Проф. Златимир Коларов, ревматолог в УМБАЛ „Св. Иван Рилски“ в интервю за сутрешния блок „Добро утро, България“ на Радио „Фокус“ по повод Седмицата за информираност за ревматичните заболявания.
Водещ: Какво трябва да знаем за ревматичните заболявания?
Златимир Коларов: Много неща трябва да знаем, едно от тези неща е, че това е една от най-масовите и най-често срещани болести при човека. Голямата част от тях се проявяват със ставни болни, ставна скованост, дискомфорт и много, много други клинични прояви. Но моята препоръка към болните и към здравите близки на дадения болен, когато се появят подобни оплаквания, чрез своя общопрактикуващ лекар да стигнат до ревматолог, той ще постави правилната диагноза и ще им назначи правилното лечение.
Водещ: Трудно ли се откриват тези заболявания?
Златимир Коларов: Ревматологията е уникална медицинска специалност и това не го казвам случайно, определяна е като интердисциплинарна. Всяка медицинска специалност в широкия кръг изследва, изучава и лекува болести на един орган и на една система, примерно сърце и сърдечносъдова система, бял дроб и белодробна система, бъбреци и бъбречна система, докато при нас ние нямаме собствен ареал. Дълбоко погрешно е да се счита, че ревматологията е наука само за ставните болести, те са само една част от нашата патология. Друг е въпросът, че много пъти нашите ревматични болести се появяват със ставна симптоматика, ставните болести са обект на ортопедията. Бидейки ревматологията интердисциплинарна специалност, при нас има клинични прояви от страна на опорно-дивгателния апарат, всички възможни вътрешни болести и органи могат да бъдат засегнати – бял, дроб, сърце, бъбреци, кръвоносна система, плюс кожни прояви, очни симптоми, плюс стоматологични прояви, неврологични и ортопедичните. Оказва се, че един ревматолог трябва да има доста по-широк поглед върху патологията при тези състояния.
Водещ: Не е ясен броя на пациентите с такива заболявания, защо това е така?
Златимир Коларов: По начало е трудно, дори и в света така глобално да се каже колко са ревматичните болести, не бихме могли да кажем. Могат да се дадат някакви приблизителни проценти, защото трудно се провеждат съвременни епидемиологични проучвания, където по точни критерии върху определени прицелни групи хора се изследват и се вижда горе-долу какъв е процента на тези болести. Това са много съществени данни, когато трябва да се отдели, примерно градско, селско население, възрастово и т.н., за да планираме нашата организация при здравното обслужване на тези болни. Но това са много времеемки, много трудоемки и изискващи много средства проучвания, които не се провеждат. Има приблизителни проценти, например за европеидната раса и можем да ги приравним към нас по подразбиране. Но те дават представа за отделните болести, а не глобално за ревматичните болести. А и дори глобално да знаем процентът на ревматичните болести, няма съществено значение. Смисълът е, че те са честа патология, могат да се срещат във всяка възраст от най-младите, имаме детска ревматология, обособена като отделна специалност, с оглед на специфичната анатомия и физиология на детския организъм и за възрастните ревматологията, която обхваща всички възрасти до дълбока старост- промени в опорно-двигателния апарат и ангажиране на други органи и системи.
Водещ: Как стои въпросът с обезпечеността със специалисти ревматолози в страната?
Златимир Коларов: Това е един сериозен проблем и най-същественото е, че има неравномерно разпределение на ревматолозите в страната. Голяма е концентрацията в София и в Пловдив, не съм ги смятал, но дори ми с струва, че в Пловдив е по-висока концентрацията на броя на ревматолозите, в сравнение със София и цели райони, в които няма нито един ревматолог. Това е област Монтана, Хасково, Ямбол, Благоевград. Кърджали и Благоевград са само на 100 км от София, но въпреки това като няма ревматолог на място, там хората не са обслужени както трябва. Преди 15-тина години бях поканен от един медицински център да водя прегледи един път в месеца в Благоевград и тогава споделих с колегите, че бях буквално потресен, каква патология срещнах, толкова нелекувани болни, толкова запуснати случаи, дори злокачествени заболявания на опорно-двигателния апарат. И с удовлетворение ще кажа, че за тези 10-15 г. прегледах болните, много голяма част от тях приех в клиниката, лекувах ги и сега ситуацията е значително по-добра, но все още не е тази, която трябва да бъде, за да отговаря на съвременните изисквания, световни стандарти. Все пак съм удовлетворен, че нещо свърших за тези хора. Но ако имаше ревматолог на място, той да ги следи, обслужването на тези болни щеше да бъде много пъти по-ефективно.
Водещ: Сега, тази ефективна дейност вие провеждате в болница „Св. Ив. Рилски“, която има най-голямата клиника за ревматични заболявания. Какви проблеми при лечение се установяват?
Златимир Коларов: Всяка болест и всеки болен е индивидуален. Аз за това казвам, че лечението трябва да отговаря на конкретните нужди на конкретния болен в конкретния момент. Това съм го казвал и написал още преди 20 г. в един учебник за пациентите в книгата за „Човека, болестта и още нещо“. Ревматични болести за пациенти, които да им покажат какво трябва да правят, какво да е поведението им в това трудно, изтощително за тях ежедневие под кръста на инвалидизираща тежка ревматична болест. Лечението трябва да отговаря на конкретните нужди на конкретния болен в конкретния момент. Повтарянето три пъти на конкретен създава градация, а не тавтология в случая. Сега, съвременната тенденция е за персонализирана медицина. То е същият принцип. И да бъдем максимално адекватно към дадения болен към дадения момент от развитието на болестта, от неговото психо-физиологично развитие, от нуждите на организма, съчетанието с други болести. Това превръща вече медицината от занаят в изкуство.
Водещ: Можете ли да кажете за някои от най-новите терапии?
Златимир Коларов: Да, има. Сега сме в ерата на биологичната терапия. Това са белтъчни молекули, насочени срещу определени болестотворни или патогенни молекули в организма и благодарение на биологичната терапия наблюдаваме огромен прогрес, напредък в лечението на възпалителните ставни заболявания. С по-плахи крачки върви биологичната терапия при системния еритемен лупус, тъй като тази болест е доста сложна като изява, като патогенеза. Там нещата са по-умерени, но науката върви с огромни крачки и мога да уверя, че българският пациент има достъп до най-съвременното и модерно и световно лечение. Но трябва да се изпълнят определени критерии за включването на това лечение. Това са международни норми, които са приети на базата на широки клинични проучвания и т.н. Т.е. схемата на лечение в основата, на която е универсалният медицински принцип „Primum non nocere“ – първо да не вредим. Така че българските пациенти от ревматоиден артрит, псориатичен артрит, болестта на Бехтерев, техните разновидности и т.н., могат да бъдат напълно спокойни. Това което е авангард в лечението, те могат да се докоснат и да го ползват пълноценно, което е много добре. Касата го покрива, т.е. това е обществото, което дава за тези болни.
Водещ: Защо през Седмицата за информираност за ревматични заболявания се провеждат безплатни очни прегледи?
Златимир Коларов: Това има и организационен момент. Но и резон, ревматично болни да бъдат консултирани с очен лекар по няколко причини. Има доста наши болести, при които има очна симптоматика. И много от нашите болни ние ги консултираме с офталмолози като отделна симптоматика, като част от клиничната картина на дадения болен. Освен това някои от нашите лечения са рискови за очния статус на болния. Примерно антималариците имат възможност в някаква степен да отложат кристалчета, да намалят зрението. Кортизонът, който прилагаме и с който спасяваме живота на болните и те живеят дълго и с добро качество на живот, може при дълго приложение, примерно години, може да доведе до катаракта, до помътняване на лещата и т.н. Колкото по-рано поставим диагнозата, толкова по-адекватни ще бъдем в борбата си с дадената промяна или усложнение от лечението. Така че очните прегледи не са излишни при нашите болни.
Източник: Сутрешен блок „Добро утро, България“ на Радио „Фокус“, Елеонора Чолакова
