11-ти април е Световен ден за борба с болестта Паркинсон
Когато лекарят потвърди, че заболяването Ви е паркинсонова болест, не бързайте да се стъписвате от диагнозата. Дайте си сметка, че живеете в 21-ви век и медицината напредва и не се отчайвайте!
Едно от първите неща, за които трябва да помислите е как да проведете разговор за новото обстоятелство – Вашето заболяване в семейството си. Вие най-добре познавате съпруга/та , децата и останалите си близки и роднини и най-добре можете да изберете подхода. Ваше е решението дали първо да говорите със съпруга/та си и после с децата, дали с всички тях заедно, дали само с децата и дали с всяко от децата поотделно.
Най-важното е да не се страхувате от този първи разговор и да бъдете максимално честни и откровени с близките си. За тях е важно да знаят какво точно ги очаква, за да могат да променят своите собствени нагласи и разбирания за по-нататъшния живот на семейството.
Не се опитвайте да се „разпореждате“ със съдбата на Вашите близки оттук нататък само защото сте болен. Никой не разполага с живота на другите, дори и на най-близките си хора. Не налайте мнението си, не изисквайте от тях невъзможни неща, не спекулирайте с това, че вече не сте като останалите, защото имате тази диагноза. Помолете ги за разбиране и подкрепа.
Ако смятате, че Ви е трудно да проведете този първи разговор, помолете Вашия лекар да го направи, като организира среща със семейството Ви в удобен за него ден и час.
Ако видите, че детето или децата Ви особено трудно и болезнено приемат диагнозата Ви, свържете се с личния им лекар и го помолете за съдействие. Ако обаче проблемът не се реши и те продължават да бъдат неспокойни и тревожни, потърсете помощта на психолога или на педагогическия съветник в училище.
Едно от първите неща, които трябва да направите е да информирате учителите и възпитателите на детето си за това, което се е случило с Вас. Помолете ги за помощ и разбиране. Опитайте се да ги убедите, че заболяването не е заразно, следователно няма опасност за другите деца в класа на детето или неговата група от детската градина.
Важно е да убедите децата си, че когато хората се вторачват във Вас, защото походката Ви е несигурна и треперите, те го правят повече от незнание и любопитство, отколкото от лошо чувство и неприязън. Това със сигурност е така, защото нивото на информираност в обществото за болестта на Паркинсон не е високо.
Подгответе децата си за неизбежните въпроси на връстниците им, на които ще трябва да отговарят. Обяснете им, че понякога ще се налага да общуват с груби и неприятни за тях съученици, които не разбират болестта и тя за тях е повод за подигравки и насмешливи изказвания. Убедете децата, че не трябва да обръщат внимание на такива реакции.
Когато сте насаме с лекаря си споделете с него всичко което Ви вълнува. Не се стеснявайте да задавате въпроси за сексуалния си живот оттук нататък, за режима, който трябва да спазвате, за пътуванията, за храната и физическото натоварване, което е позволено и допустимо за вас.
Информирайте се добре и навреме от кои места ще можете да получавате или закупувате помощни средства. Важно е да знаете точно към коя социална служба да се обръщате по този въпрос и от кои търговски обекти ще получавате необходимите ви пособия.
Информирайте хората, с които най-често общувате, че вече имате симптоми на сериозно заболяване и те трябва да се съобразяват с това. Нека продавачката в кварталния ви хранителен магазин знае, че можете да изпуснете торбата си, защото ръцете ви треперят от болестта. Нека фризьорката ви разбере защо говорите по-бавно и трудно овладявате тремора си. Онези, които са добронамерени с вас, ще ви разберат и ще ви помогнат.
Създайте си сами усет за доверие, но не за сляпа доверчивост и не допускайте да бъдете мамени и подвеждани. Има най-разнообразни алтернативни методи, информационните сайтове и телевизиите са изпълнени с реклами за „чудодейни“ лекарства, вълшебни изцеления и лечители с невиждани способности. Не им се доверявайте преди да сте обсъдили въпроса с лекуващия ви екип.
Избягвайте самолечението. Енергийни практики, билколечение, ароматерапия, хомеопатия, силови масажи и всякакви други алтернативни методи не само могат да не ви помогнат, но могат и да ви навредят. Затова помнете, че най-добрият ви приятел е лекуващият ви лекар.
Ако ви се наложи зъболечение, информирайте подробно лекуващия Ви дентален лекар за давността на заболяването ви и за лечението, което приемате в момента. Това е важно, за да е той наясно с рисковете и да предприеме необходимите мерки, за да ви осигури ефективно, безопасно и безболезнено лечение на вашите зъби.
Ако попаднете в ситуация, която изисква спешна медицинска намеса, информирайте подробно медицинския екип, който ще се озове на местопроизшествието за всичко, свързано с болестта ви – кога ви е поставена диагнозата, какво лечение ви се прилага, кой лекар в кое лечебно заведение следи състоянието ви.
Поддържайте интелектуалното си ниво. Четете книги, посещавайте книжарниците, говорете с консултантите, информирайте се за нови издания – романи, стихосбирки, географски пътеводители. Знанията ви трябва да се разширяват и обогатяват непрекъснато, защото вие се стремите да бъдете пълноценен човек и това е ваше право.
Не се лишавайте от разходки, независимо какво е времето навън. И в дъжд, и в студ, можете да се насладите на природата. Избягвайте само горещите летни дни, когато слънцето е силно. Тогава избирайте сенчести и прохладни места.
Вземете си домашен любимец и му се радвайте. Животните са верен приятел, ще ви обичат искрено и безкористно. Бързо ще се уверите, че кучето и котката ви носят радост и обич, която също лекува.
Посещавайте концерти и театрални постановки. Досегът до изкуството ще ви успокои и извиси духовно. Ако имате проблем с мястото в театъра или концертната зала, предпочетете крайните столове и последните редове, за да не се притеснявате от останалите зрители. Разпоредителите в залата също ще ви помогнат – да оставите дрехата си на гардероба, да се настаните удобно, да получите програмата за вечерта.
Автор: Parkinson.bg
