Имунотерапията е нещо като алергенна ваксина
Доц. Анна Валериева завършва Медицински университет София през 2012 г. За периода 2017 – 2018 г. провежда специализация при проф. д-р Марко Чикарди в Университета на Милано, Италия, където основно работи в сферата на ангиоедема. Тя е първият алерголог в България, успешно положил изпит в по Алергология и клинична имунология към Европейската академия по алергология и клинична имунология и Европейския съюз на медицинските специалисти (UEMS) през 2018 г в Мюнхен. През януари 2019 г. успешно защитава научно образователна степен „доктор” с дисертация на тема „Ангиоедем и уртикария – класификация, клинична, имунологична и генетична характеристики”.
Доц. Валериева практикува в УМБАЛ „Александровска“ и МЦ „Конвекс“. Извършва прегледи, алергологични тестове и лечение на пациенти с алергични заболявания (остра/хронична уртикария, наследствен и придобит ангиоедем, бронхиална астма, респираторна, медикаментозна, хранителна и инсект алергия).
Разговаряме с доц. Валериева по повод Световната седмица за информираност за алергиите.
Доц. Валериева, в разгара на поленовите алергии с този проблем ли са основната част от Вашите пациенти в момента?
Наистина много пациенти с остри симптоми на поленова алергия търсят неотложна консултация с алерголог. Но разбира се, има и много други пациенти, тъй като алергиите са целогодишни заболявания, не само сезонни. Това са пациенти с целогодишен алергичен ринит, с бронхиална астма, с уртикария, с ангиоедем, с лекарствени алергични реакции и много други…
Какви са симптомите на алергия?
Алергичните симптоми са разнообразни прояви от страна на различни органи и системи, защото на практика, няма система на човешкия организъм, която да не е засегната от проява на алергични реакции. Ако имаме симптоми от страна на кожата, те са свързани с усещане за парене, сърбеж, зачервяване, обрив. Когато са ангажирани лигавиците, има примерно сърбеж или оток в областта на устната кухина, конюнктивите, назалната лигавица; сълзене на очите; воднист секрет от носа. Ако е ангажирана дихателната система, проявите са затруднено дишане, задух, кашлица, хрипове и свиркане в гърдите. Това са симптомите на бронхиалната астма.
При хранителна алергия има симптоми от страна на гастроинтестиналния тракт – усещане за гадене, позиви за повръщане, водниста диария.
Най-тежките прояви на алергична реакция са при ангажиране на сърдечно-съдовата система. Системна алергична реакция от типа анафилактичен шок може да се прояви с внезапно спадане на кръвното налягане, учестяване на сърдечния пулс, замайване, световъртеж и в най-тежките случаи – със загуба на съзнание.
Кои са най-опасните алергии през този сезон?
През пролетта и лятото обикновено си мислим за полените, но сезонът на алергиите към полени съвпада и със сезона на алергиите към ципокрили насекоми (пчелите и осите), които имат животозастрашаващ потенциал. Всяка година, за съжаление, пациенти губят живота си от алергия към пчели и оси, при които са ангажирани всички органи и системи, с прояви на анафилактичен шок.
Ето защо пациенти, които са имали алергична реакция след ужилване от насекомо в миналото, трябва задължително да поотърсят консултация с алерголог, за да им препоръча специфични мерки, с които да се предпазят от потенциално тежки реакции: спасителни медикаменти, репеленти за предпазване и носене на защитно облекло. Малко са състоянията в алергологията, при които може внезапно да настъпи фатален изход, но алергията към ципокрили насекоми е една от тях.
Има ли рискови фактори за отключване на алергична реакция?
Много фактори са свързани с повишен риск от алергични реакции. Най-често това е генетична предразположеност, когато в едно семейство майка, баща, братя и сестри имат различни алергични заболявания. С повишен риск са пациентите с т. нар. атопия. При това състояние организмът има тенденция да изработва специфични антитела, отговорни за проявата на алергия, насочени най-често към групата на инхалаторните алергени (микрококърлежите на домашния прах, полените, спорите на плесени, алергените на домашни любимци и др). В някои случаи изработваните антитела са насочени към алергени с хранителен произход.
Друг пример за генетична предразположеност наблюдаваме при пациентите с ангиоедем от семейства, в които от това заболяване са засегнати различни поколения. Става дума за Наследствен ангиоедем (НАЕ) – рядка генетична болест, при която има рецидивиращи прояви на отоци в дълбоките слоеве на кожата или в лигавиците, съответно прояви на отоци на крайниците, на лицето, на устните, на езика, на гениталиите и в редки случаи – оток на дихателните пътища, при който съществува огромен риск от задушаване. Понякога при тази форма на ангиоедем има прояви с подуване на чревната лигавица, които протичат със силна коремна болка, продължаваща няколко дни, свързана с гадене и/или с прояви на диария. На 16 май е Световният ден за информираност за наследствения ангиоедем и вече сме в кампания за популяризиране на тази рядка болест.
Генетичната предразположеност играе роля при не малка част от пациентите, но медикаментозната алергия например няма връзка с фамилна история за такова заболяване. Уртикарията също обичайно не е свързана с генетична предразположеност.
Как се диагностицират алергиите?
Диагностицирането на алергиите се извършва от специалист алерголог, който трябва да разгледа подробно личната история на пациента с фокус към различните фактори, които имат връзка с дадена алергична реакция. Само по себе си, което и да било изследване не е информативно извън контекста на клиничната картина. Само алерголог може да прецени дали това е проява на алергия и с кои фактори тя може да е свързана, за да бъдат назначени подходящи специфични изследвания. Те допълнително ще подкрепят или отхвърлят поставената хипотеза.
Изследванията за алергия най-общо разделяме на in-vivo и in-vitro. In-vivo означава провеждане на биологичен тест. Най-често става въпрос за провеждане на кожно-алергични проби или провокационни тестове. Кожно-алергичното тестуване е специализирана дейност, която се провежда с различни методи – чрез убождане, чрез интрадермално въвеждане на алерген или чрез поставяне на пластир с контактен алерген върху кожата на пациента. С тестовете чрез убождане и интрадермалния тест търсим обикновено бърз тип чувствителност, която се отчита на 20-та минута. Понякога интрадермалният тест може да се отчете след 24 или след 48 ч. За разлика от тях, при тестуване с контактен алерген чрез лепенка на гърба (епикутанен тест) се прави отчитане след 48 часа, 72 часа и дори след повече часове. Така се установява забавен тип свръхчувствителност.
Само по себе си кожно-алергичното тестуване трябва да отговаря на конкретни изисквания – да бъде съобразено с клиничните симптоми на пациента и да бъде проведено и отчетено по коректен начин от обучен специалист, сертифициран да провежда подобен тип тест. Извън контекста на алегичните симптоми на пациента кожно-алергичното тестуване е безпредметно и дори излишно. Срещали сме в практиката ненужно и некоректно проведени тестове. Задължително е пациентът със симптоми да отиде за консултация при колега алерголог, който да назначи най-подходящите тестове за конкретния случай. Често идват пациенти с нереалистичното очакване да им се направи тест към нещо, за да разберат дали са алергични или не. Така не се прави коректна диагностика.
Как се провеждат in-vitro тестовете?
Другият тип тестове, които може да се проведат при пациенти със съмнения за алергия, са in-vitro тестовете. Те се провеждат в лаборатория след взимане на кръвна проба. При тях се изследват специфични антитела (специфичните IgE), насочени към конкретни алергени. Ин-витро тестовете имат предимството, че в много случаи може да се извършат без да се спира терапията на пациента. За разлика от тях, при ин-виво тестовете върху кожа терапията с противоалергични лекарства трябва да бъде преустановена.
В допълнение, все повече набира популярност молекулярната диагностика. Тези тестове са изключително подробни – могат да оценят сенсибилизация дори към определена част от алергенната молекула, както да ни ориентират доколко алергията може да бъде опасна (дали има риск от животозастрашаваща системна алергична реакция). Недостатък на молекулярните тестове е, че са доста скъпи. Но пък са необходими и особено полезни в случаи, при които другите тестове показват само дали има или няма алергия, без да ни насочват към потенциалния риск за пациента.
Молекулярни тестове обаче следва да се назначават единствено от специалисти алерголози и не си струва да човек да ги прави на своя глава без показания за тях. Просто пациентът ще се натовари финансово без диагностична полза.
Какви са новостите в лечението на някои алергии?
В лечението на алергичните болести използваме различни стратегии. Винаги е полезно избягване на контакт с алергена. Това е възможно например при сенсибилизация към плесените в дома. Тогава препоръчваме на пациента да санира жилището си. Възможно е и при сенсибилизация към хлебарки, като се напръска жилището срещу тези инсекти. Но когато става дума за алергии към домашен прах, към полени, към домашни любимци, тази стратегия не е работеща. Тогава разчитаме на медикаментозната терапия, насочена да намали и да контролира персистиращото алергично възпаление. В дългосрочен план тези пациенти са подходящи за провеждане на алергенна имунотерапия. Тя има потенциала да модифицира естествения ход на болестта и в дългосрочен план пациентът да изработи толеранс към алергена причинител. Имунотерапията е с дългогодишна история и е доказала своята ефективност в клиничната практика.
Каква е спецификата на имунотерапията в алергологията, тъй като съществува имунотерапия и в онкологията, и в други области на медицината?
Когато говорим за имунотерапия в сферата на алергологията, става дума за предоставяне на пациента всеки ден или всеки месец на редовна ниска доза от алергена причинител на алергичното заболяване. По този начин неговата имунна система се обучава да престане да възприема този агент за опасен, а за нещо нормално от околната среда. На практика имунната система развива алергенен толеранс, тоест изработва протективни антитела, които създават толеранс, а не сенсибилизация. Получава се нещо като алергенна ваксина. Ние обаче не заразяваме пациента с микроорганизъм, нито модифицираме имунната му система с лекарство. Просто даваме ниска доза от алергенния екстракт с цел имунната система на пациента сама да развие имунен толеранс. При инхалаторна алергия (алергичен ринит или алергична бронхиална астма) създаването на имунен толеранс трае от три до пет последователни години, през които пациентът получава редовна доза от алергена.
Накрая бих посъветвала всеки пациент с алергия да не отлага консултацията с алерголог, за да му бъде предложено дългосрочно решение на неговите проблеми.
Автор: Мара Калчева, Портал на пациента
