В края на 2019 г. стартира информационната кампания „Зрението е всичко. Прегледай се!”,посветена на влажната възрастовообусловена дегенерация на макулата и диабетен макулен едем. По този повод на тема диабетна ретинопатия и диабетен макулен едем разговаряме с д-р Даниела Митова, д.м. от Очна клиника „Света Петка” във Варна.
– Д-р Митова, какво представлява диабетният макулен едем и каква е връзката му с диабета?
Заболеваемостта от диабет в световен мащаб е много висока. Между 4 и 10% от населението боледува от диабет, като честотата му в България е 8 – 9%. Говори се за диабетна епидемия. Все повече млади хора и деца развиват втори тип диабет поради затлъстяване и неправилен начин на живот. Диабетът дава тежки съдови и неврологични усложнения, като едно от тях е диабетната ретинопатия. Почти 100% от пациентите с диабет тип 1 и около 50% от тези с диабет тип 2 развиват очни усложнения. Диабетната ретинопатия може да бъде начална (непролиферативна) и напреднала (пролиферативна).
Диабетният макулен едем (оток) е усложнение на диабетната ретинопатия. Той е свързан пряко с увреда на кръвоносните съдове и пропускане на течност през съдовата стена, като тя се натрупва в централната част на ретината, наречена макула. Задебеляването на макулата води до намаление на зрителната острота. Диабетен макулен едем може да се развие както при начална, така и при напреднала диабетна ретинопатия. Оставено нелекувано, това усложнение води до трайно намаление на зрението и до слепота.
– Какво е лечението на диабетния макулен едем?
Лечението на диабетния макулен едем в съвременната офталмология се извършва с помощта на медикаменти, които се инжектират интраокуларно – вътре в окото или зад очната ябълка. Използват се два типа медикаменти. Едната група се нарича анти-VEGF (антисъдов ендотелен растежен фактор) и се прилагат вътреочно. Другата група са дългодействащи кортизонови препарати. Единственият регистриран у нас препарат от групата анти-VEGF от май 2019 г. е одобрен за частична реимбурсация от Здравната каса. Пациентите могат да кандидатстват за отпускането му с протокол, който се изготвя в определени центрове в страната. На базата на протокола личният лекар изписва медикамента, който може да бъде закупен на по-ниска цена и поставен вътреочно в съответните лечебни заведения. Манипулацията се извършва в операционна при стерилни условия. С първия протокол пациентите получават пет инжекции, като според нуждите на конкретния пациент тези протоколи може да бъдат удължавани. Медикаментът е много мощен и повлиява изключително добре макулния едем. По този начин подобрява зрението, стабилизира състоянието на ретината и намалява нуждата от лазерни процедури при тези пациенти.
Лечението на диабетния макулен едем изисква и комплексен подход – подобряване контрола на диабета, съдоукрепващи медикаменти, комбиниране на терапевтичните подходи (лазер на периферната ретина, лазер на макулата (грид, 2RT), кортизон в комбинация с антиVEGF.
– Кога пациентите с диабет трябва да си направят профилактичен очен преглед за макулен едем?
Веднага след диагностицирането на диабет втори тип пациентът трябва да направи консултация с очен лекар и след това да се проследява периодично по преценка на офталмолога. Ако липсват данни за диабетна ретинопатия, контролни прегледи се правят веднъж годишно.
При пациентите с диабет тип 1 по правилата за добра медицинска практика първи преглед при очен лекар се извършва пет години след поставянето на диагнозата.
Причината за различията между двата типа диабет е дългият латентен период при втори тип. От практиката се знае, че трябва да минат 10 – 15 години от началото на диабета, за да се развият първите белези на диабетна ретинопатия. Намаленото зрение често е много късен симптом с лоша прогноза. Ранното установяване на диабетната ретинопатия позволява ранно, ефективно лечение на усложненията, запазване високо зрение и добро качество на живот на тези пациенти.
За профилактични очни прегледи хората с диабет трябва да бъдат насочвани от личните лекари и от ендокринолозите, за да се обхване максимално контингентът от тези пациенти. Профилактичните прегледи са основата на ранната диагностика на диабетната ретинопатия и на макулния едем.
– Само че много хора не знаят, че имат диабет…
Наистина е проблем, че диабетът в началото протича тихо, почти безсимптомно. Може да дава обща симптоматика като съхнене на устата, често уриниране, отслабване на тегло.
Личните лекари трябва ежегодно да назначават профилактични изследвания на кръвна захар и гликиран хемоглобин. Но ако те не правят това, пациентът би трябвало да вземе инициативата и да си пуска сам профилактични кръвни изследвания веднъж годишно.
По-информативно изследване от кръвната захар е гликираният хемоглобин. Единична стойност на кръвна захар не може да ни даде ясна представа за метаболизма на пациента. Гликираният хемоглобин дава представа за състоянието на метаболитите в организма ретроспективно, за три месеца назад. Това изследване ще даде информация дали има нужда от допълнителна консултация с ендокринолог за диагностициране на предиабет и диабет.
– С какви изследвания се установява диабетна ретинопатия и макулен едем?
За установяването на диабетна ретинопатия се извършват високоспециализирани изследвания, като фундоскопия и флуоресцинова ангиография. При флуоресцеиновата ангиография вкарваме контрастното вещество венозно и наблюдаваме кръвоснабдяването на ретината. По този начин уточняваме типа на промените – дали са свързани с влошено хранене (исхемия), или само с диабетен макулен едем като определяме и показанията за лазер терапия. Наличието на исхемия и/или прорастнали дефектни съдове в ретината е показание за лазер терапия.
В съвременната офталмология диабетният макулен едем се диагностицира и проследява основно с OСT – скенер на ретината, с който се установява задебеляването в централната й част – макулата. Ефективното лечение на макуления едем води до намаляване на задебеляването.
Автор: Puls.bg
