Д-р Златимира Ублекова специализира клинична лаборатория и работи в Лаборатория „Кандиларов“ в Пловдив. По повод Световния ден на диабета – 14 ноември, разговаряме с д-р Ублекова за изследванията на кръвната захар при хора с диабет тип-1, тип-2 и предиабет. На тази тема тя ще говори и на седмата Национална среща на диабетната общност, организирана от Сдружение „Култура без граници“ на 15 ноември в София.
– Д-р Ублекова, кои са стандартните нива на кръвната захар при здрав човек и при човек с диабет, който си контролира заболяването?
– За нормална кръвна захар при здрав човек приемаме стойности от 3,5 до 5,5 на гладно. При пациентите с диабет стойностите са по-високи. При тях приемаме за нормални стойности от 4 до 6,5, дори 7 на гладно, защото за диабетиците не е добре кръвната захар да е много ниска. Техният организъм страда при ниски стойности.
– Нормално ли е да има разлика между резултатите от самотестването на кръвната захар у дома с резултатите от лабораторни изследвания?
– Да, има разлика и това е нормално, защото методите на изследване са различни. Вкъщи пациентите използват глюкомери с тест-ленти, като някои апарати дори не са калибрирани в ендокринологични клиники. Само калибрираните може да бъдат максимално точни. Но и с калибриран апарат стойностите на кръвната захар в домашни условия може да се окажат по-високи. Причините за това са няколко: че се взима кръв от пръста, че пациентът сам се убожда и не е ясно дали е почистил добре мястото на кожата, може тест-лентите да са изтекъл срок на годност. Така че има много фактори, които да попречат да се направи точно изследване.
Пациентите с диабет-1 използват и глюкозни сензори, които се поставят върху кожата. Техните резултати са доста точни, тъй като се отчита кръвната захар подкожно. Отчетените стойности чрез сензори са малко по-ниски в сравнение с анализаторите на кръв от пръста.
Измерената кръвна захар в клинична лаборатория е най-достоверна, защото се изследва венозна кръв, за която се използват биохимични анализатори, които дават най-надеждни резултати и за пациента, и за лекаря. Дори при изследването на капилярна кръв в лабораторни условия се използват утвърдени апарати с ежедневен качествен контрол.
– С каква периодичност да си изследват кръвната захар хората, които са в състояние на предиабет?
– При гранични стойности от 5,6 до 6,8 когато глюкозата все още не е достигнала 6,9 на гладно, това състояние наричаме нарушена гликемия на гладно. Добре е тези пациенти да се изследват малко по-често – веднъж на два месеца. Трябва да си направят и друг вид изследвания. На този етап е добре да се пусне липиден профил, глюкозотолерантен тест, НОМА-индекс (индикатор за инсулинова резистентност) и гликиран хемоглобин (средната стойност на кръвната захар за три месеца назад, която отразява количеството хемоглобин, свързан с глюкозата в еритроцитите). При стойност равна или по-висока от 6,5% говорим за състояние на диабет.
Пациенти с гранични стойности на глюкоза на гладно често са по-възрастни хора, които имат риск от отключване на диабет тип 2. При тях е добре да се изследва инсулина, липидния профил и гликирания хемоглобин. Стойностите на инсулина ще ни дадат представа дали тези пациенти имат запазени депа и как реагира инсулина върху базовите нива на глюкоза в организма.
– Какви допълнителни изследвания трябва да си правят хората с диабет тип 1?
– Захарта е най-важното изследване при тях, но те го правят ежедневно, и то на всеки 5 минути, когато са с глюкозни сензори на кожата. За тези хора е важно също да се изследва и урина, защото са склонни да изпадат в състояние на диабетна кетоацидоза с поява на кетони в кръвта и отделянето им с урината и с издишвания въздух. Това се случва при инфекции, стрес, висока консумация на алкохол и др. При кетоацидоза се повишава драстично и кръвната захар, и захарта в урината.
Необходимо е също да се следи за белтък в урината, защото хората с диабет са рискови за проблеми с бъбреците.
Добре е още да се видят чернодробните ензими и да се пусне липиден профил, поради риск от съдови инциденти.
Пациентите с диабет тип 1 вече се изследват и за циркулиращи в организма антитела. Формират се неспецифични и специфични антитела – GAD , ICA. Най-значимите автоимунни маркери са GAD65, ICA512, IAA, IA-2, ZnT8 и др.
Ако се колебаем дали един пациент е с диабет тип 1 или диабет тип 2, с изследването за антитела може да се разграничат двете заболявания и да се постави правилната диагноза.
При пациенти с диабет тип 1 циркулиращите антитела са налице още преди диагностициране на заболяването. При пациенти с диабет тип 2 такива антитела липсват.
– Колко често хората с диабет тип 1 трябва да си правят тези изследвания?
– По принцип състоянието на диабетиците се следи от личните лекари и профилактиката е по-честа. Не се прави веднъж или два пъти годишно, а на всеки три месеца се пускат пълни кръвни изследвания с биохимични показатели. А следенето на кръвната захар при тези пациенти е ежедневно.
– Навлизат ли нови изследвания за диабетици?
– Ново е изследването за антитела при диабетици, за което вече споменах, а също на С-пептид, което показва дали има достатъчно инсулин в организма и до каква степен той е склонен да компенсира състоянието на висока кръвна захар.
Изследват се и други показатели, както и други антитела, свързани с С3 и С4 комплемента, чрез които се оценява състоянието на бъбреците, които много често се увреждат от диабета.
– Може ли пациентът да си поиска сам тези изследвания или трябва лекар да му ги назначи?
– Най-добре е лекар да им назначи тези изследванията. Това са нефролози или ендокринолози. В крайна сметка лекар специалист трябва да интерпретира резултатите от изследването.
Мара Калчева, Портал на пациента
