Всеки лобистки текст в Закона е във вреда за пациентите
Мария Петрова е лекар и адвокат, основател на първата в България специализирана кантора по медицинско право LexMedicaBG. Тя е сред малцината специалисти в Европа с магистърска степен по хуманна медицина – завършила е Медицински университет – София, а впоследствие и право в Софийски университет „Св. Климент Охридски“. Освен това д-р Петрова е завършила Здравен мениджмънт и обществено здраве в Медицински университет – София. Специализирала е в Англия, Германия, Австрия и Франция в областите „Медицинско право“, „Европейско здравно право“, „Здравна медиация и разрешаване на конфликти в здравеопазването“, „Правни аспекти на медицинските/лекарските грешки“.
Работила е като експерт по здравеопазването в Институцията на омбудсмана на Република България, като правен консултант в Национална пациентска организация, Българска асоциация за закририла на пациентите, УНИЦЕФ, Български Хелзинкски комитет.
В края на ноември 2023 г. адв. Петрова е един от българските представители на срещата на политици и здравни експерти в Прага за преодоляването на регионалните различия в грижите за онкологичните пациенти в Централна и Източна Европа, от една страна, и в Западна Европа, от друга.
Адв. Петрова, какво Ви впечатли най-много на срещата на здравните експерти в Прага?
Впечатленията ми са на двата полюса. От една страна, прекрасни, че се прави мащабно проучване, което установява състоянието на грижата за онкологичните пациенти в различните държави членки на ЕС. От друга страна, впечатленията ми са негативни, защото ние няма как да се гордеем със ситуацията в България. Видях плашещи данни за възможностите на нашата здравна система да се грижи за нашите онкопациенти.
Какво представлява проучването за онкологичната грижа в Европа, проведено от Economist Impact?
Проучването измерва различни показатели, за да покаже каква е ситуацията с онкологичната грижа в настоящия момент, и какво можем да очакваме в близките години, ако се вземат мерки или ако нещата останат по същия начин. По отношение на онкологията в България винаги се е говорило негативно – дали заради липсата на лекарства, дали заради липса на консумативи или заради поредния скандал в тази сфера. Винаги се е твърдяло, че онкопациентите са приоритет, но това е оставало на хартия, както сега не действа Националният антираков план и регистъра на онкологичните заболявания. Това проучване илюстрира слабостите на здравната политика, която не въвежда антираковата стратегия със всичките й изисквания.
Основно какво куца и не се изпълнява у нас от Европейския антираков план?
На първо място, имаме много ограничени здравни грижи, недостиг на лекари и медицински сестри, нямаме комплексност на услугата. Нека вземем за пример множественият миелом – едно 100% лечимо онкологично заболяване, при това без хирургия и съпътстващите вероятни неуспехи в хирургичната практика. Ако недиагностициран пациент в България с множествен миелом има някакви оплаквания, той обикаля кабинетите на личния си лекар и много други специалисти, без някой от тях да допусне дори за минута да търси онкологично заболяване. В продължение на година пациентът може да обикаля специалисти, дори да лежи в болница, и диагнозата му да не бъде открита, защото никой не мисли за онкологично заболяване. В епикризата му се пишат някакви симптоми и състояния и всеки следващ лекар се доверява на диагнозата на предходния специалист. Например, ако пациентът е имал бъбречни прояви, е бил при нефролог, ако е имал проблеми с опорно-двигателния апарат, е бил при ортопед или невролог, и т.н. Но никой не мисли за комплексната картина на множествения миелом. Става така, че сме изхарчили голям ресурс на Здравната каса и от джоба на самия пациент за лечение за нещо, от което пациентът не е бил болен. В крайна сметка забавяме неговата адекватна диагностика и лечение, оттам намалява и шансът за успех на терапията. Реално на хартия ние имаме достъпна специализирана медицинска помощ, много специалисти са видели конкретния пациент, но нямаме успех нито в диагностиката, нито в лечението. А поради измененията в Закона и невъзможността да се правят достатъчно аутопсии, дори ретроспективно не знаем колко са били пропуснатите диагнози, за да се поучим от грешките, които не са били забелязани.
Какво липсва в грижата за онкологичните пациенти в България?
Липсва емпатията, ранната диагностика, комплексният подход, колаборацията между лечебните заведения, липсва и информация – хората не знаят, че онкологичната диагноза не е равносилна на смърт, че ракът е лечим от съвременната медицина. Чисто технологично сме една от най-обезпечените здравни системи – имаме най-много болници и най-много апаратура. Но в същото време имаме най-бавна и некачествена диагностика, поради липсата на кадри и липса на комплексност в грижата за пациентите.
Достатъчно ли е финансирана онкологията в България? Има ли проблем с парите?
Никога не е разумно да твърдим, че парите стигат. Но е факт, че с наличния ресурс може да се направят по-разумни неща, да се даде по-качествена услуга в полза на пациентите и да се осигури на техните лекари да лекуват по най-добрия начин, което реално не се прави. От тази гледна точка парите са недостатъчни, но и наличните не се харчат правилно.
Достъпни ли са иновативните терапии, например за множествен миелом?
Невинаги. Много зависи къде ще попадне за лечение пациентът и на какъв специалист ще попадне. Категорично не можем да твърдим, че множественият миелом е добре разпознаваемо и добре лекувано заболяване в България. Напротив.
Може би затова е толкова голям медицинският туризъм на български пациенти?
Медицинският туризъм е друга болна тема, може би защото нямаме адекватна регулация и продължават да действат необезпокоявани различни посреднически фирми на хора, които нямат никаква базисна медицинска грамотност, да не говорим за медицинско образование. Но тези хора получават процент от приходите, ако заведат пациент в конкретна болница в чужбина и му „обещаят света“. Вследствие на това те може да подведат пациента, защото не го изпращат в най-подходящото лечебно заведение, а само там, откъдето получават заплащане.
Една от най-честите дестинации за такъв тип туризъм е южната ни съседка Турция, но там има държавна стратегия за привличане на пациенти от чужбина и много сериозна нормативна база, каквато в България липсва.
Какво би могло на практика да се подобри, за да се преодолеят недостатъците на българското здравеопазване в грижата за онкологичните пациенти?
Колкото по-рано започнем да изпълняваме Националния антираков план и да ползваме постоянно актуализиращ се раков регистър, толкова по-добре ще се случва диагностиката и лечението на всеки онкопациент. Всяка минута забавяне, всяко колебание, всеки лобистки текст в закона или опит нещата да се насочат в полза на нечии интереси, водят до негативи за българските пациенти.
Националният антираков план съществува, което далеч не означава, че се прилага напрактика. Включително съществува риск и раковият регистър да бъде опропастен.
От кого зависи антираковият план да се прилага на практика?
Разбира се, на политиците. След това са нужни активни действия на Здравноосигурителната каса и съответно на Министерство на здравеопазването, което да въведе необходимите изисквания и стандарти. Едва тогава българските пациенти с онкологични заболявания няма да влизат в черната статистика, а наистина ще се възползват от всички възможности, които предлагат и Националния антираков план, и регистърът.
