Съвременните апарати не облъчват съседните здрави органи
Д-р Калоян Йорданов е началник на Отделение по лъчетерапия и радиохирургия на Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Токуда. Д-р Йорданов има над 20-годишен опит в лъчелечението в онкологични центрове в Швейцария, Италия, Белгия, Португалия, Унгария и Русия. Пет години работи като старши-радиационен онколог и лъчетерапевт в Онкологичен институт на Южна Швейцария в Белинзона (IOSI). От септември 2019 г. е част от екипа на отделението по лъчелечение и радиохирургия в Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Токуда.
Д-р Йорданов, какво представлява като заболяване множественият миелом?
Множественият миелом е злокачествено дифузно заболяване на костния мозък и костите. Може да обхване целия скелет – от черепа до костите на долните крайници. Симптомите са много и разнообразни, но типичният симптом за множествен миелом е болка с различна сила, проявяваща се в различно време – през нощта, сутрин или вечер. Другият много чест симптом е появата на подутина на мястото, където започват да се размножават злокачествените туморни клетки. Може да има загуба на апетит, гадене, загуба на тегло, бъбречни проблеми. Една обикновена рентгенова снимка ще покаже промените в структурата на костната система – на черепа, на крайниците, на ребрата, на малкия таз – и ще насочи към диагнозата. Но най-характерният симптом на множествения миелом си остава болковият синдром, който трудно се повлиява от обикновените обезболяващи средства като парацетамол или аналгин.
Най-честите онкохематологични заболявания са лимфомите, а след тях по честота са миеломите. Обикновено от миелом страдат по-възрастни хора, по-често мъже. Не е ясна точната причина, но всичко тръгва от костния мозък. Когато там една плазматична клетка се трансформира в злокачествена и започне да се размножава, се развива миеломът.
Вашите колеги от първичната медицинска помощ могат ли да разпознаят симптомите и да насочат пациента към хематолог?
Пациент с болков синдром обикновено се забавя месец или два при личния лекар. Но като видят, че състоянието не се подобрява, насочват пациента за уточняване на диагнозата. Разбира се, не е достатъчно да се направи само рентгенова снимка, трябва да се вземе и костномозъчна биопсия, за да се установи какви са тези клетки и се докаже, че става дума за злокачествено заболяване на костната система. Необходими са и тестове на периферна кръв и анализ на урина. Диагностиката на множествения миелом се извършва от нашите колеги – хематолозите.
Каква е връзката на това онкологично заболяване с кръвта?
Реално злокачествените клетки произлизат от нормални плазматични клетки от белия кръвен ред. В периферна кръвна картина може да се търси специален протеин, който да насочи лекаря към диагноза множествен миелом. Основно клиничната картина – болка и подутина по костите, насочва мисленето на лекаря към тази диагноза.
В късни стадии на заболяването ли идват най-често пациентите?
Да, най-често виждаме злокачествените клетки дифузно разпространени по цялата костна система, с наличие на много лезии, които дори са предизвикали фрактури. Често идват пациенти със счупени прешлени, тръгнали по доктори, защото вече много ги боли. Понякога неврохирурзи тръгват да оперират счупен прешлен и тогава откриват, че се касае за множествен миелом.
Какво е специфичното лечение на множествен миелом?
В идеалния случай имаме единична лезия. Тогава говорим за солитарен плазмоцитом. Плазмоцитомът се състои от същия по вид клетки, които обаче още не са се разпространили дифузно. При плазмоцитома водещото лечение е лъчетерапията – тя може да убие всички злокачествени клетки и да предизвика дълготрайна ремисия.
А когато имаме дифузно разпространение на клетките, тоест типичен множествен миелом, пациентите подлежат на системна терапия – таргетна терапия, имунотерапия, химиотерапия, кортикостероиди. Системната терапия се назначава от хематолозите и включва различни лекарствени препарати, които се вливат венозно. Те водят до обратно развитие на заболяването, до елиминиране на голяма част от туморните клетки и до клинично подобрение на пациента. Прилага се и костномозъчна трансплантация.
При множествен миелом също се налага лъчетерапия, но тя не е водещото лечение. Лъчетерапията играе обезболяваща роля – контролира болката и намалява обема на туморните клетки. Лъчите предизвикват бърз и силен аналгетичен ефект. Някои пациенти едва стоят от болка преди лъчетерапия, докато след нея се чувстват значително по-добре.
Как се разви лъчетерапията през годините от гледна точка страничните ефекти? Новите апарати за лъчетерапия станаха ли достатъчно щадящи пациента?
В началото на моята практика като лъчетерапевт съм работил с апарати, които увреждаха околните здрави тъкани. Такава беше наличната апаратура преди 20 години. Но лъчетерапията, както и цялата медицина, се разви много. В днешно време и в България разполагаме с възможно най-модерната апаратура за провеждане на лъчетерапия. Вече няма разлика дали ще правите лъчетерапия в България или в Германия. Нивото на апаратурата е едно и също, основно в университетските градове.
Сега облъчваме минимално съседни органи и тъкани, които не са засегнати от туморния процес. Ако трябва да облъча едно ребро, мога да насоча лъчите точно към това ребро, без да засягам подлежащия бял дроб. Тоест лъчелечението може да се концентрира в много малки области, като така избягваме токсичност и странични ефекти в съседни здрави органи. Със старите апарати съседните органи също получаваха висока доза облъчване, от което идваха и страничните ефекти.
Каква е статистиката за преживяемостта при плазмоцитом и при множествен миелом?
Пациентите с единични лезии са с отлична преживяемост, стига да са диагностицирани точно (че наистина са единични). След като вкараме в контрол единичния плазмоцитом, пациентът може да живее дълги години с отлично качество на живот. При множествения миелом прогнозата не е така добра, защото настъпват увреди не само в костите, но и в други органи, например в бъбреците, централна нервна система. Все пак благодарение на съвременното системно лечение може да се постигне дълготрайна ремисия и контрол на симптомите. Болката драматично влошава качеството на живот, но чрез лъчетерапията, която копира болковия синдром, пациентите имат приемливо качество на живота. Можем да постигнем контрол над това тежко заболяване при адекватно лечение.
Източник: https://www.portalnapacienta.bg/
