висока склонност да натрупват подкожна мастна тъкан в сравнение с мъжете. Този феномен се обуславя не само от хормонални и метаболитни фактори, но и от структурни особености на съединителната тъкан, която организира и механично поддържа мастните депа. Подкожната мастна тъкан е структурирана чрез прегради (фиброзни септи), изградени главно от колагенови влакна. При жените колагеновите влакна са подредени предимно паралелно и ориентирани вертикално спрямо повърхността на кожата. Тази линейна организация създава по-свободни отделения, които позволяват на мастните клетки да увеличават своя обем с по-малко механично съпротивление. В резултат женската подкожна мастна тъкан може да се разширява по-лесно, което улеснява натрупването на мазнини.
За разлика от това, при мъжете колагеновите влакна иматкръстосана, мрежовидна ориентация. Тази по-плътна и стабилна колагенова архитектура формира по-строги механични граници за мастно разрастване, което ограничава разширяването на отделните мастни компартменти. Този структурен модел допринася за по-равномерно разпределение на мазнините в мъжкия организъм.
Друга полова разлика е различното съотношение на α- и β-рецепторите. Това има съществено физиологично значение, тъй като в резултат се потиска разграждането на мастните клетки, което улеснява задържането на мазнини в подкожните депа. Този рецепторен профил е особено изразен в мастната тъкан при жените, което се счита за „резервно“ депо, свързано с репродуктивната биология. При мъжете адипоцитите съдържат относително повече β-адренорецептори, които стимулират разграждането на мазнините и улесняват мобилизацията на мастни киселини. Това обяснява защо мъжете по-лесно разграждат мазнините и по-слабо натрупват мазнини в долната част на тялото.
Жените по-често трупат мазнини подкожно – в ханша, бедрата и седалището (периферно затлъстяване). То е свързано с хормонални и структурни особености и има роля в репродуктивната функция т.нар. „крушовиден“ тип.
Мъжете по-често трупат мазнини около вътрешните органи (коремно, висцерално, централно затлъстяване), което е по-рисково за сърцето и метаболизма т.нар. „ябълковиден“ тип.
Друг вид затлъстване е остеосаркопенично затлъстяване, което комбинира ниска мускулна маса (саркопения), слаба костна плътност (остепения/остеопороза) и високи мастни натрупвания — това е състояние, което увеличава риска от счупвания (фрактури) и метаболитни проблеми.
– Как се диагностицира затлъстяването?
Количествените методи включват изчисляване Индекс на телесна маса (ИТМ). Това е основният показател за оценка:
- Нормално: ИТМ < 25
- Наднормено тегло: ИТМ 25–29,9
- Затлъстяване: ИТМ ≥ 30
Но ИТМ не показва къде са натрупани мазнините. Допълнителни измервания, даващи по-добра представа за риска са:
- обиколка на талията – по-важна за оценка на риска от сърдечни заболявания, обиколка на ханша;
- отношение талия/ханш и талия/височина — помагат да се прецени разпределението на мазнините;
- тестове за телесни мазнини – дебелина на кожна гънка (калиперметрия);
Иновативен инструмент на качествената оценка е термодиагностика (High performance contact thermography). Контактната термография използва термографски плаки с висока разделителна способност, включващи в себе си микрокапсулирани течни кристали, които променят цвета си в зависимост от температурата на тъканта, с която влизат в контакт. Благодарение на получените цветни изображения можем да определим различните етапи и видове затлъстяване.
– Каква е функцията на мастната тъкан?
– Мастните клетки не са просто склад за енергия. Те са активни и могат да отделят молекули, които влияят на метаболизма и възпалението в тялото. Това е една от причините затлъстяването да е свързано с хронично възпаление. Според теорията за личен праг на количество мазнини, организмът може да складира до определена граница, без да развие метаболитни нарушения. Когато човек надхвърли своя индивидуален праг, мазнините започват да се отлагат на „неподходящи места“, което води до инсулинова резистентност, диабет тип 2, дислипидемия, чернодробна стеатоза.
Основната идея е, че не всички хора могат да складират подкожно еднакво количество мазнини. Подкожната мазнина (особено в ханша и бедрата) е метаболитно по-безопасна. Когато тя се „препълни“, мазнините се насочват към черен дроб, мускули, панкреас. Всеки човек има различен „капацитет“ да складира мазнини безопасно. Когато този личен праг бъде надхвърлен, мазнините започват да се трупат на места, където пречат на нормалната работа на органите и тогава се появяват здравословните проблеми.
– Каква е ролята на физическата активност и на физиотерапията в превенцията на затлъстяването?
– Физическата активност е един от ключовите немедикаментозни подходи в лечението на затлъстяването, не само чрез увеличаване на енергоразхода, но и посредством сложни молекулярни и хормонални механизми. Физическата активност е ключов елемент в лечението и превенцията, защото:
- увеличава разхода на енергия;
- подобрява инсулиновата чувствителност;
- намалява възпалението;
- подпомага разграждането на мазнини;
- подобрява настроението и съня.
По време на движение мускулите отделят полезни молекули. Например ирисинът подпомага изгарянето на мазнини и подобрява метаболизма. Друга молекула е аденозинмонофосфат протеин киназа (АМПК), наричана още централен клетъчен „ензимен енергиен сензор“, който координира адаптацията на метаболизма към енергийния дефицит.
Физиотерапията използва за въздействие върху затлъстяването на апарати с външна форма на енергия (радиочестотна енергия; високоинтензивно фокусирано електромагнитно поле; инфрачервена светлина; ултразвукова терапия; лазерпорация и др.). Чрез приложение през кожата се предизвикват промени в подлежащите мастни клетки (адипоцити), водещи до видима редукция на мастната тъкан.
Преформираните физикални методи оказват дрениращ, васкуларизиращ, противовъзпалителен, метаболитен и тонизиращ ефект. Те ефективно стимулират микроциркулацията на кръвта и лимфата, активират липолизата и подобряват мускулния тонус. Прилагането на съвременни физиотерапевтични методи намалява неблагоприятните здравни последици, свързани с наднорменото тегло, и представляват съществена част от цялостната стратегия за превенция на затлъстяването.
– Полезно ли е движение след хранене?
– Да, леката физическа активност след хранене понижава пиковете на кръвната захар; подпомага усвояването на глюкозата от мускулите; намалява риска от натрупване на мазнини. Дори 10–15 минути разходка след хранене имат доказан ефект.
– Може ли затлъстяването да бъде предотвратено?
– Да, в много случаи може, но изисква дългосрочна промяна в начина на живот, балансирано хранене, редовна физическа активност, управление на стреса, достатъчно сън. Доказано е, че стоенето до късно вечер, гледането на телевизия и др. е свързано с повишен прием на високоенегийна храна. Нощната светлина влияе върху биологични часовник и метаболизма. Потискането на мелатонина (хормона на съня) се смята също за фактор, стоящ зад затлъстяването. Хората, които вечерят по-късно, имат по-висок Индекс на телесна маса.
Превенцията на затлъстяването не може да е краткосрочно усилие, а изисква доживотен ангажимент към правилни хранителни навици и повишена физическа активност, в които пациентът да вземе активно участие в грижата за собственото си здраве. Целта е не само постигането, но и поддържането на по-здравословно тегло. Упражненията подобряват метаболитните процеси и повишават чувствителността на клетките към инсулин и по този начин тялото по-ефективно използва кръвната захар като източник на енергия. Физическата активност активира комплекс от молекули и сигнални пътища, които намаляват възпалението и подпомагат здравословната редукция на тегло.
– Каква е медицината на бъдещето?
– Съвременната медицина е ориентирана към превенция, а не само към лечение; към ранно откриване на риска; към активно участие на пациента; към персонализиран подход. Целта вече не е само да лекуваме болестта, а да изграждаме и поддържаме здравето.
Затлъстяването е комплексно заболяване, но може да бъде предотвратено или добре управлявано, ако:
- човек разбере рисковете навреме;
- поеме активна роля в грижата за своето здраве;
- промени начина си на живот в дългосрочен план.
Превенцията е най-доброто лечение и въпреки че гените ни зареждат оръжието, то начинът ни на живот дърпа спусъка!
Редактор: Мара Калчева, Портал на пациента
