Ако само чакаме евросредства, този план никога няма да се реализира
Адвокат Андрей Дамянов има над 20-годишна юридическа практика. В структурата на Националната пациентска организация (НПО) е бил от самото й създаване през 2010 г. Адв. Дамянов е изготвял юридическите становища на НПО по законопроекти и други нормативни актове в сферата на здравеопазването. Бил е член на Надзорния съвет на НЗОК като представител на НПО. Повече от 15 години е ангажиран с пациентското движение у нас – работил е в помощ на различни пациентски организации – МС Общество – България, НСБХ „Хепасист“ и др. В края на ноември 2023 г. адв. Дамянов бе един от българските представители на срещата на политици и здравни експерти в Прага, целяща преодоляването на регионалните различия в грижите за онкологичните пациенти в Централна и Източна Европа, от една страна, и в Западна Европа.
Адв. Дамянов, с какво ви впечатли събитието в Прага за насърчаване сътрудничеството в здравеопазването, организирано от глобалния интелектуален тръст GLOBSEC?
Гости на това събитие и лектори бяха министърът на здравеопазването на Чехия, зам.-министърът на здравеопазването на Словакия и експерти на програмата GLOBSEC. От изнесените доклади и от презентациите установихме със съжаление, че България е много-много назад в реализирането на антираковия си план. Цяла Европа е започнала да прилага своите антиракови планове и вече постига успехи. Това се вижда ясно в страни като Норвегия, Швеция и другите северноевропейски държави. В средата по напредък в тази област са Чехия и Словакия, а ние от България и Румъния сме в дъното. Ние само сме изработили своя Национален антираков план, имаме го на хартия, но сме спрели дотук. А през последните години повечето държави не само са приели Европейския антираков план, но и са го приложили – намерили са финансиране, започнали са да прилагат предвидените мерки, като особено са наблегнали на профилактиката на онкологичните заболявания.
Направи ми впечатление, че в първите три до шест години се наблюдава нарастването на разходите, защото са били диагностицирани голям брой онкопациенти в ранен стадий чрез скринингови програми. След шестата година обаче разходите рязко намаляват, защото започват да се откриват само пациенти с ненапреднали ракови заболявания. Впечатлен съм от преживяемостта на тези пациенти, че се е увеличила значимо благодарение на ранната профилактика. Защото колкото по-рано се открие едно раково заболяване, толкова по-голям е шансът за пълно излекуване и за ремисия.
Ние обаче само сме си приели Националния антираков план и той стои неоползотворен – нито е обсъждано откъде ще се вземе финансиране, нито е правено нещо, което да приближи реализацията му. В бюджетите на Здравната каса и в националния бюджет изобщо не са предвидени средства за антираковия план.
Предполагам, че политиците очакват в България да стигнат някакви пари от предвидените 4 милиарда евро, отпуснати от Европейската комисия за Европейския антираков план.
Проблемът е, че за да получат някакви пари от ЕК, трябва да направят заявка, а тази заявка не е направена. Едно е да се приеме Националния антираков план като документ, друго е да бъдат предприети действия по изпълнението му. Например в Чехия не са чакали Европейската комисия да им отпусне пари, а са си отделили от своя национален бюджет и са започнали да прилагат мерките по плана. Такова е положението и в Дания, и в Норвегия, и в Швеция. Те не са чакали финансиране от ЕК. Ако ние чакаме само на европейски средства, нашият антираков план никога няма да бъде приложен. Поне това стана ясно. Никой у нас не предприема каквото и да било по този план в последните две години.
А чия трябва да е инициативата за реално приложение на антираковия ни план?
На Министерство на здравеопазването и на Министерство на финансите, както и на Министерски съвет. Това трябва да е инициатива на изпълнителната власт, а не на законодателната.
Какво могат да направят медиците в самата здравна система?
Общността на лекарите чрез Българския лекарски съюз биха могли да поставят темата малко по-остро, за да бъдат намерени финансови средства. А те на първо време не е нужно да са чак толкова много. Достатъчно е като за начало да се осигури финансиране за профилактични тестове, за скринингови програми за ракови заболявания. Когато антираковият план започне да се прилага в пълнота, както е направено в повечето от европейските държави, резултатите са видими. Наистина през първите 3 – 4 години се наблюдава нарастване на разходите за диагностика и лечение, но след шестата година разходите спадат рязко. Защото хората са рано диагностицирани и по-лесно лекувани, с по-ниски разходи, с по-голяма преживяемост. И ако преди десетилетие преживяемостта на пациенти със злокачественото заболяване мултиплен миелом е била от 3 до 5 години, то сега преживяемостта на тези пациенти е от 8 години нагоре. Докладваха се случаи на пациенти, лекувани от мултиплен миелом, които са починали от друго заболяване, а не от рака. Защото при раннодиагностицирани пациенти е постигнато дефинитивно лечение на мултипления миелом.
На срещата в Прага бе обърнато специално внимание на диагностиката и лечението на множествения миелом и за съжаление бе изтъкната „пропастта в грижите за тези пациенти“ в Централна и Източна Европа спрямо тези в Западна Европа.
Как ще коментирате факта, че пътят на българския пациент, за да достигне диагноза и лечение, не е регламентиран стъпка по стъпка в здравната система?
Това проблем, който поставях много остро още когато бях член на Надзорния съвет на Здравната каса. Когато има продължително лечение, каквото е при раковите заболявания, у нас нямаме установен алгоритъм на лечение. В момента пациентът сам ходи от един при друг лекар, а системата не му съдейства. Ако например е отишъл при хирург, който е извършил операцията, накрая хирургът вдига ръце и казва: „Каквото можах, направих. Аз бях дотук“.
Докато в Австрия, където действа една от най-успешните и реформирани здравни системи, след като бъде диагностициран пациент с онкологично заболяване, системата започва да издирва този човек и още в първите дни му се препоръчва конкретно лечение. Системата просто го води през различните стъпки на лечението и на диспансерното наблюдение. Специално назначен човек се обажда редовно на пациента, интересува се дали всичко е наред, дали има нужда от нещо и го насочва, а когато се налага, му осигурява здравни грижи, съпътстващо лечение, личен асистент. Това нещо изобщо липсва в нашата здравна система.
Известните български онколози се хвалят с онкологични тимове, които определят оптималното лечение на пациентите с рак. Но само в някои болници има такива тимове и те не облекчават пътя на пациента.
Онкологичните тимове не могат да осигурят на едно място всички необходими грижи за пациента с рак, а максимум две звена от цялата верига – хирургия с химиотерапия или друга онкологична терапия. Нямаме алгоритъм от А до Я – да влезете в лечебното заведение, да ви направят всички необходими процедури една по една до рехабилитацията включително. Такъв алгоритъм в нашето здравеопазване все още липсва.
Как Вие виждате решението на този проблем?
Нужни са конкретни разговори на отговорните институции за решаване на проблема. Имаше конференция в НДК, посветена на тази тема, към края на мандата на тогавашния здравен министър Кирил Ананиев. После в продължение на три месеца се провеждаха работни срещи в Министерство на здравеопазването и в Министерство на финансите относно финансовата част. Повече от 16 работни групи с представители на всички заинтересовани участници в здравната система разсъждаваха и разработваха основите на така наречената „голяма здравна реформа“. След като бяха направени изводите и препоръките, включени в голям документ, който да насочи законодателя какво да предприеме, за да се оптимизира здравната ни система, нещата замряха. Няколко месеца по-късно се проведоха нови избори и тези документи бяха забравени.
Изходът е в честна дискусия по проблема с обществото, за да бъдат избистрени основните елементи на реформата. В момента имаме процес на дигитализация на здравеопазването и натрупани база данни, които ще помогнат. Когато и да започне да се търси решение и диалог, все ще сме закъснели, но ще бъде полезно. Защото в момента се правят само „кръпки“ на системата, което не върши работа. Антираковият ни план си седи на книга и какво от това, щом не се прилага!
