Мобилни екипи може да предотвратяват кризите на психична болест
Психиатърът д-р Захари Зарков е част от екипа на Националния център по обществено здраве и анализи (НЦОЗА) и оглавява новата дирекция „Психично здраве и превенция на зависимостите”. Разговаряме с д-р Зарков по повод стартирането на проекта RECOVER-E за мащабно приложение на психичноздравни грижи, базирани в общността, за хора с тежки психични заболявания от мобилни екипи.
– Д-р Зарков, какъв е смисълът и целта на този проект за психичноздравни грижи в общността?
– RECOVER-E е проект, с който са ангажирани няколко държави, повечето от Източна Европа – България, Северна Македония, Румъния, Черна гора и Хърватия. Това са все страни в преход, в които продължава да действа институционалната психиатрия тип приют и обслужването в болници, които са извън населените места. Това е практика от миналия век, но ние още не сме се пречупили да погледнем модерно на психичното здраве и на тежката психична болест – че тя трябва да бъде обгрижвана и в домашни условия, като всяко друго заболяване.
Амбицията на проекта RECOVER-E е да измери дали обслужването на хора с хронична тежка психична болест – основно шизофрения, биполярно разстройство и тежка депресия, извън големите психиатрични болници излиза по-евтино на здравната система. И дали е по-полезно за пациентите и как ще им се отрази, ако мобилни екипи ги обгрижват в домовете им, в общността. Мобилните екипи ще посещават тези хора, ще проследяват лечението им, ще помагат за решаването на социалните им проблеми.
– От българска страна кой участва в проекта?
– Партньорски участваме две организации. НЦОЗА е научното звено, което ще анализира събраната информация, а Центърът за психично здраве „Проф. Никола Шипковенски” (бившият психодиспансер на София), където има спешно звено и където работят психиатри, психолози и психотерапевти, чрез мобилни екипи ще оказва реална психиатрична помощ на пациентите. RECOVER-E означава възстановяване. Целта е да се докаже колко по-добре се възстановят пациентите в голям град като София благодарение на мобилните екипи, извън рамките на институцията. Това не значи, че от институцията няма смисъл, напротив – при криза на тежка психична болест само тя може да спаси човека. Стремежът ни обаче е да ги предотвратяваме чрез гъвкавата намеса на мобилните екипи. В западните демокрации са установили, че това дори е по-евтино.
– Какви специалисти включват мобилните екипи?
– Във всеки от тях участват психиатър, психолог, медицинска сестра, социален работник и още един много важен експерт, какъвто за първи път ще имаме у нас – експерт от опит. Това е човек, преживял криза, който не е учил психиатрия или психология, но е получил опит през болестта. Той е бивш пациент. Експертите от опит са новото в психиатричната помощ и на тях се възлагат големи надежди да помогнат на специалистите да разберат по-добре гледната точка на страдащите хора. Защото ние, психиатрите, погрешно смятаме, че най-добре знаем от какво има нужда болният човек. Това е илюзорно. В действителност само експертът от опит може да каже – аз бях в криза, бях на затворен режим, имах прокурорско постановление и преживях всички тези неща. Той може да сподели с пациента личния си опит, как се е справил в тази ситуация, да му помогне да не стига до криза.
– Къде в практиката работи такъв модел на психиатрична грижа?
– Това е холандски опит. Водещата организация в проекта е Институтът „Тримбос” в Холандия. Този модел се прилага и в Германия. Чрез RECOVER-E ще проверим дали този модел ще проработи и в български условия.
– Според вашето лично усещане дали пациентите ще харесат този модел?
– Мисля, че да, защото така ще избегнат ходенето на контролни прегледи, чакането пред кабинети. За някои хора тази институционализираност на услугата е голям проблем. Зависи от болестта. Тежката хронична психична болест понякога е изписана на лицето на тези хора. Много по-добре е да си живеят в квартала, където ги познават, и да бъдат наблюдавани „дистанционно”, а не да се редят на опашката пред кабинета на психиатъра.
Услугата психиатрична консултация е достъпна в България. Най-добрите лекарства също са достъпни, поемат се от Здравната каса. Имаме и добрите професионалисти, и добрите лекарства, но нямаме свързващото звено – хората от мобилния екип, които да дават спокойствието на пациента, че всичко ще бъде наред. Екипите осигуряват спокойствие и на неговите близки, които също страдат. В семейството на психичноболния драмата е голяма, около един човек с шизофрения например страдат още поне петима.
– На какъв етап е проектът RECOVER-E у нас?
– Едва сега започваме. Набираме пациенти. Два мобилни екипа ще интервенират 90 души в София. Ще има и контролна група от други 90 пациенти и така ще сравняваме резултатите в рамките на две години: за броя на кризите, на постъпванията в болница и други данни. Ще имаме обратна връзка и от пациентите, и от екипите. Така ще можем да оценим дали услугата е добра и кои са нейните предимства.
– Колко са пациентите с тежка психична болест в София и колко от тях се нуждаят от такава грижа?
– Хората с шизофрения са константна величина – между 1 и 2% от населението. Това е световна статистика, валидна и за България. Така че на един милион души население на София, тези хора са минимум 10 000. Ако сработи нашият проект, би било прекрасно моделът да се въведе в практиката и да се намали институционализацията на услугата. Така хората с тежка психична болест ще могат да си живеят у дома, без психиатрията задължително да е мястото за овладяване на кризи. Рехоспитализациите са проблем в България. Да, колегите се справят с кризите, перфектни професионалисти са. Но когато болният се върне вкъщи, всичко тръгва постарому. Проследяването от мобилен екип е може би свързващото звено, което ще намали рехоспитализациите – човекът ще бъде по-дълго време в ремисия. Това е важно, защото всяка психотична криза отнема от менталното здраве, намалява капацитета на човека да мисли, срутва целия му свят. Неслучайно старото име на шизофренията е деменция прекокс, тоест преждевременна деменция и оглупяване.
Автор: Портал на пациента
