20 години се чувствах зле и външно, и вътрешно
Тодор живее с атопичен дерматит повече от 20 години. Болестта му налага големи ограничения и дискомфорт в ежедневието. Но благодарение на съвременна терапия той успява да си върне живота. Ето какво споделя Тодор за Портал на пациента.
Преди колко години отключихте атопичен дерматит?
Преди повече от 20 години. Тогава бях студент. В началото ми излязоха две малки петна по слабините. С времето започнаха да се разпространяват по краката, по гърба, по мишниците, по цялото тяло. Неприятна гледка, съпроводена със сърбеж.
Как се лекувахте тогава и как се справяхте със заболяването?
Толкова години не можах да се справя с атопичния дерматит, въпреки че ме лекуваха 7-8 дерматолози, и в моя град, и в София. Въпреки многото лекарства и мазила, с излагане на слънце, с облъчване с ултравиолетови-В лъчи. И с кортикостероиди съм лекуван, но ефектът винаги беше временен. До месец-два изчезваха симптомите и след това отново се появяваха.
Как ви се отрази болестта на начина на живот?
Ходех си на работа. Когато си облечен, екземата не се вижда и няма проблем. Но беше трудно да ходя на почивка, на море, на басейн. Беше ми некомфортно да се събличам и предпочитах да крия заболяването си. За да отида на море, трябваше една седмица предварително да се пека някъде сам на слънце. Защото като потъмнее малко кожата, не се виждаше екземата.
Аз имам проблем и с кръста – дискови хернии. Трябваше да ходя на балнеолечение, но предварително правех един месец облъчване с UV-B лъчи и се мажех с кортикостероиди. Така малко успокоявах кожата, за да мога да се събличам на процедурите в балнеосанаториума. Защото там имаше лечение в басейни. Беше крайно неудобно да се събличам с тези неща по кожата. На никого не го пожелавам.
Как се справяхте със сърбежа и успявахте ли да спите пълноценно?
Като не се чешеш, кожата не сърби толкова много и можех да спя. Но като облека дрехи, сърбежът се връщаше отново. Повече ме тормозеше неприемливата гледка. Нямаше как да ходя безпроблемно на лекар и за други заболявания. Веднага щом се съблека за преглед, започват да се чудят какво ми е на кожата. Разпитват ме какво е това, лекувам ли го или не. Гледат ме като прокажен. Мислят ме за заразно болен дори лекари, но те не са дерматолози.
Не са малко 20 години от живота ти, в които да се притесняваш, да се чувстваш зле и външно, и вътрешно.
Как се чувствате откакто прилате съвременна терапия за атопичен дерматит?
От шест месеца съм на съвременна терапия, която ми се отпуска по Здравна каса. Благодарение на нея от пет месеца вече нямам никакви симптоми – нито видими, нито невидими. Търся петна по кожата, но вече не ги намирам. Сърбежът постепенно намаля и спря през първия месец. Чувствам се приятно и комфортно. Ходих и на СПА, и на почивка. Много съм добре. Може да се каже, че си върнах живота. А преди се бях отчаял от живота си.
Какво ще кажете на други хора, които живеят със заболяването атопичен дерматит?
Ако имат това заболяване, нека в най-скоро време да посетят кожен лекар – има нови, съвременни варианти на лечение. Колкото по-рано се започне терапията, толкова по-добре. Благодарен съм на д-р Миланова, че ми обърна внимание. При нея се лекувах в последните три години и тя ми препоръча да започна съвременно лечение за атопичен дерматит. В първия удобен момент направихме изследвания, проби и ме изпратиха на лекарска комисия в Стара Загора, където ме одобриха за лечение. Направиха ми голямо добро, което никога няма да забравя.
