Николай Недялков е юрист, учредител и член на Асоциацията на пациентите с автоимунни заболявания (АПАЗ).
Какви усилия се полагат за популяризиране на проблемите, свързани с
ревматологични и автоимунни заболявания в България?
Мога да споделя какво нашата организация АПАЗ прави, за да отстоява правата на пациентите. И тази година организираме национална кампания „Кажи НЕ на страха – попитай специалист“, с която за поредна година целим да приковем вниманието най-вече на пациентите, а и здравните институции върху това колко голямо е значението на ранната диагностика на ревматологични и дерматологични заболявания.
Също така част от проекта са и онлайн семинари, лектори на които са водещи медицински специалисти. Така пациентите могат свободно да задават своите въпроси, свързани със заболяването си и лечението. Тук ключовото е, че след като са разпознати симптомите навреме при специалист, пациентите започват да се лекуват и да живеят качествен живот.
Кои са основните проблеми на пациентите и последствията от
ревматологичните и автоимунните заболявания?
Основните проблеми пред пациентите са изискванията, които стоят пред тях за да получават лечение. Например, те трябва да пътуват от цяла България до само 4 града в страната – София, Варна, Пловдив и Плевен, където има експертна лекарска комисия. Случва се така, че един ревматолог в страната проследява пациента, назначава му изследвания, а друг му назначава лечение след това.
Как смятате, че може да се насърчи посещаването на профилактични
прегледи? Трудна ли е диагностиката на автоимунни състояния у нас и през какви специалисти трябва да се премине, за да се постави диагноза?
За да се подкрепи профилактиката трябва да създадем усещането у пациентите, че най-вече те сами за себе си са отговорни за своето здраве. Да, ние може да организираме кампании, но трябва пациентите да осъзнаят, че не трябва в никакъв случай да пренебрегват и най-малките симптоми, а да потърсят специалист.
На семинарите ние ги свързваме със лекари, които са готови да помогнат с информация и да им съдействат да се справят с болестта. Диагнозата за ревматично заболяване закъснява средно между 5-10 години, тъй като често общопрактикуващите лекари невинаги насочват веднага пациента към ревматолог. Отделно от това, пациентите не разпознават симптомите на ревматично заболяване и чакат да настъпят болка и деформация.
Как може да се улесни достъпът до експертна лекарска комисия (ЕЛК) за
пациентите? Има ли достатъчно специалисти ревматолози в различни части на страната?
Първият вариант е да се увеличат ЕЛК в страната поне във всеки областен град. Друг вариант е ревматолозите в страната да имат пълната свобода и възможност единствено те да проследяват, предписват и лекуват пациентите. Още една подходяща възможност (или като допълнение към другите) е при възможност ревматолозите от сега съществуващите ЕЛК да упражняват контрол на пациентите единствено по документи, за да отпадне поне пътуването на пациентите в страната.
За съжаление ревматолозите в страната не са позиционирани равномерно. От една страна е разбираемо младите специалисти да имат желание да специализират в университетските болници в големите градове. След време обаче те остават там и заради по-добрата възможност да практикуват и да се развиват.
Виждате ли възможност електронното здравеопазване да улесни достъпа
до периодични прегледи и проследяване на състоянието?
Да, чрез електронна рецепта, електронно здравно досие, нужно е и Експертните лекарски комисии да станат електронни, за да може пациентите да не пътуват. Говорим за ситуация, в която пациентът се чувства добре, придържа се към терапията и няма други здравословни проблеми и оплаквания.
Периодичните прегледи са нужни, когато пациентът има проблем и иска да си поговори с лекаря на четири очи, може да сподели и резултати от изследвания, разбира се това може да се случи и чрез онлайн видео връзка.
Виждате ли проблеми в медицинската грижа за хората с ревматологични и автоимунни заболявания? Ако да – какви са те?
Специалистите по ревматология в България са много добри, прилагат всички новости в грижата и лечението на пациентите. Има нужда да се дава път на младите специалисти, и възможност да практикуват повече в страната, тъй като в последните години станахме свидетели на закриване на отделения по ревматология в лечебни заведения.
Разбира се, има нужда и от по-добро остойностяване на цялостната грижа, тъй като все още има голяма част на доплащане от страна на пациента. Не е и нужно да се хоспитализира пациент, който се придържа към предписаната терапия само за да му бъдат направени изследвания.
Според второто проведено от АПАЗ социологическо проучване, какво
могат да направят лекарите, за да подобрят правилното лечение на пациент с автоимунно заболяване?
Лекарите имат нужда да им бъде дадена възможност да обръщат повече внимание на пациента, тъй като имат доста изисквания по обработване на документация, свързана с досието на пациента.
Сред основните препоръки на социологическото проучване е “въвеждане
на алгоритъм за по-добро проследяване на пациентите”. Какво точно се има предвид?
Тук следва да стане ясно, че един пациент следва да се проследява от един лекар, който е наясно с неговото здравословно състояние, знае всички рискове и назначава правилното лечение, след което и носи отговорност за това. Нужно е лекуването и проследяването да се извършва в лечебни заведения в извънболничната помощ.
Автор: Портал на пациента
