Повече от половината пациенти с рак, започващи лечение, имат анамнеза за затлъстяване, разкри проучване. Ключовата роля, която затлъстяването играе за генезиса на онкологичните заболявания, е дори по-голяма от предишни оценки, според които може да е причина за четири от десет случая. Публикация в списанието на Европейското дружество по медицинска онкология (ESMO) – Real World Data and Digital Oncology, подчертава необходимостта от директно справяне със затлъстяването, вместо да се лекува по-късно.
Експерти от Оксфордския университет установяват, че затлъстяването е свързано с поне 13 вида рак:
- Рак на гърдата (след менопауза)
- Рак на червата
- Рак на бъбреците
- Рак на черния дроб
- Рак на ендометриума
- Рак на яйчниците
- Рак на стомаха
- Рак на щитовидната жлеза
- Рак на хранопровода
- Рак на жлъчния мехур
- Рак на панкреаса
- Множествен миелом
- Рак на простатата (напреднал).
Междувременно експерти от университета в Лунд, Швеция, идентифицират 19 вида рак, които са свързани с наднорменото тегло, добавяйки към списъка стомашни тумори, рак на тънките черва и хипофизната жлеза, както и рак на сърцето и шията, рак на вулвата и пениса.
Експертите предупреждават, че загубата на тегло не означава, че вече не сте изложени на риск. Същевременно не всеки, който е с наднормено тегло или има анамнеза за затлъстяване, ще развие рак.
Проучването на Оксфордския университет изследва пациентите в продължение на повече от десетилетие и установява, че при затлъстяване в миналото, разпространението на 13 вида рак надвишава 50%. Ако се измерва само Индекса на телесна маса на пациентите в момента, едва 25% от пациентите с рак са клинично затлъстели. Така че рискът от рак съществува, ако някога през живота си сте били със затлъстяване, макар че в момента сте с нормално тегло.
При рака на панкреаса е установено, че само 14% от пациентите са били със затлъстяване в началото на лечението, а 56% са били със затлъстяване в даден момент от живота си. Това показва, че текущото тегло не дава пълна картина на здравето на човека и за рисковите му фактори.
Екипът, ръководен от онколога проф. Саймън Лорд, установява, че предишното наднормено тегло може значително да повлияе и на успеха на лечението.
Изследователите анализират данни за предишно наднормено тегло и затлъстяване от цифрови здравни досиета на 79 271 пациенти, получавали системно лечение, включително химиотерапия. Резултатите показват, че нивата на затлъстяване варират в зависимост от вида рак. Тези, които обикновено се проявяват с необяснима загуба на тегло и липса на апетит, са свързани с по-ниски нива на затлъстяване при първото лечение. Това са рак на панкреаса, рак на стомаха, рак на червата и белия дроб, както и неходжкинов лимфом, който засяга белите кръвни клетки.
Затлъстяването е по-често срещано в началото на лечението за рак на матката, рак на гърдата и злокачествен меланом (вид рак на кожата, който може да се разпространи в други части на тялото).
Учените смятат, че затлъстяването увеличава риска от рак чрез биологични механизми като хронично възпаление, промени в метаболизма и промени в хормоналните нива.
Това проучване предоставя ясна обосновка, че трябва да се вземат предвид както настоящото затлъстяване, така и минало, когато се вземат клинични решения. Ако не се направи това, има риск да се пропусне важна част от клиничната картина.
Д-р Виктория Перлета, старши научен сътрудник в онкологичния отдел на Оксфордския университет, заявява: „Нашата работа може да има последици за вземането на клинични решения, тъй като разбирането на историята на затлъстяването на пациента може да помогне за изграждането на по-пълна картина за неговото здраве, отколкото неговия индекс на телесна маса само в началото на лечението. Тъй като телесното тегло информира за дозирането на химиотерапията, това е от значение и за по-персонализирани грижи.“
Експертите подчертават, че нарастващото използване на вече съществуващите лекарства за отслабване (GLP-1) може допълнително да промени моделите на затлъстяване при пациенти с рак, което прави проследяването на теглото във времето по-важно от всякога.
Времето ще покаже дали разширената употреба на GLP-1 намалява затлъстяването при пациенти, получаващи системна противоракова терапия; ще се разберат също ползите и рисковете от тези лекарства, използвани заедно със системна терапия, и ще е ясно дали агонистите на GLP-1 рецептора влияят положително върху резултатите от лечението на рака.
Източник: www.msn.com
