Съвременно лечение на инсулт от общо 43 006 пациенти в България през 2025 г. са получили само 7% (тромболиза 4,86% и тромбектомия 2,2%). Това стана ясно на пресконференция в БТА, организирана от Асоциация по инсулт и афазия, по повод Европейския ден за информираност за инсулта – 12 май 2026 г.
„Имаме само четири центъра в България, които извършват тромбектомия, и общо 16 лекари със сертификат да извършват това лечение на остър инсулт“, подчерта проф. д-р Димитър Масларов – член на УС на Българското дружество по неврология.
Проф. Масларов обърна внимание на липсата на проследяване и рехабилитация след лечението на острата фаза на инсулта. По тази причина в Европа 16% от преживелите инсулт получават втори инсулт. В по-малко от 40% от европейските държави се прави проследяване на лекуваните пациенти в първите шест месеца. Липсват данни за вторична профилактика в повече от половината държави, включително и в България.
Очаква се създаването на 6 високоспециализирани центрове за лечение на инсулт в България, като първият от тях вече работи – това е Строук центърът в УМБАЛ „Света Анна“ в София. Центровете ще се финансират по Плана за възстановяване и развитие.
Два примера за това как ще действат тези високоспециализирани центрове даде д-р Филип Алексиев – началник на отделение в Клиниката по неврология на УМБАЛ „Св. Анна“ – София и председател на Българското дружество по инсулт. „Първият случай е на пациент от Стара Загора, където е установено, че не подлежи на тромболиза. Тогава е транспортиран с въздушна линейка до Невроинтензивното отделение на УМБАЛ „Света Анна“, където му се приложи тромбектомия. И пациентът беше изписан само с леки двигателни увреждания. Вторият пациент с инсулт попада в болница в София. Оттам е транспортиран до УМБАЛ „Света Анна“ за тромбектомия и изписан в много добро състояние“, обясни д-р Алексиев. „За съжаление в нашата база, която е най-добрата в страната, не се обучават студенти и специализанти на ендоваскуларни методи за лечение на инсулт“, добави неврологът.
Според д-р Алексиев лечението на инсулт не бива да се извършва само от невролози. В този процес трябва да се включат също кардиолози, ендокринолози, логопеди и други специалисти, защото инсултът не е само неврологичен проблем.
В Министерство на здравеопазването е депозирана Клинична пътека за робот-асистирана рехабилитация, съобщи д-р Георги Георгиев – зам.-председател на Асоциация за инсулт и афазия. „Приложена в първите шест месеца след инсулта робот-асистираната рехабилитация постига по-бързо и по-качествено възстановяване в сравнение с конвенционалната рехабилитация“, подчерта д-р Георгиев.
Върви проект за изграждане на центрове за речева терапия след инсулт, по инициатива на Столична община. „В София вече работят два такива центъра – в 12 ДКЦ и 17 ДКЦ, с двама логопеди. За по-малко от година в тях са потърсили помощ 45 пациенти с афазия (увреждане на говора след инсулт), като един от тях е с 18 години давност на инсулта. За пет години в столицата ще заработят 10 центъра за речева терапия, в които на пациентите ще помагат 20 логопеди“, обясни проф. Катерина Щерева, Софийски университет „Св. Климент Охридски“, катедра „Логопедия“, която е координатор на Програмата за изграждане на центрове за речева терапия при афазия.
На проблема с ниската инвалидизираща стойност на афазията, която се дава в ТЕЛК-решенията, обърна внимание д-р Даниела Стойчева, председател на Експертния съвет на АИА и началник на Неврологично отделение на МБАЛ „Рахила Ангелова“ – Перник.
„На пациент с инсулт без двигателни увреждания, но с глобална афазия – най-тежката форма – ТЕЛК дава 46% трайно намалена трудоспособност. Това обаче не отразява реалната тежест на увреждането, защото при глобална афазия пациентът не може да говори, не разбира реч, не може да пише, зависим е изцяло от близките си и е неспособен да извършва каквато и да е работа. Ето защо ТЕЛК-решения под 50% лишават пациентите с афазия от социална подкрепа и финансова сигурност“, подчерта д-р Стойчева и добави, че е необходимо обучение на експертните комисии, ТЕЛК и НЕЛК за спецификата на афазията, за да се върне гласът на тези пациенти и те да получат справедливи решения.
Мара Калчева, Портал на пациента
