Сексуалното здраве е не само безопасност и превенция, а благополучие и удоволствие
Д-р Радосвета Стаменкова е изпълнителен директор на Българска асоциация по семейно планиране и сексуално здраве. Това е водеща неправителствена организация, работеща над 30 години за здравна превенция и информация, обучение на връстници, репродуктивно здраве и застъпничество за каузите на уязвими групи. Д-р Стаменкова е също сред учредителите на експертната Коалиция HPV, чиято цел е превенция и изкореняване на заболяванията, свързани с човешкия папилома вирус (HPV).
Разговаряме с д-р Стаменкова по повод Седмицата на сексуалното здраве – 8 – 14 септември.
Д-р Стаменкова, какво да разбираме под сексуално здраве?
Ако се ръководим от определението на СЗО за здраве, здравето не е само отсъствие на болест, а предполага физическо благосъстояние, психичен комфорт, да се чувстваш добре в кожата си, душата и тялото да са в хармония. Оттук сексуалното здраве означава не само да ти е в ред репродуктивната система, а и да се радваш на пълноценен и безопасен сексуален живот. Сексуалното здраве е усещането за физическо и ментално благополучие.
Какви са проблемите с разбирането за секса в нашето общество?
Щом се зададе този въпрос, веднага ми изплува в съзнанието думата табу. За секса в нашето общество не се говори, защото се смята за срамно. Дори сексуално преносимите инфекции все още наричаме срамни болести, пубисната област се нарича срамна, външните полови органи у жената се наричат срамни устни. Въобще голям срам пада. Традиционно на Балканите и в България за секса не се говори в семейството. Едва напоследък се чупи бариерата. Разбираме дали сме се справили, когато сме обучавали на здравно образование млади хора или те са били обучители на свои връстници, когато след години те на свой ред станат родители на тийнейджъри. Поддържаме връзка с някои от младите хора, които сме образовали, и виждам, че сега те са много адекватни родители, което безкрайно ме радва. Но все още в масовия случай за секса не се говори – и на децата, и на родителите им е неудобно.
Как може да се преодолее това притеснение?
Непрекъснато родители ме питат как да говорят с децата си. Преди много години, когато бях дете, зададох на майка ми въпросите как съм се появила и как се раждат бебетата. Мама, да ми е жива и здрава, сега е на 86, се беше подготвила с книжките на Мари-Клод Моншо „Бебе на нулева възраст“ и „Истината за бебетата“. Заедно ги изчетохме и разбрах, каквото ме интересуваше.
Когато родителите ме питат кога да се подготвят за този разговор, им казвам да бъдат готови отрано. Така, когато детето ги попита, да не се смутят какво точно да му кажат.
Помня, че когато бях тийнейджър, родителите ми решиха да не разговарят с мен за секса, но ми оставиха на видно място книгата на Зигфрид Шнабл „Мъжът и жената интимно“. Сега има толкова много неща в интернет по темата – добри и не толкова добри – сексът може да бъде „поднесен“ по различни начини. Не мисля, че има родител, който иска детето му да научи за секса чрез порнографията например. Но има порно канали и в интернет, и в кабелните телевизии. Ако се чудите дали детето ви е видяло тези неща, най-вероятно ги е видяло. Затова бъдете готови за разговор за секса.
Много често децата чуват разни неща от свои връстници в училище и още в първи или втори клас са чули версии на това как стават бебетата например. Когато се приберат вкъщи, те или искат да се похвалят с тази информация, или контролно да проверят дали родителите я знаят. Обикновено съветвам родителите да си кажат честно, като намерят подходящите думи, в които да облекат истината, а да не се измъкват.
Любимият ми пример е за момиченцето, което се прибрало вкъщи и попитало какво е върджин. Майката започнала с подбрани думи да обяснява как момиченцата имат нещо като ципа или мембрана, която се къса… След като, изпотена от зор, свършила с тези обяснения, детето казало: „Какво значи тогава екстра върджин?“ Всъщност детето питало за зехтина. Затова съветвам родителите, когато им зададат ребром такъв въпрос, да отговарят като психотерапевтите: „А ти как мислиш? Какво значи според тебе тази дума? С кого говорихте за нея?“ Така няма да попаднете в конфузната ситуация да обяснявате за химена, а детето да пита за зехтина.
Децата понякога провокират нарочно родителите си, за да видят доколко е доверителна връзката им, дали ще кажат истината. Може детето ви да ви отстреля с въпроса „Какво значи проститутка?“. Трябва да сте готови да отговорите. Защото ако кажете „това е особен вид пеперуда“ или нещо такова, а детето знае какво е проститутка, следващия път то няма да ви повярва.
Затова ли, ако тийнейджърите станат жертва на сексуално насилие или имат друг сериозен проблем, се страхуват да го споделят с родителите си?
Тийнейджъри, с които работим, споделят, че някои неща не могат да кажат на родителите си, „защото те ще ме убият“, „ще ме изгонят от къщи“… Това е грешка от страна на родителите. Те трябва да създадат усещане у децата, че каквото и да направят, каквато и грешка да сторят, няма да бъдат отхвърлени, изпъдени, поругани. А ще имат родител, който ще бъде до тях и ще се опита да им помогне в трудната ситуация. Тоест не трябва да се затварят, а да се отварят комуникационните канали между родители и деца. Всяко нещо може да се сподели. Вярно, че родителят може да се намръщи, но в крайна сметка желае само добро на своето дете. Между тях трябва да се изгради доверителна връзка и това става с усилия и от двете страни, и то с по-голямо усилие от страна на родителя. Проблем е, че родителите рядко говорят с децата си за сексуално здраве, за секс и това ни изглежда нормално. Децата също не изгарят от желание да говорят с родителите за тези неща, защото в техните представи родителите са асексуални същества. В най-добрия случай са правили секс два или три пъти, колкото са децата в семейството, само за възпроизводство.
При сексуалното здраве не става въпрос само за безопасност и превенция, а за благополучие и удоволствие. Затова разговорът между поколенията не трябва да се стигматизира, не трябва да се говори само за сексуално преносими инфекции и за нежелана бременност, а и за това, че сексът допълва отношенията между двама души, и то по един чудесен начин. В крайна сметка да изпитваш удоволствие от връзката с партньора си не е грехота, не е осъдително, а е много приятно.
Кога е нормално младите хора да започнат сексуален живот?
Този въпрос е шампион по често задаване по време на сесиите ни по здравно и сексуално образование. Отговорът, разбира се, не е количествен, с цифрови данни, а качествен, и си зависи от човека. Трябва освен физически да си съзрял и психически, да имаш до себе си подходящия човек, да си информиран и подготвен какви предпазни средства следва да използваш, за да се минимизират рисковете от сексуално преносими инфекции или тийнейджърска бременност. Не да правиш секс заради самия секс и защото всички го правят, а защото е дошъл моментът, когато си съзрял, и партньорът ти също.
Вторият най-често задаван въпрос е „Какъв трябва да бъде размерът на пениса?“. Отговаряме честно, че размерът няма толкова голямо значение, но все пак има някакво значение. И пак не даваме рецепта в сантиметри.
Това, че някои момичета на 10 – 13 години могат да раждат, оправдава ли третирането им като възрастни?
Категорично не. През 1939 г. в Перу едно момиченце на 5 години, 7 месеца и 21 дни ражда и това е най-младата майка в историята на медицината. Такова ранно съзряване се дължи на хормонален дисбаланс. Така и не се разбира кой си е позволил да има сексуален контакт с толкова малко дете.
Предполагам, че въпросът ви е заради случая на 13-годишното момиче, което имало сексуални контакти с 31-годишният си учител. Законодателството в България е ясно – децата под 14 години, така наречените „прокурорски деца“, независимо дали са момчета или момичета, дори да имат волеизявление за сексуален контакт, това не се взима под внимание. Сексуалните контакти с деца под 14-годишна възраст се третират като изнасилвания. Смята се, че дете под 14 години е било по-скоро подведено и не може да даде информирано съгласие. Ясно е, че учителят е виновен. И още повече е виновен, защото е учител, защото е поставен във властова позиция спрямо детето. Изключително неадекватни, да не употребя други думи, ми се видяха твърденията на адвоката, който обясняваше как родителите на момичето са знаели и как тя била физически развита и сама искала секс. Тези оправдания нямат тежест. Когато си учител, това автоматично те прави асексуално същество за твоите ученици.
А когато секс правят връстници, примерно 14-годишни, това допустимо ли е?
Едно е да си на 14 или на 15 години и да имаш гадже от съседния клас или от горния випуск, друго е да правиш секс с някакъв чичко. Много работим с моите колеги от Българска асоциация по семейно планиране и сексуално здраве в ромска общност. Едно от нещата, които опитваме да превентираме, е ранното отпадане от училище; детските бракове, които според УНИЦЕФ са между деца под 18-годишна възраст, и феномена „деца раждат деца“. Гинеколозите имат разписан протокол за действие, когато при тях дойде непълнолетна или малолетна пациентка, да се обадят в Агенцията за закрила на детето. Там има разработен механизъм какво да се направи. И ако малката булка е на 16, а младоженецът – на 17 г., вината е в родителите и на момичето, и на момчето. За България не е характерно непълнолетни момичета да се женят за 50-годишни мъже, а обикновено имат 1-2 години разлика. Понякога тези бракове са уредени от родителите, но обикновено не става дума за действие, при което осъзнат възрастен да приканва към сексуални действия непълнолетно или малолетно дете.
Какво ще посъветвате родителите?
Говорете с децата си от малки, създайте доверителна връзка с тях. Намирайте начини да ги „разприказвате“ за това какво се е случило в училище, за неща, свързани със здравето, или просто за филми, за някоя хубава книга, макар че четенето не е особено популярно. Може един филм, който е значел много за родителите, когато те са били деца, да бъде споделен с техните подрастващи и после да си поговорят за него.
В нашия ЮТюб канал и на сайта на Българска асоциация по семейно планиране и сексуално здраве сме качили филмчета – анимационни и документални, между 2 и 3 минути, на различни теми. Те са много добра отправна точка за родителя преди да разговаря на тези теми с децата си. Добре е и да ги гледат заедно. Темите са: пубертет, пътища за проникване на инфекциите в организма, безопасен интернет, интернет тормоз и още много други. Сега поколенията са все по-визуални, не толкова вербални. Много важно е да има образ, картинка и малко думи. Затова тези филмчета са подходящи за начало на разговор между поколенията.
Автор: Мара Калчева, Портал на пациента
Снимка: личен архив
