Портал на Пациента

НЕ СИ САМ!

Репродуктивни проблеми | Лечение

Лечението при наличие на репродуктивни нарушения в резултат на увреждания на щитовидната жлеза е насочено към възстановяване на нормалната функционална активност на жлезата.

Терапевтичният подход се определя в зависимост от състоянието на щитовидната жлеза. Така например при наличие на хипотиреоидизъм се назначава адекватна заместителна терапия с препарата левотироксин, която обикновено продължава цял живот, тъй като при прекратяване често се наблюдава рецидив на болестта.

Левотироксин представлява синтетичен аналог на тироксин (един от основните хормони на щитовидната жлеза) и се прилага обикновено под формата на таблетки.

Препоръчва се стартиране на терапията с максимално ниската поносима доза, водеща до подобряване на състоянието на болния и постепенно повишение на дозата през две до осем седмици със средно 25 микрограма. Добре е лекарството да се приема сутрин, по едно и също време, тъй като това имат отношение към балансирането и копирането на естествения биологичен ритъм на щитовидните хормони.

 

Левотироксин се отличава с висока ефективност и води до бързо овладяване на голяма част от симптомите, като за някои от тях (състояние на коса, кожа и нокти, тегло, нарушения в менструалния цикъл) е необходим малко по-продължителен прием, от порядъка на три и повече месеца.

При забременяване по време на терапията с левотироксин е необходимо следене на състоянието на жената и повишение на дозата през определен период от време във връзка с повишаващите се нужди на организма. Хормоналната заместителна терапия позволява нормално забременяване и износване на плода.

 

Медикаментът е относително безвреден и рядко води до сериозни нежелани ефекти. Риск съществува от развитието на нежелани лекарствени взаимодействия при едновременна употреба на левотироксин с антидепресанти, антикоагуланти, тиреостатици (пропилтиоурацил, метимазол), лекарства, използвани при високо кръвно, някои химиотерапевтици и други.


При наличие на хипертиреоидизъм като причина за поява на репродуктивни нарушения се назначава подходяща терапия, съобразена със състоянието на пациента, тежестта на проявите, наличието на свързани заболявания, приемани лекарства и други.

Най-често се използват лекарства от групата на тиреостатиците (антитиреоидни медикаменти), които водят до потискане синтезата на щитовидните хормони.

Към най-често използваните в клиничната практика тиреостатици се включват лекарствата метимазол и пропилтиоурацил. Те водят до подтискане синтезата на щитовидните хормони и по този начин регулират прекомерно повишените нива на тироксин и трийодтиронин.

Предлагат се под формата на таблетки с различна дозировка, като се препоръчва стартиране с възможно най-ниската доза и плавно, постепенно повишение на дозата до пълно овладяване на симптомите. Лечението обикновено продължава в рамките на няколко месеца до година и половина.

Липсата на ефект от медикаментозната терапия година и половина след нейното начало налага друг метод на лечение.


При забременяване по време на лечението се препоръчва често проследяване на състоянието на пациента и лечение с пропилтиоурацил, тъй като той прониква в по-слаба степен (според някои източници не прониква изобщо или в незначителни концентрации)  през плацентата. Метимазол преминава във високи концентрации и може да предизвика различни по тежест увреждания в изграждането на щитовидната жлеза и продукцията на щитовидни хормони при плода.

Медикаментите крият риск от поява на нежелани ефекти с различна тежест, като употребата на пропилтиоурация води до сериозни увреждания на функцията на черния дроб.


Лечението с тиреостатици по време на бременност е с кратка продължителност, като се препоръчва използване на безвредни методи за повлияване на тиреоидната функция, като например промени в диетата, назначаване на подходящи билки и лечебни растения, безвредни за бременната жена и плода.


Лечението с радиоактивен йод, което се прилага при някои пациенти с хипертиреоидизъм, не се препоръчва по време на бременност.


Хирургичното лечение по време на бременност също крие известни рискове за нейното нормално протичане, поради което се препоръчва при необходимост от извършване на частична или тотална тиреоидектомия това да се осъществи преди забременяването.


Хирургичното лечение при много пациенти с хипертиреоидизъм и големи размери на щитовидната жлеза води до значително подобрение на здравословното им състояние и възстановяване на репродуктивните възможности. Често след хирургично отстраняване на цялата жлеза е необходима доживотна заместителна терапия с левотироксин.

Своевременно лечение при налични увреждания на щитовидната жлеза значително подобрява възможността за забременяване, особено в случаите, при които това е основната причина за наличието на репродуктивни нарушения.