Портал на Пациента

НЕ СИ САМ!

Проф. д-р Вихра Миланова: COVID-19 утежни и психичните разстройства

В пандемията се увеличи употребата на алкохол и психоактивни вещества

Проф. д-р Вихра Миланова е завършила медицина през 1979 г. във ВМИ, София. Има  призната специалност по психиатрия през 1982 г. Специализирала е също Обща медицина във Великобритания – 1986 г.; Извънболнична психиатрия в Катедра по психиатрия, Атина, Гърция – 1992 г.; Невропсихиатрична генетика в Тринити колидж, Дъблин, Ирландия – 1996 г. През 1994 г. защитава кандидатска дисертация, посветена на профилактика на афективните разстройства, а през 2006 г. – докторска дисертация на тема, свързана с клинико-генетични изследвания на болни с афективни разстройства. От 2004 г. е  началник на Клиниката по психиатрия на УМБАЛ „Александровска“ .

Проф. Миланова, как се отрази на хората с психични заболявания боледуването от COVID-19 и наложените ограничения, свързани с епидемичната обстановка?

Преболедувалите COVID-19 са по-склонни да отключат психични разстройства. Правено е проучване за една година върху 150 000 души, които са имали положителен тест за COVID-19. Шест месеца до една година по-късно сред тази група хора има 65 допълнителни случая на психични заболявания на 1000 души. Най-много сред тези допълнителни случаи са хората с депресия – 15, следват тревожните разстройства, адаптационните реакции на стрес и много други. Проучването показва също значително нарастване употребата на антидепресанти в света и на други успокоителни лекарства – например бензодиазепините. Нараснал е значително и броят на хората, използвали психоактивни вещества.

Така че, от една страна, COVID-19 директно уврежда Централната нервна система. От друга страна, всички ограничаващи мерки, свързани с епидемичната ситуация, – ограничените социални контакти, дистанционното обучение на децата и други фактори допълнително увеличиха психичното страдание. Тепърва ще виждаме дълготрайните последици на епидемията върху хората, особено в детска и юношеска възраст – така нареченото „корона поколение“. Нерядко се срещаме с деца, които не желаят да се върнат на училище. Техните страхови преживявания ги задържат вкъщи. Освен това всеки трети пациент, който е преболедувал COVID-19, има различни психични оплаквания в следващите шест месеца.

Какви например са оплакванията след COVID-19?

Най-често са страховите преживявания – панически атаки, генерализирана тревожност, фобии. Освен това около 17% от случаите са депресии. Често хората се оплакват от нарушен сън. Някои казват, че са загубили част от паметовите си способности и че не могат да се концентрират. Липсата на концентрация може да е преходно състояние, а може да е по-продължителен проблем. Има усещане за психична умора и бързо изчерпване, когато се изпълняват умствени задачи. Наблюдават се също нарушения на съня, прояви на потиснатост, липса на настроение, на удоволствени преживявания, тревожност, паническо разстройство, страх от смъртта. Пристъпите на силна тревожност и на паника се проявяват и с телесни симптоми – пристъпи на сърцебиене, тежест и болка в гърдите, чувство на задушаване. Много нараснаха случаите на хора, които употребяват и злоупотребяват с алкохол. Нараснаха също и случаите на домашно насилие.

От войната след време ще последва друга вълна на тревожност и фобии, ще бъдем свидетели и на посттравматично стресово разстройство.

Важно е да се знае, че жените и хората в млада възраст са по-уязвими за психични проблеми след COVID-19. Не мисля обаче, че психиатърът е първият специалист, към който се обръщат за помощ.

Смяната на сезоните имат ли отношение за обострянето на психичните разстройства?

В нашите географски ширини има сезонна промяна на емоциите – промяна на настроението, липса на мотивация, липса на енергия или пък обратното – свръхактивност. Голяма част от хората, които са предразположени към психични разстройства, се оплакват най-вече през пролетта и есента при смяна на сезона.

Работя в клиника, в която се лекуват хора с тежки психични разстройства. И винаги при смяната на сезона се обострят психичните разстройства и се увеличава броят на хората, на които се налага хоспитализация. Затова ги съветвам, когато усетят и най-малки белези на промяна в психичното състояние, да търсят специализирана помощ, когато се налага прием на медикаменти. Но е важно също да търсят и други начини за справяне с промяната в преживяванията, например повече движение на открито, почивка и всичко, което подобрява техните усещания за тялото, което ги кара да се чувстват добре. По време на кризата, свързана с COVID-19, е още по-важно да се правят всички тези неща. Същото препоръчвам и на всички хора, не само на по-уязвимите и склонните към психични разстройства.

Какво бихте казала на хората, които не са посмяли да поискат специализирана помощ заради стигмата, която все още носи психичната болест?

Психичните заболявания като останалата телесна патология има начало, развитие, терапия и изход. Колкото по-рано тези хора се обърнат за терапия при специалист, толкова по-бързо може да получат адекватна помощ. Разбира се, не е лесно човек да си признае първо, че има проблем, и след това да потърси помощ. Помощ от специалист се търси, когато хората не могат да се справят с обичайните си задължения. Освен епидемията в последните две години, сега има още едно изпитание, което засилва тревожността и страховете на хората – войната в Украйна. За да се справят със страховете си, тези хора трябва да се погрижат за своя добър сън, да имат редовна физическа активност, здравословно пълноценно хранене, да се ограничи времето пред екраните на различни електронни устройства, да се занимават с дейности, които им носят приятни преживявания. Може да погледнат на пандемията като една възможност да се погрижат повече за себе си, за своето психично и телесно здраве, както и като време за преоценка на приоритетите и постигнатото в живота. Добре е хората да знаят тези общи правила за превенция на психичните проблеми.

Какви други чести психични проблеми изпитват хората в днешно време?

Тревожността обикновено се провокира от определена ситуация, която човек се опитва да я избягва. Само мисълта за съответната ситуация е съпроводена с повишаване на тревожността. Появи се страх от заразяване с COVID-19 при напускане на дома, страх от пътуване с обществения транспорт. Даже сме го нарекли „коронафобия“. Този страх може да провокира вербална агресия, липса на търпимост спрямо хората, които нарушават противоепидемичните мерки.

Генерализираната обща тревожност също е много често срещана. Тревожността е непрекъсната, постоянна и не се ограничава до конкретни ситуации. Най-често споделяните симптоми са постоянна нервност, мускулно напрежение, изпотяване, сърцебиене, очакване нещо да се случи, тревога за тяхното здравословно състояние и за здравето на членове на семейството.

Ние работим с тежкоболни пациенти. Но нашите впечатления са, че пандемията промени и патологията. Голяма част от хората, които постъпват в болницата, са с много тежки психични разстройства, със занемарени заболявания. Липсва грижа за тези хора в общността по ред причини. Наблюдаваме и по-масивната употреба на алкохол и психоактивни вещества. Профилът на хората, които влизат в клиниката, тотално се промени. Проявява се много агресия към хора, към вещи, вербална агресия. В предишните години не сме наблюдавали такова нещо. Често се налага пациенти да постъпват на задължително лечение през съда с принудителни мерки.

COVID-19 е повод да насочим вниманието си към стигмата изобщо и нейните сериозни последици – прояви на нетолерантност, страх, гняв. Стигмата може да накара хората да се чувстват изолирани, дори изоставени. Защото дори приятелите и близките им ги избягват от страх да не се разболеят. Това също е стигма. И много често за пациентите е невъзможно да се справят самостоятелно.

Какво ще кажете на хората, които не вярват на ваксините?

Нашето най-голямо богатство са животът и здравето. А техният най-добър защитник е науката. Трябва да вярваме в науката, защото изводите й са в резултат на десетки години труд на хиляди учени. Те са открили тайните на вирусите, те са обяснили каква е болестта, те са създали ваксините и лекарствата, които могат да помогнат при боледуване. Така че трябва да се доверяваме на научните доказателства. Наистина много хора са склонни да вярват на конспиративни теории, когато се доверяват на съмнителни източници. А това, от своя страна, говори за ниска здравна култура и за липса на отговорност към себе си, към семейството и към обществото. Разбира се, всеки има право на собствено мнение, но не и на собствени факти. А науката се основава на доказателства.

Автор: Портал на пациента