Множественият миелом, известен още като болест на Калер, е вид онкологично заболяване на кръвта. Това е второто най-често срещано злокачествено заболяване на кръвта. Съществуващите терапии могат да забавят прогресията му и понякога да доведат до изчезване на симптомите.1
Вид бяла кръвна клетка, наречена плазматична клетка, участва в борбата с инфекциите в тялото1, като образува антитела (имуноглобулини), които разпознават и атакуват микробите. Нормалните плазматични клетки (плазмоцити) се намират в костния мозък и са важна част от имунната система. Костният мозък е меката тъкан вътре в костите. Освен плазматичните клетки, нормалният костен мозък съдържа и други кръвни клетки, като червени клетки, бели клетки и тромбоцити.2
При множествен миелом плазмоцитите претърпяват злокачествена трансформация. Тези миеломни клетки спират да произвеждат различни имуноглобулини в отговор на нуждите на имунната система и вместо това започват да произвеждат единичен анормален вид имуноглобулин.3 Те отделят твърде много анормален имуноглобулин в костите и кръвта, известен с няколко различни имена, включително моноклонален имуноглобулин, моноклонален протеин (М-протеин) или парапротеин. Той се натрупва в цялото тяло и уврежда органите.2
Множество миеломни популации на плазматичните клетки се натрупват в костния мозък и тези колекции от клетки, наречени плазмоцитоми, могат да разрушат твърдата външна обвивка на костта, която нормално заобикаля костния мозък. Тези отслабени кости показват изтъняване на костта, каквото се наблюдава при остеопороза. Лезиите могат да причинят болка и дори счупвания или фрактури на отслабените кости. Те могат да причинят други системни проблеми.3
В световен мащаб множественият миелом засяга 488 000 души и е довел до 101 100 смъртни случая през 2015 г.4 Обикновено се появява около 60-годишна възраст и се среща по-често при мъжете, отколкото при жените.5 Не е рядкост преди 40-годишна възраст.5 Без лечение, обикновено средната преживяемост е седем месеца.6 С провеждане на лечение средната преживяемост е 3-5 години, като зависи от стадия на заболяването и отговорът към терапиите.
Често в началото на заболяването първоначално не се забелязват симптоми. С прогресията на множествения миелом могат да се появят болки в костите, слабост, неврологични симптоми, кървене, чести инфекции, анемия.
Причината за множествения миелом е неизвестна. Рисковите фактори включват затлъстяване, радиационна експозиция, фамилна анамнеза и някои химикали.7
Множественият миелом се диагностицира въз основа на изследвания за кръв или урина, откриващи анормални антитела, биопсия на костен мозък, установяваща изменени плазматични клетки, и образни изследвания, откриващи костни лезии. Друга често срещана находка са високите нива на калций в кръвта.5
Лечението на множествен миелом се фокусира върху подтискане на образуването на миеломни клетки и намаляване тежестта на симптомите.
Съществуват обаче и други нарушения на плазматичните клетки, но те не отговарят на критериите да бъдат наречени активен множествен миелом. Тези други разстройства на плазматичните клетки включват:2
- Моноклонална гамопатия с неясно значение (MGUS)
- Тлеещ множествен миелом (SMM)
- Солитарен плазмоцитом
- Лековерижна амилоидоза (AL-амилоидоза)2
Множественият миелом може да се развие от моноклонална гамопатия с неясно значение, която прогресира до тлеещ множествен миелом.
Този материал не е предназначен за здравни специалисти и е наличен за обществото само с информационна цел. Същият не трябва да бъде използван за поставяне на диагноза или лечение на здравословен проблем или заболяване. Материалът не е предназначен да замести консултация с лекар. При нужда от съвет, моля консултирайте се с Вашия лекуващ лекар.
