Портал на Пациента

НЕ СИ САМ!

Плюсове и минуси при поставянето на ваксина срещу коронавирус за пациентите с автоимунни заболявания

На конференция на Организацията на пациентите с ревматологични заболявания в България, която се проведе наскоро, проф. Доброслав Кюркчиев, началник на Лабораторията по Клинична имунология в УМБАЛ „Св. Иван Рилски“, пое ангажимент пред многолюдната аудитория да внесе разяснения за ползите и рисковете от поставянето на ваксина срещу коронавирус. Те касаят конкретно пациентите с автоимунни заболявания, а не цялата българска популация.
Очаквайте утре информация за принципа на действието на двете РНК ваксини (на Psizer/Bionteck и на Moderna). Първата ще е първа за България, а втората може би втора.

Ето какво каза по този повод проф. Кюркчиев:

Проф. Доброслав Кюркчиев

ДОСЕГАШНИЯТ ОПИТ

Хората с автоимунни заболявания и настоящите ваксини: практически опит няма. Единствената връзка с практиката са наблюденията върху хората с автоимунни заболявания и прекарването им на Ковид-19. Част пациентите вече имат и личен опит. Като цяло се счита, че при автоимунните заболявания инфекцията не протичат по-тежко и, че пациентите с автоимунни болести не са от застрашените групи. Следователно е логично подобна ситуация да имаме и при ваксините, които имитират аспекти от заболяването. От друга страна обаче автоимунните заболявания са различни (те са повече от 80), всяко си има особености. Също така едно заболяване протича и засяга по различен начин различните хора (някои са с увредени органи, други не). И тук е мястото на лекуващите лекари, които да преценят ситуацията полза/риск за всеки индивидуален пациент, защото познават болестта му. При всяка ваксинация при хора с автоимунни заболявания има две опасности:

ВЪЗМОЖНИ ОПАСНОСТИ:

Тласък на болестта

„ Тласък” на болестта. При Ковид-19 са описани автоимунни феномени, така както и при почти всички инфекции. Тоест това е възможно. От друга страна обаче, за „тласъците” по правило вина имат алуминиевите адюванти, които настоящите две ваксини не притежават. Но така или иначе е възможно. Възможно е кръстосана реакция на имунната система с вирусния белтък при имунизация и едновременна реакция със собствени белтъци, които го наподобяват. Като цяло за ваксините се счита, че при около 10% от пациентите с автоимунни заболявания може да се наблюдава „тласък” на заболяването. Поради това се препоръчва при тази група ваксините да са с повишено внимание и да се прилагат само срещу „тежки инфекциозни заболявания”. Дали това е такова и ще протече така зависи много при всеки отделен индивид.

Ваксината да не подейства

Имуносупресивната терапия, потискайки имунния отговор, може да направи така, че ваксината да не действа. Също възможно. За грипната ваксина има данни, че при 47% от имунизираните пациенти с автоимунни заболявания не действа.

Не считам, че прекаралите Ковид 19 има нужда да се ваксинират поне няколко месеца след прекараното заболяване. Според мен опасността от автоимунни тласъци в този случай би нараснала.

Източник: УМБАЛ “Св. Иван Рилски”