15% от подрастващите в България са употребявали наркотици
Национална мрежа за децата (НМД), Фондация „Конкордия България“ и Държавната психиатрична болница за лечение на наркомании и алкохолизъм (ДПБЛНА) – Суходол внесоха писмо до шест институции във връзка с критичната липса на работеща, достъпна и комплексна грижа за деца, злоупотребяващи с психоактивни вещества.
По този повод разговаряме с психолога Ирена Иванова от Отделението по психо-социална рехабилитация на Държавната психиатрична болница за лечение на наркомании и алкохолизъм в столичния квартал Суходол.
– Г-жо Иванова, кои са основните зависимости при младите хора в България?
– Основните зависимости са към наркотични вещества, психотропни медикаменти (в частност бензодиазепини) и алкохол. В момента на пазара хероин се намира трудно, вместо него се предлага изключително опасния фентанил, който формира силна зависимост и може да бъде смъртоносен дори в малки количества.
– Кога един зависим се обръща за помощ?
– В нашата болница по лечение на наркомании и алкохолизъм в повечето случаи хората идват, когато вече имат формирана и напреднала степен на зависимост към алкохол или към други психоактивни вещества, когато са в тежко клинично състояние.
Зависимите търсят помощ, когато се убедят, че сами не могат да се справят. Защото много дълго зависимият живее в отрицание и с погрешното убеждение, че може да се справи сам с този проблем. Първата подкрепа, която се оказва на зависимия при нас, е настаняването му в Отделението по детоксикация, където с медикаментозна терапия се копират симптомите на абстиненция. Овладяването на абстиненцията при алкохолно зависимите става за около две седмици, а при наркотично зависимите е според състоянието – може да стигне 40 и повече дни.
След това терапията на зависимите, които демонстрират желание за продължение на лечението, продължава във Второ отделение, в което колегите работят по терапевтичния модел Минесота за лечение на зависимости. Тази програма трае 42 дни, с ежедневни психотерапевтични групови сесии.
Ако пациентът е завършил успешно програмата Минесота, е осъзнал, че зависимостта не е слабост на характера, а сериозно хронично рецидивиращо заболяване, което ще съпътства целия му живот. Затова зависимият започва да работи за продължителна ремисия. Той осъзнава своите високорискови ситуации, които биха могли да доведат до рецидив, осъзнава механизма на зависимостта – как се проявява в поведението му и фазите на зависимостта, като вече има идеи за справяне. Разглеждат се теми, като безсилието пред веществото, митът за контролирана употреба и много други. Това на практика е психообразователна програма, която дава пълна информация за заболяването зависимост.
Ако пациентът демонстрира своята мотивация и желание да продължи да се лекува, постъпва в Трето отделение по психо-социална рехабилитация. Тази програма трае 4 месеца.
– Какво се случва със зависимите за тези четири месеца?
– В отделението по психо-социална рехабилитация терапията е насочена за укрепване, структуриране и заздравяване на личността. Започва осъзнаването на психо-емоционалния свят и по-сериозната работа с емоциите, които са в основата на зависимото поведение. Усвояват се и се надграждат умения как да се реагира на импулсите, как да се регулират емоциите, за да не достигат този интензитет, който води до рецидив. Усвояват се също умения за социално включване, за реинтеграция. Защото много от зависимите заедно със загубата на своята идентичност са загубили и мястото си в света въобще.
– Има ли статистика колко са зависимите в България и каква част от тях са непълнолетни?
– По данни на Националния фокусен център по наркотици и наркомании близо 15% от подрастващите в страната са употребявали наркотични вещества, а това не е малък процент. Трудно може да се определи точният брой на зависимите към психоактивни вещества, тъй като голяма част от тях не са регистрирани от съответните институции. Но посоченият приблизителен процент употребили наркотици непълнолетни е силно обезпокояващ факт.
От практиката ми като психолог в Държавната психиатрична болница за лечение на наркомании и алкохолизъм съм установила, че над 90% от зависимите към наркотични вещества възрастни са започнали своята употреба в ранните тийнейджърски години. Дори мои пациенти са започнали да употребяват на 10-годишна възраст. Това говори красноречиво колко уязвими са непълнолетните по отношение на зависимостите към психоактивни вещества.
– Къде децата със зависимост могат да намерят някаква услуга за справяне?
– В България няма нито една държавна програма за подкрепа и лечение на зависимости при деца и юноши. Може би има частни програми, но в тях родителите трябва да платят терапията. А огромна част от децата и юношите със зависимости имат нездрава семейна среда. Това са деца в риск от отпадане от училище, деца с криминални прояви и т.н. Предполага се, че техните родители или роднини не са особено платежоспособни, за да поемат лечение в частна услуга. Това са деца и семейства, които отпадат от системата въобще – било здравна, образователна, социална и т.н. Тези деца са обречени. За тях няма алтернатива.
– Вашата болница заедно с Национална мрежа за децата и Фондация „Конкордия“ правят постъпки пред институциите да се открият държавно финансирани услуги за деца със зависимости. За създаването на какви точно услуги настоявате?
– Необходимо е разкриване на дневен център за подкрепа на деца и семейства. Защото ако работим само с детето, това не би било толкова ефективно. В дневния център децата и семействата трябва да се подкрепят от мултидисциплинарен екип – лекар, психолог, социален работник.
Важно е дневният център да бъде на територията на София град, и то на достъпно място. В противен случай единственият вариант е родителите да водят всеки ден детето с кола или такси, а това малко хора могат да си го позволят.
Нашето искане е държавата да предприеме адекватни мерки за създаване на интеграционен механизъм за подкрепа. Освен дневен център, належащо е да се разкрият поне 10 резидентни услуги на територията на цялата страната. Това са специализирани стационарни услуги, които осигуряват 24-часова психологическа подкрепа и медицинска грижа от страна на лекар психиатър.
В Националната стратегия за борба с наркотиците (2026 – 2030 г.) са заложени дейности за осигуряване на достъп до лечение на деца и подрастващи със зависимости, за разкриване на рехабилитационни програми и на интеграционни услуги. Обучени кадри с многогодишен опит в лечението на зависимостите има и те са готови да продължат да работят за каузата. Просто е необходимо да се осигури финансиране за тези услуги. За тази цел държавните институции трябва да предприемат активни действия. Проблемът не е чисто медицински, затова действия трябва да предприемат не само Министерството на здравеопазването, но и Министерството на образованието, Министерството на труда и социалната политика, Министерството на вътрешните работи, както и Столична община, когато става въпрос за откриване на дневен център и резидентни услуги на територията на София.
В момента директорът на Държавната психиатрична болница за лечение на наркомании и алкохолизъм – д-р Владимир Николов, води активна кореспонденция с тези институции, основно с Министерство на здравеопазването. Имаме потвърждение от всяка от институциите колко необходимо е разкриването на дневен център и на резидентни услуги, както и разработването на междуинституционални програми за подкрепа на децата от тази уязвима група. Така че има светлина в тунела. Обнадеждени сме, че пари ще се намерят.
Мара Калчева, Портал на пациента
