Босото ходене тренира проприорецепторите на стъпалото
Д-р Мариета Караджова има две специалности – неврология и физикална и рехабилитационна медицина. 23 години е главен асистент в Катедра по неврология на Медицинския университет София. Придобива допълнителна квалификация по мануална медицина и по постурология. Има докторат и преподава мануална медицина.
Работи в неврологичния кабинет Нappy Spine в София и преподава мануална терапия на гръбнак и на периферни стави в Медицински колеж „Йорданка Филаретова“.
– Д-р Караджова, каква е ролята на стъпалата за човешкия организъм от гледна точка на науката постурология?
– Постурологията е наука за стойката, която разглежда тялото като цяло и е в състояние да види връзката между органите и между мускулите. В крайна сметка човекът е цялостен организъм и постурологията е в състояние да направи връзката между отделните медицински специалности.
На стъпалото се намират едни от най-важните рецептори, които доставят информация на мозъка как да подреди тялото в пространството. За да можем да стоим изправени и да пазим равновесие, мозъкът се нуждае от информация от рецепторите на стъпалото, а също – от рецепторите на вътрешното ухо, на очите, на мускулчетата в основата на черепа отзад. Цялата тази информация се интегрира от мозъка с помощта на вестибуларните ядра, така че тялото да прави съвсем малки отклонения от центъра на тежестта, на малка площ. Когато стоим изправени, тялото прави леки поклащания – осцилации – на малка площ около центъра на тежестта, която се нарича опорен диапазон. Колкото по-малка е тази площ, толкова сме по-стабилни и по-малко енергия изразходваме, за да запазим изправеното си положение.
Специални апарати – стабилографи, засичат колко бързо се отклоняваме около центъра на тежестта си напред, назад и настрани.
Нашият изправен стоеж и ходене изискват непрекъсната работа на мозъка, на мускулните вериги и на рецепторите на стъпалата да адаптират тялото така, че то да се отклонява минимално. Всички по-големи отклонения – по-големият опорен диапазон на тялото е свързан с напрежение в мускулните вериги, с болка и умора. Например възрастните хора, които трудно пазят равновесие, си увеличават опорния диапазон с помощта на бастун или проходилка.
– Как са свързани проблемите на тялото със стъпалото?
– Във всяка част от стъпалото завършва една мускулна верига (мускулите са организирани функционално във вериги). Мускулните вериги започват от черепа и завършват съответно в дланите и в стъпалата. Например висцералната мускулна верига на вътрешните органи започва от върха на езика, минава през хранопровода, стомаха, вътрешната част на бедрата, вътрешната част на колената и завършва в палците на краката. Ако имаме напрежение, слабост или проблем с който и да е от мускулите по веригата, това се отразява на начина, по който стъпваме на палеца.
Когато тялото има опора на единия крак, стъпалото става плоско, залепва за земята и така разтоварва цялото напрежение, насъбрано нагоре по мускулните вериги. Това е една от най-важните функции на стъпалото. Но когато ходите с тесни обувки и стъпалото не може да се разпростре свободно, то не може да освободи напрежението по мускулните вериги. В зависимост в коя част от стъпалото е стеснението на обувката и няма контакт с терена, напреженията по съответната мускулна верига ще се върнат нагоре и ще предизвикат дисбаланс и болка.
Ако ходим с тесни обувки, а не боси, стъпалото не може да се разстели и пръстите да са нашироко, тогава голяма част от многобройните рецептори не могат да подадат информация до мозъка, а мозъкът е принуден да постигне равновесието на тялото с недостиг на информация.
– Каква е ролята на босото ходене?
– Много важно е в детска възраст, а и след това да ходим боси, защото така тренираме проприорецепторите на стъпалото за пространството. Колкото по-тренирани са тези рецептори, толкова по-пълноценно работи мозъкът, за да постигне малък опорен диапазон при движението на тялото. Неслучайно са създадени пътеки от различни видове настилки – с дървени тресчици, с камъчета, с трева и друга текстура, върху които може да се тренират проприорецепторите на стъпалата.
Босото ходене осигурява много добра информация за мозъка къде се намират краката в пространството.
Тъй като мускулните вериги завършват на стъпалото, можем да ги стимулираме да работят по-добре, като сложим малки парченца корк (колкото монета с дебелина 2 мм) на съответните места на стъпалата. Те стимулират края на мускулните вериги и се променя балансът между тях. Има кръстосани затварящи вериги и отварящи мускулни вериги. Когато кракът стъпва с глезена, наклонен навътре, това показва, че доминират затварящите вериги. Ако сложим парченцето корк на частта от стъпалото, която стимулира обратните отварящи вериги, по този начин променяме цялата позиция на стъпалото и съответно стойката на тялото.
– А ако сложим стелка?
– Стелките обхващат площта на цялото стъпало и понякога може да блокират адаптацията на тялото. Защото стъпалото не успява да се разстели и да освободи напрежението. Това напрежение се връща нагоре в глезена, в коляното, в тазобедрената става. Затова стелките, които подпират крака отдолу, го правят по-мързелив. Кракът е съвкупност от мускули и стави и е много по-добре да ги накараме да работят, отколкото да ги подпираме отдолу. Така може да стане още по-зле.
– Какво се случва по мускулните вериги, когато някъде по тях има нарушение?
– Например нарушенията по мускулната верига, която започва от върха на езика и стига до палеца на крака. Често проблемите със захапката при малките деца се дължат на неправилно положение и работа на езика, което е започнало от липсата на кърмене. Кърменето и съответното напрежение, което създава езикът върху горната челюст, влияе на развитието на черепа и оформянето на захапката.
При по-големите деца, които не ядат твърди храни, не пият през сламки, не надуват балончета и т.н., езикът е слаб и не работи правилно. Това води до деформация на захапката, съответно – до изкривяване на гръбнака. Имах случай на малък пациент, който постигна промяна в конфигурацията на стъпалото само с упражненията за език и за очи. Тази промяна се регистрира от подоскопа. Стъпалото е сбор от мускули и неговото очертание върху подоскопа представя мускулните вериги, които стигат до земята.
– Като видите дисбаланса, който се отчита от подоскопа, как може да излекувате проблема? Дайте конкретни примери.
– Подходът на парче не ни върши работа. Може да видим плоскостъпие на подоскопа и да си направим неправилния извод, че то е причината за болките в кръста на пациента. А всъщност да е обратното – стъпалото е плоско (дюстабан), защото има напрежение в захапката и има нужда да разпредели това напрежение, за да не се задържи в тялото и да предизвика болка.
Аз самата имам проблем със захапката, поради което стъпвам с глезена на левия крак леко навътре. Сложих си парченце корк (колкото монета с дебелина 2 мм) на съответното място и глезенът започна да ме боли, защото по този начин си наруших адаптацията. Тялото е толкова фино построено, че му влияят и най-малките отклонения.
Ако при прегледа на цялото тяло преценя, че първопричината на проблемите е в стъпалото, слагам парченце корк в края на съответната мускулна верига, започваща примерно от дъвкателните мускули или от езика. Тогава вече подобряваме системата. В противен случай нарушаваме адаптацията и болките се засилват.
– Споделете случаи от вашата практика.
– Основното оплакване на моя пациентка – млада жена, бяха болките в кръста. Установихме, че има асиметрично работещи очедвигателни мускули, при което мускулите на очите ги дърпаха настрани и тя не можеше да ги събере нормално. Когато си приближи химикалка до носа и опита да погледне върха й, едното око се отклони тотално встрани. Едно от стъпалата на пациентката нямаше достатъчно добър контакт с терена поради висок свод, а на външната страна на очертанието на свода имаше нещо като дупка. Когато започна да прави упражнения за очните мускули, тази дупка се затвори – тоест този мускул започна да работи и отпечатъците на стъпалата станаха по-симетрични.
Доведоха ми за преглед момиченце на 7 години с гръбначно изкривяване. Изследвах го с апарат Spine 3D, който регистрира извивките на тялото, без да натоварва с рентгенови лъчи. Момичето имаше лека сколиоза. Гръбнакът се изкривява, за да осигури на мозъка най-добра информация как да запази равновесието на тялото. И ако има асиметрии в захапката и в очите, това се отразява на гръбнака. Той се адаптира така, че мозъкът да получи най-добра информация от зрението.
Това момиченце имаше неправилна захапка и дисбаланс на мускулите. Поставих езика там, където трябва винаги да стои – зад горните зъби, и стойката й се промени. Това малко отклонение може да се види само на този апарат. Един месец детето правеше упражнения за език и след това гръбнакът се беше изправил. Разбира се, сколиозата й беше само 10 градуса.
И при възрастни хора съм виждала сколиоза, която не е структурна, а се дължи на дисбаланс на мускулите.
– Какво ще посъветвате родителите, когато видят, че детето им има неправилна стойка?
– Трябва да го заведат при постуролог, за да открие причината и да приложи правилното решение. За осем години през кабинета ми са минали много пациенти и смело мога да твърдя, че в над 99% проблемът тръгва от захапката. Една по-висока пломба или коронка нарушава баланса и правилната захапка, защото един косъм е чувствителността на рецепторите за пространство в основата на зъбите.
За съжаление специалистите по постурология с медицинско образование сме малко. В средата на април започва ново обучение по постурология – 8 модула по три дни. Има модул за захапката, друг – за очите, трети – за стъпалото, четвърти – за мускулните вериги, пети – за психиката, защото и психиката оказва огромно влияние на стойката. Един депресиран човек стои изгърбен и с прибрани напред рамене. Препоръчвам на колегите от всички специалности да изкарат този курс по постурология, но най-вече на лекарите, които се занимават с опорно-двигателния апарат, включително рехабилитатори, кинезитерапевти и логопеди. Това обучение е по италиански лиценз с италиански лектори и изпитващи в част от модулите. Организира се от Българската асоциация по постурология, школата Синергия и италианската школа EDUCAМ.
Моят син е студент първи курс медицина. Щом изкара основополагащите изпити по анатомия и физиология, смятам да го включа в школата по постурология. Това ще му даде друг поглед върху цялото обучение по медицина. Докато изучава клиничните специалности, той винаги ще има предвид тялото като едно цяло и ще намира връзките между органите и различните заболявания. За студентите по медицина курсът по постурология ще е пет пъти по-полезен, отколкото на завършилите и свръхспециализираните в някоя от системите на организма.
Мара Калчева, Портал на пациента
