Антиваксърски политически послания доведоха до първата от 33 години епидемия от морбили в САЩ
Полина Тодорова е завършила журналистика в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Работила е в различни електронни и печатни медии, като в последните години е част от екипа на специализираната платформа за медицина и здравеопазване Medical News.
Като журналист от сериозна медицинска медия Полина Тодорова участва във Втората HPV Академия за инфлуенсъри, организирана от Коалиция HPV и посветена на разликата между фалшивите и истинските послания в социалните медии. Пред Портал на пациента тя коментира рисковете от поднасянето на фалшива и недоказана информация, особено когато тя касае здравето.
– Г-жо Тодорова, каква е разликата между работата на журналист от сериозна медия и инфлуенсър?
– В днешно време инфлуенсърите играят все по-голяма роля в процеса на комуникация, най-вече с младата аудитория. Те обаче биха могли да заимстват някои основни принципи в журналистиката, макар че не са журналисти в професионалния смисъл на тази дума. Инфлуенсърите биха могли да спечелят вярна аудитория, ако изберат подхода да преценяват внимателно информацията, която подбират и предлагат на своите последователи, ако се доверяват на проверени източници, ако самите те проверяват фактите, разграничават мнение от новина, фалшивата от истинската новина, дезинформация и манипулативно съдържание от коректно изложени факти. Към това се стреми всеки журналист в ежедневната си практика.
– Факт е обаче, че и колегите журналисти също се затрудняват да разграничат информация от дезинформация, новина от фалшива новина.
– Вярвам, че колегите в бранша се стремят да работят максимално професионално. Но е факт, че в последните години всички ние станахме свидетели на лавина от подвеждаща информация. Видяхме това по време на пандемията от COVID-19, а след това и покрай войната в Украйна. Необятното поле на информация в интернет е благодатна почва за разгарянето на информационни войни, които имат зад себе си добре работещи механизми за дезинформация. Създават се „фабрики за фалшиви новини“, цели добре организирани структури, в които огромен брой хора работят за създаването на откровено подвеждаща информация. Особено опасно е обаче, когато те експлоатират темата за здравето. Ето защо трябва да сме отговорни за това какво послание изпращаме на своята аудитория, независимо дали сме журналисти, инфлуенсъри или хора, които боравят с информация в публичното пространство.
– Има редица информационни сайтове или страници във Фейсбук, които публикуват здравни новини с бомбастични заглавия като „Ваксина срещу всички видове рак“. До какви рискове може да доведе подобно съдържание?
– За съжаление, такива заглавия се появяват все по-често и са още една причина инфлуенсърите и хората, които имат подобна активност в социалните мрежи, да бъдат много внимателни именно към страници със сензационни, гръмки послания. Рискът тази информация да е фалшива е огромен. Журналистиката в професионалния смисъл на думата „не крещи“, не те преследва с апокалиптични, огромни и незавършени заглавия.
– Как може да се подбере достоверната информация в „океана“ интернет?
– Конкретно, когато става въпрос за здравни или медицински новини, посочването на източника на информация е особено важно. Много често ние в Medical News публикуваме различни новости, касаещи сферата на медицината, но винаги с посочен източник. Най-често това са утвърдени доказани научни медицински издания, към които се реферира първоизточникът и може да се провери дали действително има проучване, въз основа на което се създава определена новина, какъв е екипът от авторите му и т.н. Търсим информация и от институции на международно ниво като Световната здравна организация (СЗО), Европейската лекарствена агенция (ЕМА), Американската лекарствена агенция (FDA) и други. За българските новини официални източници са Министерството на здравеопазването, НЗОК, различни експерти и професионалисти от здравния сектор. За съжаление обаче и последните не бяха пощадени от това да бъдат използвани с цел създаване на фалшиво съдържание, обикновено с цел реклама на съмнителни и дори опасни продукти. Напредъкът на технологиите позволява създаването на манипулирани снимки, текстове, видеосъдържание, използвайки лицето или гласа на доказани експерти. Показателен пример са „рекламите“ с лицето на държавния здравен инспектор доц. Ангел Кунчев, както и с редица други видни български лекари, които уж рекламират някакво лекарство. Един обигран в медиите човек може лесно да разбере, че това е монтаж, но за някой без подобен опит или в напреднала възраст разграничаването на истинската от подвеждащата информация представлява трудност.
– Каква е целта на фалшивите информации в областта на медицината?
– Целите са различни, но тази, за която всички се досещат, е печалбата. При рекламата на фалшиви лекарства или продукти целта е ясна.
Има и друг тип подвеждащо сдържание – най-често, поднесено със стряскащи, емоционални и бомбастични заглавия, които лесно привличат аудиторията. Когато се посети конкретния сайт, той нерядко изобилства от рекламно съдържание, много често „новината“ е поднесена само със снимка, без съпътстващ текст. Нерядко се случва тези страници да съберат голяма аудитория, след което да започнат да се използват за политически цели. Хората умишлено са подвеждани. Това е опасно не само за младите хора и за подрастващите, за които е трудно да се ориентират в огромното поле от информация, но и за по-възрастните, които вече активно използват интернет пространството.
– Какви може да са последиците за обществото от подвеждащата и невярна информация, касаеща здравето?
– Пример за огромните негативни последици в последно време са Съединените американски щати. Откакто начело на общественото здравеопазване в САЩ застана Робърт Ф. Кенеди-Младши, известен със своите антиваксърски настроения, върху отдавна доказани факт за ползите от ваксините, отново бе хвърлена сянка на съмнение. Здравната администрация на САЩ беше значително намалена. Намалени бяха и средства за нови медицински проучвания, най-вече за РНК-ваксини, които доказаха своята полезност по време на пандемията от COVID-19 и чийто потенциален ефект в момента се проучва активно в сферата на онкологията. Може би най-страшното, което се случи в САЩ, е избухването на първата от 33 години епидемия от морбили, която вече взе жертви, сред които и малки деца.
През 2025 г. в САЩ бяха регистрирани 45 огнища на заболяването поради намаления ваксинационен обхват в страната. Силен отпор на случващото се там дойде от научната общност, както и от Американската педиатрична асоциация, която се разграничи от новите препоръки за приложението на ваксините срещу COVID при деца. Най-показателното в тази ситуация беше, че членове на семейството на Кенеди-Младши също се разграничиха от него, заявявайки публично, че действията му като министър представляват опасност за общественото здраве. Съвсем наскоро американските Центровете за контрол и превенция на заболяванията (CDC) направиха рязка промяна в позицията си относно връзката между ваксините и аутизма, въпреки че тя е опроверганa отдавна. Това отново предизвика бурната реакция на специалисти. Д-р Сюзън Кресли, президент на Американската академия по педиатрия, коментира, че CDC дава трибуна на невярна информация и припомни проведени повече от 40 проучвания, включващи над 5,6 млн. души. Заключението от тях е ясно – няма връзка между ваксините и аутизма. Този пример обаче отново е показателен колко е трудно понякога човек да се ориентира в информацията, дори когато тя идва от официални източници и особено когато идва от политици. За това обаче е нужен и опит.
– Какъв съвет бихте дала на млади и стари, които ползват социални мрежи и онлайн медии?
– Призовавам тези, които създават съдържание, да бъдат отговорни към това, което правят. Да не бързат, да проверяват и да осъзнават, че техните послания имат дългосрочен ефект, който може да бъде и опасен. Обръщам се и към потребителите да бъдат внимателни към информацията, да не се доверяват с лека ръка на споделеното в социалните мрежи.
Мара Калчева, Портал на пациента
