В 40% от случаите първият епизод на болестта възниква преди 20-годишна възраст
Коалиция за психично здраве наскоро се сформира и в България под мотото „Победи депресията!“. Тя включва Офиса на СЗО в България, Националния център по обществено здраве и анализи, УНИЦЕФ – България, Фондация „Глобална инициатива в психиатрията“, Фондация „В помощ на здравето“, Портал на пациента.
За депресията като социалнозначим проблем в България и за нейната профилактика и лечение разговаряме с психиатъра д-р Владимир Наков – началник отдел “Психично здраве” на Националния център по обществено здраве и анализи (НЦОЗА).
Д-р Наков, каква е статистиката за депресията – колко българи годишно страдат от депресия? Колко от тях се лекуват и какво се случва с тези, които не са на терапия?
За България пожизнената болестност от афективни разстройства за двата пола е 6.2%, а 12-месечната – 2.8%. Заболяването води до проблеми от различно естество – социални, психологични, биологични. Депресията е основното заболяване, водещо до трайно увреждане, и основна причина за смърт на хора във възрастовата група 18 – 44 години.
Хората в България с депресия, които са хоспитализирани в психиатрични заведения, е около 15% от всички хоспитализирани пациенти. Ежегодно психиатричните хоспитализации са около 50 000, от тях около 7500 хоспитализации ежегодно са на пациенти с депресивни разстройства.
Депресията обикновено се развива постепенно, но е възможна и внезапната й поява. При повечето пациенти заболяването протича епизодично, като между епизодите обикновено възстановяването е цялостно, без наличие на симптоми. Но ходът на депресията не може да бъде предвиден – честотата на епизодите, продължителността им и тежестта им. Когато се провежда лечение, епизодите са с продължителност 3 до 6 месеца, като възстановяването на пациентите е в рамките на една година. Благоприятна е прогнозата при тези пациенти, които са лекувани в извънболнични условия. Докато пациентите, лекувани в стационарни условия, са с по-неблагоприятна прогноза.
Кои възрасти и групи от населението са най-рискови за депресия? Може ли това заболяване да се профилактира?
Депресията е психиатрично заболяване, което влияе негативно на действията, мислите и емоциите. Засяга два пъти по-често женския пол. Заболяването може да се прояви както от средата на юношеството, така и в средата на 40-те години. Най-често първият епизод на депресия възниква преди достигане на 20-годишна възраст (в около 40% от случаите), като медианата е 25 години (18 – 43 г.).
Да, профилактирането на депресията е възможно, като най-ефективният метод е медикаментозният при вече установена диагноза. Колкото по-рано започне лечението на новия епизод, толкова по-бързо той ще бъде овладян.
Какви са симптомите на леката и на тежката депресия? Възможно ли е страдащият да разпознае симптомите, да си даде сметка, че това е заболяване, и да потърси помощ при специалист?
Двете класификационни системи Международната класификация на болестите (МКБ-10, ICD-10) и Диагностичният статистически наръчник (Diagnostic and Statistical Manual of Mental Disorders – DSM) се доближават в дефинициите и характеристиките на депресивното разстройство. Основните депресивни симптоми са понижено настроение, загуба на интереси и на способността за изпитване на радост или удоволствие, понижена енергия, водеща до повишена уморяемост и спад на физическата активност. Често се наблюдава умора след минимално физическо усилие.
Други чести симптоми са нарушения в концентрацията и вниманието, понижена самооценка, идеи за виновност и безполезност, равнодушие или песимистична оценка по отношение на бъдещето, мисли, планове, действие за себеувреждане и слагане край на живота, нарушен сън и понижен апетит. Важно е да се отбележи, че липсва йерархичност при симптомите, тъй като те са в различни сфери (емоционална, когнитивна, невровегетативна). Основание за поставяне на диагнозата има съчетаването на поне пет диагностични критерия, проявяващи се през две последователни седмици и нарушаващи социалното функциониране на пациента. Тежестта на епизодите може да бъде лека, умерена или тежка. Налице са множество субтипове на депресията и различни специфични характеристики. Това трябва винаги да изостря вниманието на лекарите, особено при нарушен нормален ход на телесно заболяване.
Много трудно човек може да определи собствените си симптоми, тъй като неговата оценка е субективна и това повлиява валидността на оценката му. При всички случаи с тежко и мъчително боледуване, дори да не е оценено като депресия от близките, но преживявано по такъв начин, е необходима консултация с професионалист.
Как се лекува депресията? Само психиатрите ли лекуват депресия? Могат да ли да помогнат психолози и психотерапевти?
Целта при лечение на депресия е с използването на психофармакотерапия и/или психотерапия да се постигне пълна ремисия на симптомите. Основната задача при медикаментозното лечение е повлияването на моноаминоергичната трансмисия. По-новите антидепресанти са насочени и към други системи като NMDA, мелатониновите рецептори или гама-аминомаслена киселина.
Първоначално усилията на изследователите са били насочени към ефективността на антидепресантите, като някои от тях (трицикличните и МАО-инхибиторите) са едни от най-ефективните медикаменти, но все по-рядко се използват. Акцентът при съвременните медикаменти е върху минимални странични ефекти при достатъчно добра редукция на симптомите.
Основните психотерапевтични методи за лечение на депресия са когнитивно поведенческа и интерперсонална психотерапия. Също така не бива да се забравя, че е необходимо да са налице и базисни психосоциални интервенции – обучение на семейството и близкото обкръжение на пациентите за естеството на заболяването, групи за подкрепа, наличие на работа и жилище. Необходима е промяна в стила и начина на живот. Някои хранителни добавки, витамини, техники за релаксация, акупунктура и други допълващи методи също са полезни.
Какво спира хората да търсят помощ?
Един от основните проблеми за това да не се търси помощ е страхът да не попаднем в определени регистри и стигмата от психичната болест. По определението на Ървин Гофман от 1963 г. стигмата е явление, при което определени характеристики на индивида са причина за отхвърлянето му от обществото. При този процес на стигматизация реакцията на другите отнема цялостната идентичност. Често пъти заболяването не се разпознава както от близките, така и от професионалистите или е подценено. Това може да се окаже фатално, тъй като депресията е психиатричното заболяване, което най-често води до смърт от самоубийство.
Какво би помогнало депресивните състояния да бъдат спрени навреме?
Депресията може да се прояви в множество форми и с различни комбинации от симптоми, което прави откриването й трудно, особено в контекста на други заболявания. Това обяснява факта, че депресията често се пропуска или се диагностицира погрешно в първичната здравна мрежа. Обучението за разпознаване на депресията в общата мрежа позволява поставянето на диагнозата, но скрининг на популационно ниво е проблематичен и на практика невъзможен, което затруднява превантивните мерки.
Източник: puls.bg
