Жените са по-активни в профилактичните кампании
Сдружението на засегнатите от заболявания на щитовидната жлеза – ВИОМ проведе информационни и скринингови кампании за повишаване профилактиката, превенцията и ранното откриване на щитовидните заболявания. През юни организира дни на отворените врати за безплатни изследвания на щитовидната жлеза в София. Партньор в инициативите беше Медико-диагностична лаборатория „Кандиларов“. В допълнение бе организирана и профилактичната кампания с ехогравски прегледи „Изследвай се, погрижи се за себе си!“. Сред ендокринолозите, извършили тези прегледи, беше и д-р Наталия Темелкова от УМБАЛ „Александровска“. Ето какво обясни д-р Темелкова за резултатите от кампанията и за принципите на профилактиката.
Д-р Темелкова, изненадаха ли Ви резултатите от проведената през юни скринингова кампания за заболявания на щитовидната жлеза?
Скрининговата кампания на Сдружение ВИОМ и Лаборатория „Кандиларов“ потвърдиха за пореден път значението на профилактиката и голямата честота на патологията на щитовидната жлеза. Резултатите бяха очаквани. Те показват безспорно колко важна е информираността на пациентите за възможни здравословни проблеми, за да се погрижат за себе си.
10% от прегледаните са мъже и 90% жени. Това отговаря ли на реалното съотношение на заболеваемостта при двата пола?
Като цяло щитовидните заболявания са по-характерни за жените. Освен това жените са по-активни в такива кампании, те са по-социални, следят за подобни прегледи повече от мъжете. Средно съотношението при различни патологични състояния на щитовидната жлеза е 3-4 : 1 в полза на жените.
За какво говори фактът, че 62% от диагностицираните с някакво нарушение на щитовидната жлеза, не са проследявани от лекар?
Това заключение не е съвсем точно. Нямаме информацията, за да сме обективни. Това, че установените пациенти с промени в структурата на щитовидната жлеза са много, не означава, че не са наблюдавани от лекар. Вероятно за част от тях находките са нови, но част от пациентите използваха тези прегледи като контролни. Освен това ехографски скрининг не е задължителен. В целия свят с напредване на възрастта честотата на ехографските находки се увеличава и достига над 70%.
Инициативите за Световния ден на щитовидната жлеза тази година преминаха под мотото „Щитовидна жлеза и генетичен фактор“. Каква е тежестта на генетичния фактор за отключването на заболявания на тази жлеза?
Малка част от карциномите на щитовидната жлеза са наследствени. При голямата част от тях – над 90%, имаме соматични мутации. Добре е хората да са информирани за заболяванията на родствениците си – както за болести на щитовидната жлеза, така и за захарен диабет, различни карциноми. Така профилактиката може да бъде фокусирана и по-ефективна. Около 5% от възлите в щитовидната жлеза е възможо да бъдат злокачествени.
Има ли други рискови фактори за заболявания на щитовидната жлеза?
От рисковите фактори бих посочила недостигът на йод, който се преодолява с използването на йодирана сол, а не на екзотики като хималайска, розова и каква ли не друга сол. Излишъкът на йод също е риск. Тютюнопушенето е доказан риск, а също намаленият белтъчен внос, приемът на някои лекарства, наличието на други автоимунни заболявания.
Какви симптоми трябва да ни отведат на преглед при ендокринолог?
Рязка промяна в теглото при запазен апетит, сърцебиене или аритмия, подуване в областта на шията, потене или много суха кожа, запек, отоци, изпъкване на очите могат да бъдат симптоми на щитовидно заболяване. Но те не са специфични и могат да се дължат на други заболявания.
На каква възраст е добре да започнат профилактичните прегледи?
При хора с родственици със заболяване на щитовидната жлеза, особено автоимунен тиреоидит, е добре да започне да се прави скрининг още от млада възраст. Важно е в периода на бременност да се изследват жените, които са с автоимунни заболявания, с фамилна обремененост, над 30-годишна възраст, със симптоми на заболяването, със захарен диабет тип 1, минаващи лечение с амиодарон или литий, или други медикаменти, повлияващи щитовидната функция.
Щитовидната жлеза играе ключова роля в организма – има отношение към сърдечния ритъм, мозъка, фертилитета. Ако едно щитовидно заболяване не се установи навреме, дълго не се лекува и се задълбочи, може да доведе до тежки промени в психиката – забавяне на мисленето, проблем с концентрацията, депресия, а също може да доведе до анемия, до бъбречни увреждания, тежък запек, менструални нарушения при жените и нарушение на половата функция при мъжете и още много други. Ето защо е много важно да се прави профилактика и дори леки нарушения във функцията на щитовиднат жлеза да се откриват навреме.
Източник: Портал на пациента https://www.portalnapacienta.bg/
