Чувствали ли сте се някога несинхронизирани със света около вас? Може би социалното ви общуване е по-трудно, отколкото за другите. Претъпканите или шумни места ви претоварват или разчитате силно на рутината, за да се чувствате комфортно. Понякога това са признаци за аутизъм при възрастни.
Разстройствата от аутистичния спектър са проблеми с неврологичното развитие, което засяга начина, по който мозъкът обработва информация от раждането.
Осъзнаването на аутизма нарасна значително през последните години и много родители търсят ранна подкрепа за децата си. Същевременно много възрастни живеят години, дори десетилетия, без да получат диагноза аутизъм. Това се дължи на факта, че признаците на аутизъм при възрастни може да са едва доловими, маскирани или да се бъркат с тревожност, срамежливост или други личностни черти.
Разпознаването на тези признаци обаче може да помогне на хората да потърсят оценка за аутизъм на всяка възраст. Диагнозата ще осигури яснота, ще подобри взаимоотношенията и ще отвори достъп до подкрепа.
Какво е аутизъм при възрастни?
Аутизмът при възрастни се отнася до разстройство от аутистичния спектър, което се установява в зряла възраст. Някои хора се диагностицират като деца, докато много други не получават диагноза до много късен етап от живота.
Всеки аутистичен човек има уникално състояние. Някои може да се нуждаят от ежедневна подкрепа, докато други живеят самостоятелно, но все пак имат трудности със социалното взаимодействие, сензорната обработка или емоционалната регулация.
В миналото осведомеността и разбирането за аутизма бяха ограничени. Диагностичните критерии се фокусираха главно върху тежките симптоми, наблюдавани при малки деца. В резултат на това много възрастни с по-леки или с по-малко очевидни симптоми бяха пренебрегвани.
Аутизмът може да се прояви по различен начин при жените и момичетата, защото те са по-добри в маскирането на симптомите и могат да бъдат погрешно диагностицирани със състояния като тревожност, депресия или разстройство с дефицит на вниманието и хиперактивност. Изследванията показват, че процентът на диагностициране на аутизъм се е увеличил значително през последните години, защото експертите вече разбират по-добре как аутизмът се проявява при различните полове и когнитивни профили.
Много възрастни развиват стратегии за справяне, които крият аутистичните им черти, което прави диагнозата по-трудна, дори когато потърсят помощ.
Аутизмът изглежда различно при всеки индивид, но определени модели са често срещани. Ето някои признаци, които показват необходимост от професионална оценка.
1. Разлики в социалната комуникация
Един от най-често срещаните признаци на аутизъм при възрастни е комуникацията. Разговорите може да изглеждат трудни за водене и понякога изглеждат като репетирани, като със сигурност са изтощителни. Сарказмът, идиомите или метафорите като „подгъни крак“ или „вали като из ведро“ са объркващи за хората с аутизъм или да се приемат буквално.
Разчитането на израженията на лицето, езика на тялото или социалните сигнали също е трудно.
Зрителният контакт е друга често срещана разлика. Някои аутистични възрастни намират директния зрителен контакт за неудобен, докато други компенсират, като поддържат твърде показен зрителен контакт. И в двата случая обаче това не се усеща като естествено поведение.
2. Трудности при изграждането и поддържането на взаимоотношения
Много аутистични възрастни желаят да имат смислени взаимоотношения, но се борят с неписаните правила на социалното взаимодействие.
Създаването на приятелства, поддържането на взаимоотношения или разбирането на емоционалните нужди в приятелствата или романтичните партньорства при тях е объркващо. Това води до самота не поради липса на желание за връзка, а защото социалното взаимодействие работи по различен начин за тях.
3. Силно придържане към рутината
Неочакваните промени в ежедневните планове причиняват значителен стрес при много аутистични възрастни. Докато рутината, навиците осигуряват структура, предвидимост и комфорт в ежедневието им. Тези навици са повече от прости предпочитания – те помагат за намаляване на тревожността и правят ежедневието по-лесно.
4. Дълбоки, силно фокусирани интереси
Много аутистични възрастни развиват интензивни интереси към специфични предмети като астрономия, история, програмиране или музика. Обикновено изграждат задълбочени знания и експертиза в тези области. Тези интереси може да се превърнат в лични силни страни и дори да доведат до кариерен успех. Но отклоняването на вниманието от тези области на компетентност и участието в непринуден разговор може да се окаже трудно.
5. Сензорна чувствителност
Сензорната чувствителност е един от най-забележимите признаци на аутизъм при възрастните. Ежедневната среда, която изглежда поносима за другите – като претъпкани супермаркети, ярки офис светлини, груби на допир дрехи или силни миризми – за аутистичните хора са непосилни и дори болезнени.
Това не е прекалена реакция. Възрастните с аутизъм обработват сензорната информация по различен начин, което прави обикновените ситуации изключително стресиращи.
6. Разлики в емоционалната регулация
Ако възрастен често изпитва интензивни емоции, но се затруднява да назове какво чувства, може да е признак на аутизъм. Този проблем е известен като алекситимия. Емоционалното претоварване, понякога наричано аутистично изключване или срив, възниква, когато ситуациите станат твърде непосилни за обработка. Това не е избухване на гняв или слабост; просто нервната система достига границите на капацитета си.
7. Маскиране на аутистични черти
Много възрастни с аутизъм стават експерти в скриването на естествените си реакции към света. Този процес е наречен маскиране или камуфлаж. В продължение на години навигиране в негостоприемни социални среди мозъкът се научава да потиска инстинктивните реакции, като например да налага зрителен контакт, дори когато е непоносим, или смях на шега, която не е била разбрана.
Отвън маскираният възрастен с аутизъм може да изглежда невротипичен. Отвътре усилията, необходими за това, са огромни. Хроничното маскиране е тясно свързано с прегаряне, тревожност и депресия, което е една от причините толкова много аутистични възрастни да получават тези диагнози.
8. Имитиране на социално поведение
Тясно свързано с маскирането, и имитирането е един от признаците на аутизъм при възрастни, който включва съзнателно изучаване и копиране на социалното поведение на другите. Аутистичните възрастни имитират начина, по който останалите хора се смеят, как започват разговор и какви жестове са „нормални“ в дадена ситуация.
Тази стратегия изисква значителни когнитивни усилия и оставя малко място за истинско себеизразяване. С течение на времето разликата между престореното аз и автентичното аз води до дълбоко чувство за непринадлежност.
9. Изтощение след социални взаимодействия
Повечето хора се чувстват уморени след дълго социално събитие. За аутистичните възрастни изтощението след социални взаимодействия може да бъде още по-дълбоко и изтощително. Човек с аутизъм се нуждае от часове и дори дни на тихо, уединено възстановяване, преди да се почувства отново функционален.
Това е кумулативната цена на едновременното обработване на съдържанието на разговора, наблюдението на езика на тялото, управлението на сензорния вход, потискането на аутистичните черти и изпълнението на социални сценарии. Следователно изтощението след социални взаимодействия е симптом на аутизъм при възрастни, който не бива да се пренебрегва.
Кога да се потърси оценка за аутизъм?
Помислете за търсене на професионална оценка, ако:
- Разпознавате у вас множество дългосрочни модели на аутизъм при възрастни;
- Симптомите на аутизъм влияят върху това как се представяте в работна среда, на взаимоотношенията и ежедневното функциониране;
- Изпитвате постоянни сензорни проблеми или усещате, че сте напълно „различен“ през целия си живот;
- Страдате от повтарящи се социални трудности, които не се подобряват с усилия.
Онлайн тестовете за разстройство от аутистичния спектър са полезна отправна точка за саморефлексия, но не могат да заменят официалната клинична диагноза. Само квалифицирани специалисти точно ще преценят дали преживяванията ви са признаци на разстройство от аутистичния спектър. Психолог или мултидисциплинарен екип събира подробна медицинска информация и факти от вашето развитие, провежда структурирани интервюта и поведенчески оценки.
Ако е възможно, психологът търси информация и от членове на семейството, които са ви познавали в детството. Няма кръвни изследвания или мозъчни сканирания за диагноза аутизъм. Диагнозата се основава на внимателна оценка на поведението, историята и текущото функциониране.
Варианти за подкрепа на възрастни с аутизъм
Има няколко базирани на доказателства варианта за подкрепа, които могат да направят живота с аутизъм като възрастен по-лесен:
- Психологическо консултиране с когнитивно-поведенческа терапия (КПТ), адаптирана за аутистични възрастни, може да помогне за справяне с тревожността, изграждане на стратегии за подобряване на емоционалната регулация.
- Специализирани програми при логопед, насочени към специфични комуникационни предизвикателства, свързани с аутизма, от прагматични езикови умения до невербална комуникация.
- Музикалната терапия за аутизъм е подход, подкрепен от доказателства, тъй като подобрява емоционалното изразяване, социалната ангажираност и сензорната регулация.
- Ерготерапията помага на аутистични възрастни да развият практически стратегии за управление на сензорната чувствителност и за справяне с предизвикателствата и уменията за самостоятелен ежедневен живот.
- Обучение по социални умения с помощта на групови или индивидуални програми, които изграждат увереност в социални ситуации.
- Приспособления на работното място, като например тихи работни пространства, писмени инструкции, гъвкави графици или сензорно-приятелска среда, могат да подобрят значително професионалното представяне на възрастния с аутизъм.
Диагнозата разстройство от аутистичния спектър не е етикет, който ограничава човека, а призма, която му помага да разбере по-добре състоянието, да получи достъп до подходяща подкрепа и да спре да се самообвинява за това, което е.
Целта не е да се „излекува“ аутизмът, а да се намалят ежедневните трудности, причинени от живота в свят, който не е предназначен за невродивергентни хора.
Източник: Списание „Global Healthcare“
