
Лекарства
Медикаментите могат да помогнат за справяне с проблемите с ходенето, движението и тремора. С течение на времето, обаче, ползите от тях често намаляват или действието им става по-кратко.
- Карбидопа/леводопа.
Леводопа, най-ефективното лекарство срещу болестта на Паркинсон, е естествен химикал, който преминава в мозъка и се превръща в допамин. Леводопа се комбинира с карбидопа, който предпазва леводопа от ранно превръщане в допамин извън мозъка. Това предотвратява или намалява страничните ефекти като гадене. Други нежелани реакции могат да се проявят със замаяност, сухота в устата, замъглено зрение, депресия. След години, при прогресия на заболяването, ползата от леводопа може да намалее. Феноменът “on-off” (включване – изключване) е почти неизменна последица от продължителното лечение с леводопа при пациенти с болестта на Паркинсон. При някои хора може да се появи в началото на терапията с леводопа, но повечето го забелязват в рамките на три до пет години от началото на лечението. Феноменът “on-off” се отнася до внезапни, понякога непредсказуеми промени в клиничната картина, вариращи между подвижност и неподвижност, поради връщането на симптомите на Паркинсон. Двигателните флуктуации са изменения между периодите на “включване”, през които пациентът изпитва положителен отговор на лекарството и “изключване”, по време на което пациентът изпитва повторна поява на симптомите на Паркинсон, потиснати по време на “on” състояние. Причината, поради която се появява този феномен, не е напълно ясна, но се предполага, че възниква, когато заболяването прогресира. - Допаминови агонисти. Те имитират ефекта на допамина в мозъка. Този тип медикаменти не са толкова ефективни, колкото леводопа, при лечение на симптомите. Тяхното действие обаче продължава по-дълго и могат да се използват с леводопа. Някои от страничните ефекти на допаминовите агонисти са подобни на страничните ефекти на карбидопа/леводопа. Но те също могат да включват халюцинации, сънливост и компулсивно (натрапчиво) поведение като хиперсексуалност, хазарт и злоупотреба с храна.
- Инхибитори на моноаминоксидаза тип B (МАО-В инхибитори). Тези лекарства помагат да се предотврати разграждането на допамина в мозъка. Нежеланите реакции могат да включват гадене или безсъние. Когато се добавят към карбидопа/леводопа, тези медикаменти увеличават риска от халюцинации. МАО-В инхибиторите не трябва да се използват в комбинация с определени антидепресанти поради потенциално сериозни, но редки реакции.
- Инхибитори на катехол О-метилтрансфераза. Тези лекарства леко удължава ефекта на терапията с леводопа, като блокират ензим, който разгражда допамина. Нежеланите реакции, включително повишеният риск от неволеви движения (дискинезия), са резултат главно от засилен леводопа ефект. Друга нежелана реакция може да бъде диарията.
- Антихолинергици. Тези лекарства са били използвани в продължение на много години, за да се подпомогне контрола на тремора, свързан с болестта на Паркинсон въпреки че, скромните им ползи често се компрометират от странични ефекти, като нарушена памет, объркване, халюцинации, запек, сухота в устата и нарушено уриниране.
- Амантадин. Лекарят може да предпише само амантадин, за да осигури краткотрайно облекчаване на симптомите на лека ранна болест на Паркинсон. Той може да се прилага и при лечение с карбидопа/леводопа по време на по-късните стадии на болестта на Паркинсон, за да се контролират неволните движения (дискинезия), предизвикани от карбидопа/леводопа. Нежеланите реакции могат да включват гадене, стомашно неразположение, замаяност, безсъние, сухота в устата.
Хирургични процедури
Дълбока мозъчна стимулация (ДМС). При дълбоката мозъчна стимулация хирурзите имплантират електроди в определена част от мозъка. Те са свързани с генератор, имплантиран в гърдите, който изпраща електрически импулси към мозъка и може да намали симптомите на болестта на Паркинсон. Хирургичната процедура има рискове, включително инфекции, инсулт или мозъчен кръвоизлив. Някои хора изпитват проблеми със самата система или имат усложнения, дължащи се на стимулацията. Дълбоко стимулиране на мозъка най-често се предлага на хора с напреднала болест на Паркинсон, при които вече фармакологичната терапия не дава задоволителни резултати. Въпреки че ДМС може да подобри симптоматиката при Паркинсоновата болест, не спира прогресията на състоянието.
Промени в начина на живот
Някои промени в начина на живот също могат да помогнат за облекчаване на живота с болест на Паркинсон:
- Здравословно хранене. Някои храни могат да помогнат за облекчаване на симптомите. Например, консумацията на храни с високо съдържание на фибри и пиенето на достатъчно количество течности може да помогне за предотвратяването на запек, който е често срещан при болестта на Паркинсон. Една балансирана диета също така осигурява хранителни вещества, като омега-3 мастни киселини, които могат да бъдат от полза за хората, страдащи от Паркинсон.
- Физическа активност. Физическите упражнения могат да увеличат мускулната сила, гъвкавост и баланс. Възможно е също да намалят депресията или безпокойството. Консултация с физиотерапевт за подходяща тренировъчна програма също може да е полезна.
- Ежедневни дейности. Ежедневните жизнени дейности, като обличане, хранене, къпане и писане, могат да бъдат трудни за хората с болестта на Паркинсон. Специалист по трудова терапия може да покаже техники, които улесняват ежедневния живот.
Алтернативна медицина
Алтернативни терапии могат да помогнат за облекчаване на някои от симптомите и усложненията на болестта на Паркинсон, като болка, умора и депресия. Когато се извършват в комбинация с традиционното лечение, тези терапии могат да подобрят качеството на живота:
- Масаж. Масажната терапия може да намали мускулното напрежение и да помогне за релаксацията на мускулите.
- Тай чи. Древна форма на китайски упражнения, тай чи използва бавни движения, които могат да подобрят гъвкавостта, баланса и мускулната сила. Тай чи също може да предотврати паданията.
- Йога. Йога може да увеличи гъвкавостта и баланса.
- Медитация. Медитацията може да намали стреса и болката.