Профилактиката да започне месец преди сезона на полените
Яна Данаилова е физиолог-диетолог, сертифициран нутриционист и председател на Сдружението на нутриционистите в България, член на Американската асоциация по хранене (ANA), магистър по хранене, здравен мениджмънт, докторант по човешка физиология.
Разговаряме с Яна Данаилова за обострянето на алергиите и сенната хрема през пролетта с цъфтежа на растенията и как можем да профилактираме тези състояния.
Г-жо Данаилова, какви са симптомите на пролетните алергии?
През пролетта много хора изпитват сериозен дискомфорт, причинен от характерните за сезона пролетни алергии. Те се проявяват със сърбеж в очите, кихане, кашлица, запушен нос, възпаление, тъмни кръгове под очите, подути синуси, сърбеж в устата. По-рядко страданието е синусово главоболие, болки в лицето, аносмия или хипосмия (загуба или намаляване на обонянието), оталгия (болки в ушите) или отит (възпаление на ухото). Началото на пролетта – февруари и март – бележи началото на тази симптоматика поради повишената концентрация на полени във въздуха. Полените са летящият цветен прашец във въздуха от цветя, цъфтящи дървета, трева. Най-силни алергени са полените от дърветата бреза, дъб, топола; от тревите пшеница и тимотейка; от цъфтящите плодни дървета и т.н. Някои видове гъби също произвеждат спори и мухъл.
Ако човек вече има алергия към определени вещества или към няколко храни (при наличие на кръстосани алергии), имунната система реагира свръхчувствително. В отговор на възприетата заплаха, тя засилено произвежда имуноглобулин Е (IgE) – антитела, които се свързват с конкретните алергени. Тези антитела се прикрепят към мастоцитите (мастните клетки), предимно в кожата, дихателната и храносмилателната система. При повторен контакт с алергена, се задейства имунна реакция, водеща до отделяне на медиатори като хистамин. Именно хистаминът причинява характерните алергични симптоми – сърбеж, оток, запушен нос, сълзене на очите и др.
Генетичната предразположеност и наследствеността играят съществена роля в развитието на пролетни алергии. Наличието на алергични заболявания при единия или двамата родители значително повишава риска от развитие на сезонен алергичен ринит при децата. При генетично предразположени индивиди, имунната система проявява свръхчувствителност, като реагира прекомерно на иначе безвредни вещества от околната среда, каквито са полените.
Какви са кръстосаните алергии?
Кръстосани алергии (или кросреактивности) възникват, когато имунната система разпознава сходни по структура белтъци (епитопи) в различни алергени и реагира на тях със сходен имунен отговор. Най-често този механизъм се наблюдава при пациенти с полиноза (алергия към полени), които развиват симптоми при консумация на определени храни от растителен произход. Пример за такава кръстосана реакция е структурната прилика между белтъците на полените от бреза и протеините, съдържащи се в ябълки, круши, моркови, череши и други плодове и зеленчуци.
Това води до състояние, известно като орален алергичен синдром (ОАС), при което се проявяват локални симптоми в устната кухина и гърлото – сърбеж, лек оток, парене или дразнене – след консумация на определени храни. В редки случаи симптомите могат да прогресират до генерализирана реакция.
Освен директния контакт с алергени, съществуват и външни фактори, които утежняват алергичните симптоми, особено в градска среда. Фините прахови частици навлизат дълбоко в дихателните пътища и усилват възпалителния отговор, правейки лигавиците по-реактивни. Озонът, серният и азотният диоксид повишават пропускливостта на дихателната лигавица и улесняват навлизането на алергени.
Високата влажност и резките температурни промени създават условия за по-дълго задържане и разпространение на полените във въздуха. Тези фактори допълват действието на алергените и засилват както локалните (ринит, конюнктивит), така и системните алергични реакции, особено при пациенти със сенна хрема, астма или хроничен риносинузит.
Какво можем да направим, за да намалим симптомите на сезонните алергии?
При наличие на изразена сезонна алергия (напр. алергичен ринит, конюнктивит или астма) е препоръчително да се извърши ранна консултация с алерголог и да се започне превантивна терапия, още преди началото на поленовия сезон. Това позволява да се овладее имунният отговор навреме и да се редуцира тежестта на симптомите.
Разбира се, можем да си помогнем, като контролираме алергенната среда в дома си. Това става чрез:
*Пречистване на въздуха – използването на високоефективни HEPA филтри или пречистватели на въздуха с антиполенова функция. Те отстраняват полени, акари, прах и животински алергени от въздуха.
*Редовно почистване на текстилни повърхности – матраци, завеси, мека мебел и спално бельо, които задържат прахови и алергенни частици. Препоръчва се тяхното често пране на висока температура, както и ползване на антиалергични калъфи за възглавници и матраци.
*Отстраняване на килими и тежки завеси – текстилните настилки натрупват и задържат полени и прах.
Добре е също да ограничим излагането си на външни алергени, като в периоди на висока поленова концентрация (особено в ранните сутрешни и вечерни часове), трябва да избягваме продължителен престой в паркове, градини и тревисти площи. Добре е да не отваряме прозорците, когато концентрацията на полени във въздуха е най-висока – особено при сухо, топло и ветровито време. След престой на открито е препоръчително да сменяме дрехите и да измиваме щателно ръцете, лицето и косата, за да предотвратим пренасянето на полени в жилището. Домашните любимци също могат да пренасят полени в козината си, затова е нужно редовното им къпане по време на сезона.
Как се поставя диагнозата алергия?
Диагнозата алергия се поставя от лекар. Правилната и навременна диагноза е от съществено значение за ефективното лечение и подобряване качеството на живот на пациентите. Диагностичният процес се базира на клинична преценка, анамнеза и специфични тестове, чрез които се установява чувствителност към определени алергени.
На първо място, лекарят събира подробна медицинска история, включваща сезонност и честота на симптомите, наличие на фамилна обремененост и съпътстващи заболявания. След първоначалната оценка се прилагат лабораторни и кожни тестове, които позволяват обективно потвърждаване на алергичната чувствителност.
Сред най-широко използваните диагностични методи са кръвните тестове за специфични IgE антитела. Те се извършват чрез анализ на венозна кръв и позволяват идентифициране на конкретни алергени, към които пациентът е особено чувствителен. Този метод е особено подходящ при пациенти с кожни заболявания, при които кожното тестване не е приложимо, или при приемащи медикаменти, които могат да повлияят резултатите от кожните проби.
Друг основен метод са кожно-алергичните тестове, които се разделят на два основни типа: пик тест (prick test) и интракутанен тест. При пик теста малко количество от потенциалния алерген се поставя върху повърхността на кожата, обикновено на предмишницата или гърба, след което кожата се надрасква с фин инструмент. При наличие на алергия се наблюдава локална реакция – зачервяване, подуване или сърбеж. Интракутанният тест включва инжектиране на минимално количество алерген директно в дермата и се използва при неясни или отрицателни резултати от пик теста. Въпреки по-високата си чувствителност, този метод крие по-висок риск от системна реакция и се прилага с повишено внимание.
Поставянето на диагноза сезонна алергия изисква комбиниран подход, включващ обективни тестове и клинична оценка. Съвременните методи като определяне на специфични IgE антитела и кожното тестване са надеждна основа за установяване на алергена причинител и за назначаване на подходяща терапия.
Може ли храната да подпомогне регулирането на имунната система при алергии?
Имунната система играе ключова роля в патогенезата на алергичните състояния, а хранителните фактори оказват съществено влияние върху нейния баланс. Натуралните противовъзпалителни и антимикробни съединения, съдържащи се в редица храни, могат да подпомогнат модулирането на имунния отговор и да облекчат симптомите при алергични реакции.
Сред най-известните природни средства са куркумата и джинджифилът, които притежават доказани противовъзпалителни свойства. Те съдържат биоактивни съставки като куркумин и гингерол, които повлияват молекулярните механизми, свързани с възпалението.
Кверцетинът – натурален флавоноид с антиоксидантна и антихистаминова активност, също намалява алергичния отговор. Той се среща в ябълките, червения лук и зеленолистните зеленчуци – храни, които често присъстват на пролетната ни трапеза.
Особено внимание следва да се обърне на омега-3 мастните киселини, които доказано намаляват възпалителните процеси и регулират имунната реактивност. Източници на омега-3 са лененото семе, орехите, чията, водораслите и мазната риба.
Витамин C представлява мощен антиоксидант и натурален антихистамин, който допринася за стабилизиране на мастоцитите и намалява отделянето на хистамин. Богати източници на витамин С са цитрусовите плодове, червените чушки, сезонните ягоди и други пресни плодове и зеленчуци.
Поддържането на здрав чревен микробиом
е съществено условие за правилното функциониране на имунната система. Приемът на пробиотици, както под формата на хранителни добавки, така и чрез ферментирали храни – кисело мляко, кисело зеле, комбуча – допринася за балансиран имунен отговор и намаляване на алергичната чувствителност.
Друг важен микронутриент е витамин D, чийто дефицит често се свързва с повишен риск от алергични реакции. През зимните месеци ограниченото излагане на слънчева светлина води до понижени нива на този витамин, поради което е препоръчително допълнително приемане чрез хранителни добавки или контролирано слънчево излагане.
Сред функционалните храни с благоприятен ефект върху алергичните състояния се откроява бромелаинът – ензим, съдържащ се в ананаса, който демонстрира способност да намалява възпалението и отока на носната лигавица.
Спирулината – синьозелено микроводорасло – показва потенциал за облекчаване на симптомите на алергичен ринит при перорален прием, благодарение на своя имуномодулиращ ефект.
От значение са и традиционните български пчелни продукти като пчелен прашец и непреработен мед, които съдържат микродози от локални алергени и действат чрез механизма на оралната десенсибилизация. Тя подпомага адаптацията на имунната система към алергените и редуцира симптомите.
Листата от коприва се използват от векове в народната медицина поради своите силни противовъзпалителни и антиоксидантни свойства. Приемат се под формата на чай или течни екстракти (тинктура) и облекчават алергичните симптоми.
Допълнително средство при сенна хрема е изплакването на носната кухина с физиологичен разтвор, което подпомага механичното отстраняване на алергени и облекчава дразненето. Инхалации с топла солена вода, лайка или разтвор на сода бикарбонат също могат да облекчат състоянието.
В заключение, правилният хранителен режим, обогатен с витамини, антиоксиданти, биоактивни съединения и пробиотици, допринася съществено за оптимално функциониране на имунната система и може да играе ключова роля в контрола на алергичните състояния. Холистичният подход, който включва както хранителна подкрепа, така и начин на живот, осигурява по-ефективно справяне с предизвикателствата на сезонните алергии.
При наличие на тежка алергична реакция обаче, незабавно търсете медицинска помощ. Клиничният подход включва прилагането на фармакологични средства, които бързо овладяват симптомите и предотвратяват усложненията. Обичайна първа линия на лечение са антихистамините, които инхибират действието на хистамина и бързо облекчават алергичните симптоми.
В по-тежки случаи, когато симптомите не се повлияват достатъчно или са системно изразени, може да бъде назначено лечение с кортикостероиди. Те притежават мощен противовъзпалителен ефект, но приложението им трябва да бъде под лекарски контрол поради риска от странични ефекти при продължителна употреба.
Съвременната клинична практика прилага и биологична терапия, известна още като имунотерапия с моноклонални антитела, която представлява прецизно насочено лечение, използвано при пациенти с тежки, неподдаващи се на стандартна терапия форми на алергия. Този подход е част от напредналите методи в модерната алергология и се основава на селективно блокиране на ключови молекули, участващи в алергичната каскада.
Един съвет към нашата аудитория?
За ефективен контрол на сезонните алергии, особено при пациенти с анамнеза за сенна хрема или други форми на полиноза, е препоръчително профилактичният подход да започне минимум четири седмици преди началото на активния поленов сезон. Навременното въвеждане на превантивни мерки – включително фармакологична профилактика, адаптация на средата и диетични корекции – може съществено да редуцира тежестта на симптомите и да подобри качеството на живот на пациентите.
Автор: Мара Калчева, Портал на пациента
