Портал на Пациента

НЕ СИ САМ!

Рак на дебелото черво | Лечение

Терапевтичният подход при рак на дебелото черво се определя индивидуално, в зависимост от редица фактори, по-важните от които са:

  • Особености от страна на тумора: локализация, разпространение, засягане на регионалните лимфни възли, наличие на близки и/или далечни метастази
  • Особености от страна на пациента: възраст, общо здравословно състояние, наличие на тежки, хронични или неконтролирани заболявания, прием на лекарства, алергии и други

Възможности от страна на лечебното заведение: в по-малките населени места невинаги е възможно осигуряване на най-доброто лечение, поради липсата на съвременна апаратура, недостиг на квалифицирани кадри и достъп до модерни медикаменти. С негативната статистика, посочваща ежегодно нарастване на броя на заболелите от онкологично заболяване, се наблюдава и прогрес в разработването на т.нар. медикаменти за таргетна терапия. Те позволяват донякъде да се персонализира схемата на лечение спрямо определени групи пациенти

 

Подобно на другите видове неопластични заболявания и при рака на дебелото черво съществуват най-общо следните видове лечение:

  • Химиотерапия: използване на определен медикамент или по-често комбинация от медикаменти с доказана цитотоксична активност (убиват раковите клетки)
  • Лъчетерапия: с помощта на йонизиращо лъчение се постига унищожаване на неопластичните клетки
  • Биологична терапия: вид имуномодулиращо лечение
  • Хирургично лечение: отстраняване на засегнатите от тумора части

При рак на дебелото черво с най-висока ефективност се прилага хирургичното лечение с отстраняване на части от дебелото черво, често последвано от химиотерапия за намаляване на рисковете от рецидив (повторна поява при наличие на оцелели единични неопластични клетки).

 

Хирургичното лечение при малки тумори и в ранен стадий (което за съжаление се отнася за  много малък процент от пациентите) се осъществява с помощта на лапароскопска методика.


Лапароскопската хирургия е предпочитан метод, тъй като крие по-нисък риск от усложнения (инфекция, кървене, засягане на съседни структури), по-слабо инвазивен е (много по-малки по размери разрези), асоциира се с по-бързо и пълно възстановяване на пациентите, съответно и с по-кратък болничен престой и период за рехабилитация.

 

В по-честия случай обаче, пациентите се диагностицират с напреднал карцином, който не може да бъде отстранен лапароскопски, във връзка с което се извършва така наречената отворена хирургия (коремна операция, при която се прави голям разрез, средно около 25 сантиметра, и се отстраняват засегнатите части на дебелото черво). Предимство на отворената коремна хирургия е възможността за инспекция на регионалните лимфни възли и при наличие на засегнати от процеса такива, последните се отстраняват хирургично.


Отворената коремна хирургия може да се съчетае с операция за отстраняване на метастазите на тумора (с една операция се отстраняват засегнатите отдели на дебелото черво и близките метастази).

Най-общо оперативната интервенция за отстраняване на части или цялото дебело черво се означава с термина колектомия.


Коремната хирургия, колкото и ефективна да е, крие своите рискове. По време на операцията е възможно засягане на съседни структури, съдове и нерви, което допълнително може да влоши възстановяването на пациента, възможно е кървене след операцията, развитие на вторична бактериална инфекция и други усложнения, които следва да се имат предвид от лекуващия екип и при възможност да се предотвратят или да се неутрализират своевременно.

 

При някои пациенти с тежко и обширно засягане на дебелото черво в хода на операцията се създава постоянна колостома (малък отвор в коремната стена, през който се осъществява евакуацията на фекалното съдържимо в специална торбичка с малки размери, прикрепена към кожата). Създаването на колостома обикновено се налага при обширно засягане на правото черво.


Целта на хирургичната терапия е оптимално, максимално отстраняване на всички засегнати сегменти по протежението на дебелото черво и при възможност запазване на неговата функционална активност.

Хирургичното отстраняване на рака на дебелото черво често се съчетава с подходяща химиотерапия. Предпочитат се схеми, използващи комбинации от различни цитотоксични агенти и кортикостероиди, в сравнение с използването на само един препарат. Комбинираната химиотерапия, наричана още полихимиотерапия, показва по-нисък риск от развитие на лекарствена резистентност, по-нисък риск от странични ефекти и по-висока ефективност в сравнение с монохимиотерапията, включваща един-единствен препарат.


Използват се лекарства от различни фармакологични групи и с различен механизъм на действие, допълващи своите ефекти и показващи висока активност по отношение на унищожаване на раковите клетки.

Процедурата най-често се извършва след хирургичното лечение, като се назначава в курс с различна продължителност (в зависимост от общото състояние на болния, вида и тежестта на тумора).

 

В хода на терапията се наблюдават редица странични ефекти, тъй като тези лекарства повлияват и здравите клетки в известна степен. Някои от тях, като например гадене и повръщане, стомашен дискомфорт, главоболие, са предвидими и лесно могат да бъдат коригирани, докато други странични ефекти са сериозни и крият риск от различни по тежест усложнения (например спад в броя на белите кръвни клетки, повишен риск от инфекция, косопад, депресия и др).

При определен процент от пациентите и по преценка на медицинския екип се прилага лъчетерапия преди или след оперативната интервенция. Приложението на лъчева терапия преди операцията е с цел намаляване размерите на тумора при данни за екстремно големи размери, затрудняващи безопасното извършване на операцията или освобождаване на засегнати жизненоважни органи и системи. Следоперативно лъчевата терапия се прилага при някои пациенти за намаляване на рисковете от поява на рецидив на болестта.


Рискът от нежелани реакции в хода на лъчетерапията зависи най-вече от продължителността на курса и приложената доза, като са възможни изразен косопад, промени в настроението, стомашен дискомфорт и др.

При пациенти с напреднал карцином, който има далечни метастази, терапевтичните възможности са ограничени, като при тези пациенти се прилага така нареченото палиативно лечение.


Палиативно лечение се прилага с цел облекчаване на симптомите, постигане на частична ремисия, подобряване в известна степен на качеството на живот на пациентите.

Прогнозата при отделните пациенти се определя в зависимост от редица фактори, като с решаваща роля са ранното откриване на болестта още в началните стадии, своевременно лечение и подходяща рехабилитация. Ранната диагностика значително подобрява преживяемостта (над две трети от пациентите, по различни данни дори около 90 процента), като при диагностициране в напреднал стадий и наличие на далечни метастази прогнозата е изключително неблагоприятна