Симпозиум по психо-онкология съпътства 16 -тата Конференция на ENMESH
Паралелно с 16-та Международна конференция на Европейската мрежа за оценка на психичноздравните услуги (ENMESH) в София (18 – 20 юни) се проведе съпътстващ симпозиум на тема „Отвъд оцеляването: психично здраве, стигма и иновации в съвременната онкологична грижа“, с подкрепата на фармацевтичните компании MSD, AbbVie и Фондация „Лъчезар Цоцорков“.
Модератор на събитието бе доц. Михаил Околийски, който е и председател на борда на ENMESH и председател на научния борд Международната конференция в София.
Форумът започна с изследване за „Възможната връзка между начина на психологическо функциониране на човека и неговото злокачествено заболяване“, представена от психолога Лора Илева в съавторство с д-р Велислава Донкина, Венцислав Герасимов и Мая Игнатова от Центъра по психоанализа и медицина към МБАЛ „Надежда“. „Редица световни изследвания, включително и нашето (вдъхновено от френския психоаналитик от ХХ в. Пиер Марти), доказват корелация между качеството на определени психо-емоционални процеси у човека и разгръщането на автоимунни, хронични и злокачествени заболявания в организма му. Това поставя качеството на психичните процеси в групата на най-значимите епигенетични фактори за отключване на онкологични и други заболявания. Известно е, че някои видове рак на гърдата не са наследствени. Тяхната спонтанна поява може да се обясни именно с особеностите на психиката на пациента“, каза Лора Илиева.
Председателят на Българското дружество по медицинска вирусология и научен секретар на Коалиция HPV– проф. д-р Радка Аргирова, представи доклада „Еволюция на отношението към ваксините в България“, изготвен от нея, съвместно с доц. Михаил Околийски и доц. Ангел Кунчев. Става дума за изследване на общественото мнение за доверието към ваксините, включително ваксината срещу Човешкия папилома вирус HPV.
- „По отношението си спрямо ваксините в България се обособиха пет групи хора. Първата група са хардлайнерите антиваксъри, които съставляват 12 до 16% от населението на страната. Те са не само против използването на ваксините, но дори не желаят да участват в дебат на тази тема и отказват да им се привеждат каквито и да било научни доказателства. Втората група е на хората, които активно подкрепят ваксините. Те са 20% от населението и са напълно наясно, че ваксините са полезни и ефективни. Третата група са скептиците, които съставляват 20% от населението. Те обаче са много важни, защото могат да се повлияят от научни аргументи за ползите от ваксинирането. Четвъртата група са пасивните наблюдатели – 15-20% от населението, които не отказват да се ваксинират, но няма никого да убедят за ползата и нуждата от имунизациите. Петата група хора са неинформирани и напълно апатични – 5% от населението. Нашият опит показа, че подробното запознаване на хората със всяка конкретна ваксина води до повишено доверие в нея, а нарастващото ваксинационно покритие в България е най-ефективният отговор на антиваксърите“, заяви проф. Аргирова.
Темата „Интегриране на психо-онкологията в системата на психичното здраве: Био-психо-социален модел на онкологична грижа“ представи Наташа Ангелова, като нейни съавтори са Весислава Божанова и Теодора Бояджиева от Българска асоциация по психо-онкология, Комплексния онкологичен център в Пловдив и Югозападния университет в Благоевград.
- „Дистресът и депресивните симптоми са чести при онкологичните пациенти и значително влияят върху вземането на решения за лечението, върху придържането на терапията, клиничните резултати и качеството на живот на пациентите. Ако обаче психо-онкологията се интегрира в системата за психично здраве, това има потенциал да подобри резултатите от лечението и качеството на живот на пациентите, както и да намали натоварването на здравната система“, категорични са изследователите.
Психологът Мария Александрова със съавтор Вера Спирова и хирурга онколог д-р Мариела Василева от Българска асоциация за рак на гърдата и други гинекологични ракови заболявания говори за проекта HEART: Психологията среща дигитализацията за подобряване качеството на живот на онкологичните пациенти.
- „Измерихме нивата на тревожност, на депресия, на устойчивост на трудности и качеството на живот на жени с рак на гърдата, както и на близки, които се грижат за тях. След измерването съобщавахме на пациентките колко са високи техните нива, какво означава това за тяхното физическо и ментално здраве, какво могат да направят, за да се почувстват по-добре и къде да намерят специализирана психо-онкологична подкрепа. Ето защо проектът HEART демонстрира как дигиталните изследователски платформи могат едновременно да генерират научни доказателства и да предоставят незабавна, персонализирана подкрепа за психичното здраве на пациентите. Този подход дава възможност за грижа за психичното здраве на пациентите по време на самото изследване“, обясни Мария Александрова.
Теса-Мей Зирнсак и австралийски колектив учени от Университета La Trobe и Университета Куинсленд представиха изследване „Преживяванията на хора с тежко психично заболяване и колоректален рак“. Според австралийските изследователи хората с тежко психично заболяване имат по-голям риск да бъдат диагностицирани в късен стадий на колоректален карцином и да умрат по-рано от него: „Установихме, че хората с тежко психично заболяване по-рядко участват в скрининг за рак или рядко получават последваща грижа, съответстваща на медицинските препоръки, в сравнение с останалите хора. Смъртността при тях е 84%, което е със 60% повече от смъртността при останалите пациенти с колоректален рак“.
Клиничният психолог от УМБАЛ „Царица Йоанна-ИСУЛ“ Камелия Стоянова в съавторство с д-р Ивайла Георгиева представи обзор на психо-онкологичните изследвания през последното десетилетие и подчерта необходимостта от мултидисциплинарни модели на грижа в детската онкология, съчетаващи медицинско лечение, психо-социална подкрепа и цялостна рехабилитация.
- „Преживяемостта при детския рак се е подобрила и вече надхвърля 80%, но психологическото възстановяване остава предизвикателство. Близо 13% от юношите, преживели детски рак, показват клинично значими нива на психологически дистрес. Жените, преживели рак в детството, са с повишен риск от дългосрочни психологически затруднения. Тъй като в УМБАЛ „Царица Йоана – ИСУЛ“ работим с деца и юноши с онкохематологични заболявания, ние подкрепяме не само децата пациенти, но и техните семейства – майки, бащи, баби, дядовци, братя и сестри. Психологическото консултиране се предлага за всички тях безплатно, независимо на какъв етап от лечението е пациентът на нашата клиника. По този начин се увеличава преживяемостта, дългосрочната психологическа адаптация, функционалния капацитет и качеството на живот на децата и юношите с онкологични заболявания“, обясни Камелия Стоянова.
Постер презентация „Дефицити в психо-социалната подкрепа в онкологията“ направи на семинара Александър Миланов – клиничен социален работник от Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Токуда. Той обясни, че в България няма система за психо-социална подкрепа на онкологичните пациенти и че това се отразява пряко на преживяемостта:
- „Изследванията показват, че около 50% от онкологичните пациенти развиват клинично значими психиатрични заболявания или преживяват тежък психо-социален дистрес в някакъв момент от заболяването. А пациентите в депресия по-рядко спазват лечебния режим, по-рядко завършват химиотерапията, по-лесно се отказват от лечение. Клинична реалност е, че депресията убива по-бързо от самото раково заболяване. Липсата на интегрирана система за психо-социална подкрепа на онкологичните пациенти води до трудности в адаптацията след лечението, напрежение в семейните отношения и несигурност за професионалното бъдеще. Затова клиничната социална работа следва да се разпознае като средство за осигуряване на равен достъп до цялостна грижа и защита на човешките права.“
Изследователите – лектори на симпозиума, обосноваха необходимостта психо-социалната подкрепа да стане неразделна част от онкологичната грижа. По този начин пациентите ще имат по-добър ефект от лечението, по-добра преживяемост и качество на живот.
