Портал на Пациента

НЕ СИ САМ!

Д-р Кунка Каменарова: Над 300 гени са отговорни за дегенерации на ретината: Макулната дегенерация, свързана с възрастта, има генетична компонента

Д-р Кунка Каменарова е доктор по генетика. Работи в Лаборатория по геномна диагностика – лаборатория за новогенерационно секвениране към Медицинския университет – София. Професионалните й интереси са в областта на генетиката и биологията на наследствените дистрофии на ретината, както и идентифициране на нови гени, отговорни за дегенерация на ретината. Ето какво сподели тя за Портал на пациента:

– Д-р Каменарова, каква е ролята на генетиката в лечението на наследствените очни заболявания?

– Много са генетичните заболявания при човека. До момента са известни около 6000, като една трета от тях засягат очите. Идентифицирането на гени, отговорни за дадено заболяване при човека, е важна стъпка за изясняване на патофизиологията на заболяването. От 1984 г., когато е клониран първият ген за очно заболяване при човека, досега броят на локусите, свързани с дегенерация на ретината, достига над 300 генни локуси, като голяма част от гените все още не са идентифицирани и клонирани. Непрекъснато нараства броят на откритите гени, отговорни за редки заболявания, засягащи както очите, така и всички други органи и системи.

Процесът на картиране и клониране на един ген е много дълъг. Когато някой от тях мутира, това може да доведе до дегенерация на ретината. Последствията за пациентите с дегенерация на ретината са разнообразни и варират от пълна слепота при най-тежките форми (напр. пигментна дегенерация на ретината и вродената амавроза на Лебер) до по-мека форма на дисфункция (както е при нощната слепота и ахроматопсията).

Генетичната диагностика и разбирането на биологичните механизми на патогенеза е изключително важна първа стъпка в процеса на развитие на нови стратегии за третиране на генетичните заболявания изисква. С тези познания можем да разработим терапии, които да победят болестта.

– Каква е разликата между генетичните заболявания, които се отключват с раждането, и тези, които се отключват в по-късен етап от живота?

– Генетичните заболявания се причиняват от мутации в гените, които променят кодираните от тях протеини. Тези мутации могат да се получат спонтанно при даден индивид или да се унаследят от хромозомите на родителите.

Заболяванията, които се проявяват в много ранна възраст или веднага след раждане, се наричат вродени заболявания. При очните заболявания най-често те се унаследяват по рецесивен модел. При здравия човек всеки ген нормално кодира две работещи копия белтък (унаследени от двамата родители), който изпълнява своята функция. Когато е налице рецесивно заболяване, това означава, че двете копия на даден ген носят мутация и бебето не разполага с работещ белтък, който нормално да изпълнява функцията си. Проявява се заболяване с много ранно начало.

Доминантно унаследените заболявания най-често се проявяват в по-късна възраст, тъй като е дефектно само едното копие на гена, но другото функционира. Когато дефектното копие на белтъка липсва поради възникналата мутация, работещото копие донякъде е в състояние да компенсира дефицита на неработещото. Така засегнатият разполага с известна доза работещ протеин и заболяването се проявява на по-късен етап от живота му. Възможно е обаче дефектното копие на белтъка да има токсичен ефект. Тогава заболяването може да се отключи и по-рано. Много зависи какъв е засегнатият ген.

– Дайте пример за терапия на генетично заболяване.

– Нови експериментални подходи като генна терапия и трансплантация на ретинални клетки за третиране на наследствени дегенерации на ретината отбелязаха значителен напредък през последните 10 години. Ще дам пример с едно от най-тежките заболявания на ретината с много ранно начало – конгениталната амавроза на Лебер, при което неминуемо се стига до слепота. Заболяването се проявява още в ранна детска възраст, тоест раждат се бебета, които ослепяват след месеци. За конгениталната амавроза на Лебер вече е разработена генна терапия, след като е установен кой точно е мутиралият ген, причинител на заболяването. За първи път тази технология е приложена при пациенти с вродена амавроза на Лебер още през 2008 г. в Манчестър, при които субретинално е инжектиран рекомбинантен вирусен вектор, „доставящ“ работещо копие на увредения ген. По-просто казано, това означава, че човешки ген е внедрен в специално конструирана вирусна система (вектор), чрез която определени клетки се „заразяват” с нормално копие на засегнатия ген. Рекомбинантният вирусен вектор е така конструиран, че да отиде само там, където е необходим – точно в ретината, за да внесе функциониращо копие на дефектния ген. Според публикациите, третираните по този начин пациенти са показали значително подобрение на тестовете за зрителна мобилност. Това е работеща стратегия и до момента е най-широко използваната стратегия при терапията на очни заболявания.

Клетъчната терапия е друг иновативен и лесно приложим за дегенерациите на ретината подход, тъй като трансплантираните клетки лесно се интегрират към дегенериращата ретина и това би могло да доведе до подобряване на зрението. Базира се на дедиференциране на соматични клетки в подобни на ембрионалните плурипотентни стволови клетки чрез екзогенна експресия на няколко ключови гени. Плурипотентните клетки са способни да се диференцират във всякакъв тип соматични клетки, включително ретинални – ретинален пигментен епител и фоторецептори. За първи път през 2006 г. японски екип учени успешно индуцира подобни на ембрионалните стволови клетки от миши фибробласти, като ги нарича индуцирани плурипотентни стволови клетки. Година по-късно същият екип успява да генерира човешки индуцирани плурипотентни клетки. През септември 2014 г. за първи път малко парче тъкан от ретинален пигментен епител, култивирана от индуцирани плурипотентни клетки с „коригиран“ ген,  е присадено на 70-годишна жена със свързана с възрастта дегенерация на макулата.

– Какви са възможностите да се правят генетични тестове в България при съмнения за генетични заболявания на ретината?

– Наследствените заболявания на ретината са една от най-хетерогенните групи заболявания, както клинично, така и в генетичен аспект. Както казахме, за тях са отговорни много гени. Така че секвениране (прочитане) на гените един по един, за да открием в кой от тях е настъпила мутация, отнема много време и не е практично да се прави. Стигаме до въпроса: Какво е решението за диагностиката в България и как да го приложим в практиката? Масивното секвениране на голям брой гени или секвенирането от ново поколение се установи като основен метод, използван в редица диагностични лаборатории. В Лабораторията по геномна диагностика към Медицински университет – София разполагаме с две платформи за новогенерационно секвениране, които активно се използват за диагностика на всякакви генетично обусловени заболявания, включително и очните. Това правим съвсем рутинно всеки ден в нашата лаборатория. Не изпращаме ДНК в чуждестранни лаборатории. Нашата лаборатория е държавна, създадена през 2015 г. към съществуващия научен Център по молекулна медицина на Медицинския университет – София.

– Кога пациентът идва при вас за генетично изследване?

– Когато бъде насочен от клиницист при наличие на данни за генетично заболяване. Случва се пациенти да идват по своя инициатива, защото много хора четат и се интересуват за здравето си.

– Имат ли генетични причини не толкова редките заболявания като макулна дегенерация, която все по-често се среща при възрастни хора?

– Да, макулната дегенерация, свързана с възрастта, има генетична компонента. За всяко наследствено заболяване предлагаме генетичен анализ. Можем да потърсим генетичната му основа.

Всеки пациент, диагностициран не само с очно заболяване, а и с всяка друга генетична болест, е важно да се изследва на молекулно ниво. Това е така, защото знаейки механизма на заболяването си, може да разбере как то ще се отрази не само върху живота му занапред, но и на поколението му. На базата на тази информация може да взема решения и да търси възможности за лечение. Някои засегнати от генетична болест искат да са подготвени за това, което ги очаква. Разбира се, други хора не искат да знаят, отказват да се изследват. Провеждаме предварителна генетична консултация с пациента и разбираме какво иска той, какъв анализ е най-подходящ за неговия тип заболяване. Провеждаме анализа, издаваме резултата и пак генетичен консултант говори с пациента, за да обсъдят ефекта на открития генен вариант, приносът му към заболяването, риска за поколението. Пациентът също се насочва към лекуващия лекар, за да назначи подходяща терапия.

Достъпна ли е цената на генетичните анализи?

– Много е важно хората да знаят, че в България се предлагат генетични изследвания и консултации на достъпни цени. Не е нужно да плащат маса пари за същите анализи в чужбина. За деца до 18 г. може да се кандидатства за пълно финансиране на генетичния анализ от Здравната каса. Така изследването на детето ще бъде безплатно за семейството. Не е фатално, ако по някаква причина детето не получи одобрение за финансиране от НЗОК. Цените на генетичните изследвания са доста приемливи, защото работим с реактиви, предоставени от Министерството на здравеопазването, предназначени за деца и за бременни.

По-трудно е за възрастните пациенти, тъй като нямаме право да използваме реактивите от МЗ. Но пък затова цените ни са съобразени със стандарта в България и при всички положения е по-евтино от това, което се предлага навън. Освен това хората получават реален съвет какво да правят, къде и как да се лекуват.

Автор:  Портал на пациента

ПРОЧЕТЕТЕ ОЩЕ