За поставяне на диагнозата при хипертиреоидизъм е необходим обстоен, изчерпателен и пунктуален анализ на информацията, получена от различните диагностични методики:
- Разпит на болния (анамнеза)
- Физически находки (преглед)
- Резултати от лабораторните изследвания
- Образни диагностични методи
- Инструментални диагностични изследвания
Клиничният преглед има голямо значение за определяне наличието (или липсата) на струма и съответно тежестта и характера на промените. С помощта на оглед и палпация се определя клиничния стадий на болестта, съгласно възприетата от СЗО класификация. При Базедова болест пациентите най-често имат струма от втора степен (видимо увеличение на жлезата при нормално положение на главата и шията).
Освен преглед на щитовидната жлеза се препоръчва и преглед на дейността на сърдечно-съдовата система (сърдечен пулс, честота), като при хипертиреоидизъм често се установяват ускорен пулс и честота (тахикардия).
С най-високо информативно, диагностично и цялостно значение ри поставянето на диагнозата на заболяванията на щитовидната жлеза са резултатите от лабораторните изследвания.
Необходимо е определяне на следните показатели:
- Пълна кръвна картина: при пациентите с хипертиреоидизъм са възможни отклонения в нормалните стойности на еритроцитите, хемоглобина, хематокрита и развитие на лекостепенна анемия, често протичаща безсимптомно
- Определяне нивата на холестерол, триглицериди, чернодробни ензими: в зависимост от тежестта на заболяването са възможни известни отклонения от нормалните стойности и увеличение на тези показатели
- Определяне нивата на щитовидните хормони: с най-високо значение е измерването нивата на свободния тироксин (FТ4), свободния трийодтиронин (FТ3), общия тироксин (Т4), общия трийодтиронин (Т3). При хипертиреоидизъм се наблюдава повишение на нивата на щитовидните хормони. При субклинично протичащ хипертиреоидизъм е възможно стойностите на щитовидните хормони да попадат в нормата, поради което се препоръчва определяне нивата и на тиреостимулиращия хормон
- Определяне нивата на тиреостимулиращия хормон (TSH): при хипертиреоидизъм стойностите на TSH са значително понижени, често под 0.05 µU/mL (микроединици на милилитър). Изключително важно е тълкуването на резултатите по време на бременността, тъй като нормално в началните месеци нивата на TSH се понижават на фона на нормални нива на щитовидните хормони. С напредване на бременността нивата на тиреостимулиращия хормон се нормализират
- Изследване за антитела: при диагностични затруднения и съмнения за автоимунен процес е необходимо изследване нивата на антитиреоидните антитела, което обикновено се осъществява с помощта на методиката ELISA. Повишението на нивата на ТАТ (тиреоглобулинови антитела) и МАТ (микрозомални антитела) насочва към автоимунна или неопластична етиология на болестта
Характерната лабораторна картина, включваща понижен TSH на фона на повишен общ тироксин или свободен тироксин, обикновено е водеща при поставяне на диагнозата.
За определяне тежестта на състоянието и наличието на частични увреждания се препоръчва извършването на съответните образни и/или инструментални изследвания.
Най-често се прилагат следните методики:
- Ехография (ултразвуково изследване) на щитовидната жлеза: прилага се рутинно, включително и при профилактични прегледи, като методът е напълно безопасен, безболезнен и високо информативен
- Компютърна томография (КТ, скенер) на щитовидната жлеза: поради своята висока разделителна способност често се прилага за установяването на налични проблеми в структурите на щитовидната жлеза или в другите органи (при съмнения за неопластичен процес и наличие на метастази)
- Ядрено-магнитен резонанс: отличава се с изключително висока и добра разделителна способност и е много информативен метод, но не се прилага рутинно поради финансовия аспект
- Рентгенография на щитовидната жлеза: често използван в миналото метод, който днес отстъпва пред ехографията, която се отличава с много по-добър профил на безопасност и практически никакво облъчване на болния и странични ефекти
- Радиоизотопно изследване: с помощта на радиоактивни материали (най-често технеций) се проследява функционалната активност на жлезата
- Тънкоиглена аспирационна биопсия: при съмнения за неопластичен процес, засягащ щитовидната жлеза, се извършва биопсия и анализ на получения материал
