Движението стимулира отделянето на миокини, които подобряват здравето
Доц. д-р Явор Асьов работи в Клиника по ендокринология на УМБАЛ „Александровска“ и преподава в катедра Вътрешни болести на Медицински университет – София. Председател е на Асоциация „Заедно“, чиято цел е да повиши информираността за затлъстяването и метаболитните проблеми, както и да оказва подкрепа на хора с тези заболявания.
Разговаряме с доц. Асьов за ролята на мускулната тъкан при лечение на затлъстяването.
– Доц. Асьов, каква е ролята на мускулната тъкан за лечение на затлъстяване?
– Комплексът мерки за лечението на заболяването затлъстяване включва три основни стъпки. Първата е промяна в начина на живот – балансиран хранителен режим и повишаване на физическата активност. Втората е медикаментозно лечение. Ако първите две не успеят, се прибягва до третата стъпка – оперативно лечение на затлъстяването.
С първата стъпка – промяна на начина на живот – целим дългосрочно да променим навиците на пациента така, че да се храни по-добре и да се движи повече. В повечето случаи това е трудна задача и справянето с нея самостоятелно не дава резултат. Ето защо трябва да обучим пациентите как да променят навиците си на хранене и движение, за да постигнат дългосрочни резултати.
Физическата активност се оказва най-важният фактор за задържане на вече редуцираното тегло и за промяна на телесния състав. Телесният състав влияе на общото здраве, за поддържането на физическия капацитет, а също намалява инсулиновата резистентност, усещането за глад и дава устойчивост на постигнатото намалено тегло.
Съвременното разбиране за мускулната тъкан е, че тя играе ролята на ендокринен орган. Тази тъкан произвежда хормони, наречени миокини, които влияят на функцията на различни органи и системи. Физическата активност стимулира мускулите да отделят миокини, които оказват благоприятни ефекти върху здравето.
В момента към това направление на медицината има огромен интерес и то се развива изключително бурно. Разработват се медикаменти, базирани на факта, че мускулите отделят хормони при физическа активност. Тези медикаменти до известна степен ще „заместват“ физическата активност, като пациентите получават ползите, които биха имали, ако се движат активно. Тези нови молекули би следвало да благоприятстват общото здраве, да подобряват телесния състав, като намаляват мастната тъкан и покачват мускулната, но още се намират във фаза на клинично изпитване.
– Каква физическа активност е по силите на хора с висока степен на затлъстяване? Как да започнат, за да не се откажат?
– При пациентите с високостепенно затлъстяване трябва много внимателно да се дозира физическата активност, като се започне с много леки натоварвания. Пациентите със свръхтегло имат проблеми със ставите и ако бъдат накарани да спортуват несъобразено със състоянието им, това крие сериозен риск от травми.
Ако конкретната форма на физическа активност не допада на пациента, например упражнения във фитнес зала сред хора в отлична физическа форма, това ще допринесе за стигмата, която съпътсва заболяването. Пациентът с наднормено тегло обикновено не харесва външния си вид и се притеснява да тренира сред добре изглеждащи спортуващи хора. Това допълнително го отдръпва от идеята дългосрочно да полага грижи за по-доброто си здраве.
Изборът на физическа активност трябва да се съобрази със състоянието на пациента и на първо място трябва да му допада за дълъг период от време. Освен че ще подобри здравето му, физическата активност ще подобри и неговата психика, тъй като ще му е приятна.
Третото изискване към движението е да бъде с прогресивно покачващ се интензитет. При пациенти със свръхтегло, които не са тренирани, които не са спортували изобщо през живота си, са достатъчни дори малки натоварвания – например качване на стълбите до следващия етаж или оставяне на колата и придвижване с велосипед до магазина, или повече ходене. Това са леки форми на физическа активност, но когато се правят ежедневно, оказват огромен ефект върху организма. Причината е, че това са нетренирани мускули, които отговарят изключително добре дори на минимално физическо натоварване.
Чак когато пациентът започне прогресивно да губи тегло, следва да се увеличава физическото му натоварване, но постепенно, за да се задържат или се постигат по-добри резултати.
– А какво ще посъветвате хората, които имат излишни 5 кг и не могат да ги свалят?
– Храненето е най-ефективният метод за намаляване на теглото, когато пациентите са със сериозно затлъстяване. При тях основният фокус трябва да е балансираното хранене, а физическата активност да е на второ място.
Обратно, когато излишни са само около 5 кг мастна тъкан, особено в областта на корема, водеща роля за редуцирането на теглото играе физическата активност. При такива пациенти начинът на хранене не е много лош, а само дребни неща биха могли да се коригират. Но пък физическата активност липсва или не е достатъчна. Абдоминалното (коремно) натрупване на мастна тъкан е характерно за мъжете, за жените в менопауза и за пушачи.
Най-подходяща за тези хора е физическата активност срещу съпротивление, тоест упражнени с тежести или йога, или пилатес.
– Станаха хит инжекционни медикаменти за диабет, от които се отслабва. Какво се случва с мускулната тъкан при това редуциране на теглото?
– Това е изключително гореща тема за дискутиране в ендокринологията в момента. Съвременното разбиране за лечение на заболяването затлъстяване не се отъждествява само с намаляване на телесното тегло. Ние целим да подобрим общото здраве на тези пациенти – да намалим риска от сърдечно-съдови заболявания, от ставни заболявания, от сънна апнея, от злокачествени заболявания. А това може да стане с подобряване на телесния състав. Само редуциране на теглото не е достатъчно. Понякога, когато пациентите отслабват, губят равни количества и дори повече мускулна тъкан, отколкото мастна тъкан. А това не е най-добрият вариант за здравето.
Медикаментите за диабет, за които питате, са свързани нерядко с голяма загуба на мускулна тъкан. Това е причината в съвременните ръководства за лечение на затлъстяване да се поставя специално внимание на периодичното измерване и следене на телесния състав. Въз основа на тези резултати лечението следва да се адаптира.
Наистина, тези инжекционни медикаменти, базирани на хормони, водят до намаляване на мускулната маса. Но обикновено мускулната маса намалява значително по-малко от мастната тъкан. Ако се наблюдава по-значителна редукция на мускулна тъкан, ние може да променим интервенциите при този пациент. Например, да увеличим приема на белтъчини, да добавим физическа активност срещу съпротивление, с която да се увеличи мускулната маса и телесният състав да се подобри, което ще подобри общото му здраве.
Когато пациентът е с болестно затлъстяване, с много съпътстващи заболявания, тогава здравните ползи от тези медикаменти са значително повече, отколкото риска от загуба на повече мускулна маса.
– Какво представлява саркопенията?
– Саркопенията е една от болестите на съвремието. Тя е възрастово обусловена загуба на мускулна маса. Отчасти представлява естествен процес, но в днешно време, когато повечето хора са обездвижени, имат покачване на телесната маса, много съпътстващи заболявания и приемат много медикаменти, особено с напредване на възрастта, това води до реални здравни рискове, значителна болестност и смъртност. Саркопенията все повече ще ни съпътства, защото и населението застарява все повече. Наличието на саркопения предопределя преоценка на лечебния подход при много други социално-значими заболявания, които съпътстват хората в нареднала възраст.
Заболяването е сравнително често при хората над 65 годишна възраст. Засяга от 10% до 30% от възрастното население. Изследването, установяващо саркопения, е сравнително лесно. Изисква няколко прости теста, включително измерване силата на захвата на ръката, физическия капацитет, както и измерване на телесния състав чрез специален уред.
При поставяне на диагнозата саркопения следва, първо, да адаптираме съпътстващата терапия на пациента; второ, да предложим качествен режим на хранене с повече белтъчини; трето, да проверим за потенциални дефицити на витамини и микроелементи – най-вече на витамин D, който влияе върху мускулната сила; четвърто, да предложим адекватна на здравното състояние на пациента физическа активност. Доказано е, че най-висока ефективност има анаеробната физическата активност (срещу съпротивление). Разбира се, едва ли ще срещнем твърде много хора над 65 години във фитнеса, особено в България. Но в развити страни като Япония хората на тази възраст спортуват ежедневно. А това е един от ключовете към дълголетието и към превенцията на множество социалнозначими заболявания, като например сърдечно-съдовите и диабета.
Мара Калчева, Портал на пациента
