Портал на Пациента

НЕ СИ САМ!

Рак на дебелото черво | Симптоми

Клиничните прояви при рак на дебелото черво варират в широки граници при отделните пациенти като зависят от множество фактори. Влияние върху протичането на болестта оказват в голяма степен възрастта на пациента, наличието на свързани заболявания (които от своя страна могат да ускорят неопластичния процес, намалявайки драстично терапевтичните възможности), локализация и размери на тумора, наличието на метастази в регионалните лимфни възли, метастази в близки и далечни органи, своевременното откриване на болестта и други.
При голям процент от пациентите заболяването за дълго протича с едва забележими симптоми, които обикновено се възприемат от пациентите като свързани с напредването на възрастта, резултат от хронична преумора, стрес и сезонни неразположения.

Скрито протичат формите на болестта, разположени в дясната част на колона във връзка с някои анатомични особености (луменът на дебелото черво е по-широк в тази част и частичното запушване от растящия тумор не предизвиква съществени промени).

При част от пациентите болестта може да се прояви с някое от своите ранни усложнения, ставайки причина за драматична симптоматика, своевременна медицинска помощ и откриване на тумора.

Ракът на дебелото черво протича най-често с поява на някои от следните симптоми (самостоятелно или в различни комбинации):

  • Промени в изхождането: това е един от най-ранните симптоми, който е силно пренебрегван от пациентите. В ранните стадии на заболяването често се наблюдава запек, диария или редуване на запек с диария, промени в нормалния вид на фекалиите, промяна в консистенцията им
  • Наличие на кръв в изпражненията: откриването на кръв във фекалиите може да е признак на много други болести на храносмилателната система, но се наблюдава често и при рак на дебелото черво, като се дължи на вътрешен кръвоизлив и кръвта е примесена с фекалиите (за разлика например от хемороиди, при които кръвта се открива под формата на чисти, бистри капки, разположени върху фекалиите)
  • Симптоми от страна на стомашно-чревния тракт: повръщане, болка, дискомфорт, тежест, повишено образуване на газове, подуване, колики, чести позиви за дефекация, без възможност за изхождане и други, неспецифични прояви могат да са сигнал за неопластичен процес по хода на храносмилателната система
  • Редукция на теглото без видими причини: спонтанно отслабване, без намаляване вноса на храна или повишаване на физическата активност, може да е един от първите симптоми на болестта
  • Леко повишение на телесната температура без видими причини за това
  • Болка: постоянна, пристъпна, остра или тъпа, появата на болка обикновено е знак за напреднал процес и се счита за късен симптом, като обикновено се дължи на обструкцията (запушването) на дебелото черво и настъпилите възпалителни промени
  • Анемия: развитието на анемия е комплексно, като в ранните стадии на болестта анемичният синдром е слабо проявен. Изявява се под формата на хронична умора, отпадналост, докато с напредване на процеса и задълбочаване на анемията са възможни и различни по тежест усложнения

Счита се, че първите прояви на болестта се наблюдават една до три години след стартирането на процеса. Късната поява на първите симптоми в комбинация с неглижиране на състоянието от страна на пациентите е опасна комбинация, която може да завърши фатално.

Специалистите често могат да се ориентират за приблизителното място на тумора само по клиничните прояви. При засягане на дясната половина на колона се описват често коликообразни коремни болки, редукция на теглото и анемичен синдром. Засягане на лявата половина протича с по-изразени клинични симптоми – промени в честотата на изхождането, наличие на кръв и/или слуз в изпражненията, повишена температура, мъчителни коликообразни болки с продължителен характер и други.

За определяне тежестта на онкологичното заболяване се използва стандартната система TMN, която представлява метод за определяне на стадия, в който се намира заболяването.


Съкращенията съответно обозначават:

  • T: обозначава размерите на тумора, като Т0 показва липсващ тумор, Т1 насочва към тумор с размери до 2 сантиметра включително, Т2 обозначава лезия с размери между 2 и 4 сантиметра, Т3 обозначава лезия с размери над 4 сантиметра, ограничена в рамките на дебелото черво, докато Т4 говори за разпространение в съседни структури, като при тази степен размерите не са фактор
  • N: произхожда от латинския термин за възeл (nodus), като се имат предвид регионалните лимфни възли. N0 показва липса на засягане на регионалните лимфни възли, а при означаване от N1 до N3 се наблюдава наличие на засягане, инфилтриране на регионалните лимфни възли, различаващи се по размер и локализация
  • М: обозначава наличието на метастази. М0 показва липса на налични далечни метастази, докато М1 насочва към наличие на метастази в далечни органи

В зависимост от данните, получени от TNM класификацията, стадирането на неопластичния процес е както следва:

  • Стадий нула: локализиран тумор in situ, който не нараства по размери, не засяга околните структури и не се разпространява
  • Стадий едно: наличие на малък по размери тумор (до 2 сантиметра), без засягане на лимфни възли и наличие на далечни метастази
  • Стадий две: наличие на тумор с размери между 2 и 4 сантиметра, без засягане на регионалните лимфни възли и без данни за далечни метастази
  • Стадий три: наличие на тумор с размери над 4 сантиметра без метастази или наличие на тумор, независимо от неговите размери, с данни за засягане на регионалните лимфни възли
  • Стадий четири: наличие на тумор, излизащ и прорастващ извън пределите на дебелото черво без засягане на лимфни възли или метастази. В този стадий се включват и туморите, засягащи голям брой лимфни възли (независимо от размера на тумора), както и туморите с налични далечни метастази (независимо от размерите на тумора и засягането на регионалните лимфни възли)

Ракът на дебелото черво може да е с вторичен характер и да е проява на друго неопластично заболяване. В дебелото черво метастазират най-често лезии, разположени в близки органи, като например рак на черния дроб, панкреаса, стомаха, пикочния мехур. Клиничните прояви при вторичен рак на дебелото черво често се припокриват с характерните за първичния карцином симптоми, като към тях се прибавят (ако има) симптоми, свързани с основното, първично туморно огнище.