Калина Михайлова: Пациентските организации в България активно работят за улесняване достъпа до биологична терапия при ревматични заболявания
Калина Михайлова – адвокат по здравно, гражданско и административно право, в интервю за кампанията на АПАЗ. В разговор с нея се опитваме да разберем какви са правата на пациентите с ревматични и дерматологични заболявания и достъпът им до биологично лечение.
Има ли статистически данни за това колко човека страдат от ревматологични заболявания в България?
В България за съжаление не е налице статистика на пациентите с ревматологични заболявания. Проблемът е поставен още преди години от Организацията на пациентите с ревматологични заболявания в България (ОПРЗБ), но все още няма официална информация за лицата, страдащи от ревматологични заболявания.
Как смятате, че може да се подобри диагностиката на ревматологични заболявания в България?
Навременно и коректно диагностициране е основата за предприемане на правилно и ефективно лечение. Относно методологията и протоколите на поведение при диагностицирането, експертизата на лекарите е далеч по-ценна. Преди да достигне до момента на диагностициране обаче, пациентът често бива възпрепятстван поради наличието на териториална непропорционалност на лекарите, специалисти по Ревматология, както и на специализирани лечебни заведения и Експертна лекарска комисия (ЕЛК).
Имат ли достъп до лечение българските пациенти с ревматологични и автоимунни заболявания?
Към този момент е утвърден определен ред за достъп до лечение на пациентите с ревматологични и/или автоимунни заболявания. Дейността на пациентските организации – Организацията на пациентите с ревматологични заболявания в България (ОПРЗБ) и Асоциация на пациенти с автоимунни заболявания (АПАЗ), със своята системност и ясни цели, успяват да доведат до промени и облекчения в достъпа до биологична терапия.
Все още обаче е налице дълга процедура, за да се достигне до лечение. За да достигне до скъпоструващата биологична терапия, пациентът следва да посети лекар-специалист по ревматология. Разбира се, често пациентите имат изградена връзка на доверие с конкретен специалист, който проследява състоянието им.
Специалистът следва да осъществи преценка по обективни критерии дали пациентът е подходящ за биологична терапия и да го насочи към съответната амбулаторна процедура. Тя има периодичен характер. Поради срока на валидност на протоколите, на всеки шест месеца пациентът следва да премине през описания дълъг процес.
След провеждане на Амбулаторна процедура 42 пациентът следва да се яви пред Експертна лекарска комисия. Специализираните комисии обаче са само в 4 града в страната – две в гр. София, две в гр. Пловдив, една в гр. Варна и една в гр. Плевен.
Как може да се улесни достъпът до експертна лекарска комисия (ЕЛК)?
Основен проблем е териториалната непропорционалност на ЕЛК. Както вече споменах, налице са общо пет ЕЛК в 4 града. Пациентите изпитват силно затруднение да полагат необходимото наблюдение и проследяване на състоянието си, като се налага да пътуват до един от посочените четири града в страната, където са локализирани експертните лекарски комисии.
Всяко подобно пътуване неминуемо води до значителни икономически разходи – лицето задължително следва да отсъства от работното си място, за което може да получи отпуск поради временна неработоспособност, обезщетението за който е едва 80% от брутното възнаграждение на работника/служителя. Периодичното отсъствие от работното място /на всеки 3/6 месеца/ пък неминуемо се отразява на доверието и оценката от страна на работодателя и редица от пациентите биват уволнени поради това.
В настоящите условия на растяща инфлация, значително поскъпване на петрола и цялостно повишаване на разходите, за редица пациенти е финансово немислимо да достигнат до така необходимото им биологично лечение.
До каква степен НЗОК участва във финансиране на лечението на ревматологични заболявания?
НЗОК реимбурсира прилагането на биологично лечение спрямо ревматологични заболявания. Налице са възможности за приложение на лекарствени продукти за различни ревматоидни заболявания, които НЗОК не реимбурсира. Някои от медикаментите се прилагат „оф лейбъл“, т.е. извън предписанието в кратката му характеристика дадена от производителя. Това е основание лечението с тях да не се поема от НЗОК, въпреки че е налице подобряване състоянието на пациентите.
И тук следва да изразя респект към неспирната дейност на пациентските организации, благодарение на които има все по-добър достъп до биологична терапия.
Има ли статистически данни за това колко човека страдат от ревматологични заболявания в България?
Организацията на пациентите с ревматологични заболявания в България посочва, че по данни на лекарите-ревматолози в България около 30 000 души са с болестта на Бехтерев, а около 60 000 души са с ревматоиден артрит. По данни на НЗОК от 2019 г. с лупус са около 4000 души.
По данни на НЗОК, предоставени на АПАЗ, по реда на Закон за достъп до обществена информация, брой пациенти през 2021 г., лекуващи се със скъпоструващо лечение по протокол за Ревматоиден артрит, Анкилозиращ спондилит, Псориатричен артрит и Псориазис са:
• Брой на пациенти с Ревматоиден артрит – 4338;
• Брой на пациенти с Анкилозиращ спондилит – 3109;
• Брой на пациенти с Псориатричен артрит – 1973;
• Брой на пациенти с Псориазис – 2223.
Данните категорично сочат, че голям брой от диагностицираните пациенти с ревматологични заболявания не достигат да биологично лечение.
Как е уреден достъпът до биологична терапия при ревматологични заболявания?
Биологичната терапия за ревматоиден артрит, анкилозиращ спондилит, псориатричен артрит, псориазис се заплаща от НЗОК.
За лечение на лупус обаче чрез офф лейбъл приложение на имуноглоболини не се заплаща от бюджета на НЗОК. Според Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина (ЗЛПХМ), “off-label” употребата на лекарства се осъществява само по изключение, при липса на алтернатива за конкретен пациент и само в интерес на неговото здраве и под контрола на лекар, който ще носи цялата отговорност за това.
В закона изрично се подчертава, че лекарствен продукт, прилаган извън условията на разрешението за употреба, не се заплаща с публични средства.
Министерството на здравеопазването (МЗ) няма да регламентира възможност НЗОК да заплаща имуноглобулини за пациенти, страдащи от системен лупус еритематодес.
Какви са предложените от АПАЗ промени в нормативната уредба, които могат да улеснят диагностиката, лечението и профилактиката на ревматологични заболявания?
Изключително много ценя енергията на АПАЗ да подобрят достъпа на пациентите до медицинска грижа, както и да повишават информираността за заболяването.
Отново водени от интересите на пациентите, АПАЗ изграждат аргументирано предложение процедурата АПр 42, което е определяща за провеждане на биологично лечение, да бъде осъществявана в извънболнични лечебни заведения. Това предложение кореспондира с наднационалните стратегии, както и с утвърдените национални програми и стратегически документи в здравеопазването.
Посоченото предложение всъщност следва и целите на Наредба № 8 от 3 ноември 2016 г. за профилактичните прегледи и диспансеризацията, според която диспансеризацията се провежда от лекар в лечебни заведения за извънболнична помощ. Това предложение цели преодоляване на диспропорционалното териториално разпределение на болнични лечебни заведения със съответното ниво на компетентност на клиники/отделения по Ревматология.
Фундаменталното значение на АПр 42 обосновава необходимостта от разширяване на диагностично-лечебен алгоритъм, който да е гарантиран от бюджета на НЗОК по реда на Наредба № 9, като в същата бъде включена по-широка гама лабораторни изследвания, сред които изследвания за хепатит B, хепатит C, квантиферонов тест.
Разбира се, подобряването на медицинското обслужване и достъпът до него неминуемо са свързани и с подобряване на финансовите параметри на КП в Ревматологията. Справедливото и еквивалентно възнаграждение на положения лекарски труд е в основата на предоставяне на добра медицинска услуга към пациентите. Съгласно анализ на здравни експерти цените в здравеопазването изостават над 4 пъти в сравнение с останалите в икономиката. Трудовото възнаграждение на медицинските специалисти е недостатъчно за справяне с битовите нужди на фона на растящите цени на хранителни стоки, електроенергия, гориво и нарастващата инфлация.
Виждате ли възможност електронното здравеопазване да улесни достъпа до периодични прегледи и проследяване на състоянието?
От десетилетия е налице засилваща се тенденция към дигитализиране на процесите в здравеопазването. За съжаление у нас тези процеси се случват значително по-бавно и са още по-значително нереализирани.
Категорично възможностите на електронното здравеопазване могат да подпомогнат достъпа до медицинска грижа. Но не да изчерпят медицинската грижа в нейната обичайна форма.
В международен план е налице успешно развитие на телемедицината и преодоляване на препятствия пред пациента, като разстояние или пък ограниченията, наложени от епидемичната обстановка.Електронното досие е в полза и на лекарите – бърз и лесен достъп до цялата история на заболяването, всички необходими данни за един правилен анализ и предприемане на най-подходящото за пациента медицинско действие.
Автор: Портал на пациента
Николай Недялков: Диагнозата за ревматично заболяване закъснява средно с 5-10 години
Николай Недялков е юрист, учредител и член на Асоциацията на пациентите с автоимунни заболявания (АПАЗ).
Какви усилия се полагат за популяризиране на проблемите, свързани с
ревматологични и автоимунни заболявания в България?
Мога да споделя какво нашата организация АПАЗ прави, за да отстоява правата на пациентите. И тази година организираме национална кампания „Кажи НЕ на страха – попитай специалист“, с която за поредна година целим да приковем вниманието най-вече на пациентите, а и здравните институции върху това колко голямо е значението на ранната диагностика на ревматологични и дерматологични заболявания.
Също така част от проекта са и онлайн семинари, лектори на които са водещи медицински специалисти. Така пациентите могат свободно да задават своите въпроси, свързани със заболяването си и лечението. Тук ключовото е, че след като са разпознати симптомите навреме при специалист, пациентите започват да се лекуват и да живеят качествен живот.
Кои са основните проблеми на пациентите и последствията от
ревматологичните и автоимунните заболявания?
Основните проблеми пред пациентите са изискванията, които стоят пред тях за да получават лечение. Например, те трябва да пътуват от цяла България до само 4 града в страната – София, Варна, Пловдив и Плевен, където има експертна лекарска комисия. Случва се така, че един ревматолог в страната проследява пациента, назначава му изследвания, а друг му назначава лечение след това.
Как смятате, че може да се насърчи посещаването на профилактични
прегледи? Трудна ли е диагностиката на автоимунни състояния у нас и през какви специалисти трябва да се премине, за да се постави диагноза?
За да се подкрепи профилактиката трябва да създадем усещането у пациентите, че най-вече те сами за себе си са отговорни за своето здраве. Да, ние може да организираме кампании, но трябва пациентите да осъзнаят, че не трябва в никакъв случай да пренебрегват и най-малките симптоми, а да потърсят специалист.
На семинарите ние ги свързваме със лекари, които са готови да помогнат с информация и да им съдействат да се справят с болестта. Диагнозата за ревматично заболяване закъснява средно между 5-10 години, тъй като често общопрактикуващите лекари невинаги насочват веднага пациента към ревматолог. Отделно от това, пациентите не разпознават симптомите на ревматично заболяване и чакат да настъпят болка и деформация.
Как може да се улесни достъпът до експертна лекарска комисия (ЕЛК) за
пациентите? Има ли достатъчно специалисти ревматолози в различни части на страната?
Първият вариант е да се увеличат ЕЛК в страната поне във всеки областен град. Друг вариант е ревматолозите в страната да имат пълната свобода и възможност единствено те да проследяват, предписват и лекуват пациентите. Още една подходяща възможност (или като допълнение към другите) е при възможност ревматолозите от сега съществуващите ЕЛК да упражняват контрол на пациентите единствено по документи, за да отпадне поне пътуването на пациентите в страната.
За съжаление ревматолозите в страната не са позиционирани равномерно. От една страна е разбираемо младите специалисти да имат желание да специализират в университетските болници в големите градове. След време обаче те остават там и заради по-добрата възможност да практикуват и да се развиват.
Виждате ли възможност електронното здравеопазване да улесни достъпа
до периодични прегледи и проследяване на състоянието?
Да, чрез електронна рецепта, електронно здравно досие, нужно е и Експертните лекарски комисии да станат електронни, за да може пациентите да не пътуват. Говорим за ситуация, в която пациентът се чувства добре, придържа се към терапията и няма други здравословни проблеми и оплаквания.
Периодичните прегледи са нужни, когато пациентът има проблем и иска да си поговори с лекаря на четири очи, може да сподели и резултати от изследвания, разбира се това може да се случи и чрез онлайн видео връзка.
Виждате ли проблеми в медицинската грижа за хората с ревматологични и автоимунни заболявания? Ако да – какви са те?
Специалистите по ревматология в България са много добри, прилагат всички новости в грижата и лечението на пациентите. Има нужда да се дава път на младите специалисти, и възможност да практикуват повече в страната, тъй като в последните години станахме свидетели на закриване на отделения по ревматология в лечебни заведения.
Разбира се, има нужда и от по-добро остойностяване на цялостната грижа, тъй като все още има голяма част на доплащане от страна на пациента. Не е и нужно да се хоспитализира пациент, който се придържа към предписаната терапия само за да му бъдат направени изследвания.
Според второто проведено от АПАЗ социологическо проучване, какво
могат да направят лекарите, за да подобрят правилното лечение на пациент с автоимунно заболяване?
Лекарите имат нужда да им бъде дадена възможност да обръщат повече внимание на пациента, тъй като имат доста изисквания по обработване на документация, свързана с досието на пациента.
Сред основните препоръки на социологическото проучване е “въвеждане
на алгоритъм за по-добро проследяване на пациентите”. Какво точно се има предвид?
Тук следва да стане ясно, че един пациент следва да се проследява от един лекар, който е наясно с неговото здравословно състояние, знае всички рискове и назначава правилното лечение, след което и носи отговорност за това. Нужно е лекуването и проследяването да се извършва в лечебни заведения в извънболничната помощ.
Автор: Портал на пациента
Анета Драганова: АПАЗ търси диалог с институциите, за да предложи нови промени, улесняващи пътя на пациента
Анета Драганова е председател на Асоциацията на пациентите с автоимунни заболявания (АПАЗ/APAD). Разговаряме за поблемите на пациентите с ревматични и автоимунни заболявания.
Г-жо Драганова, какви усилия се полагат за популяризиране на проблемите, свързани с ревматологичните и автоимунните заболявания в България?
За съжаление все още здравната система у нас не поставя пациента в центъра на здравната грижа. Най- често българският пациент получава информация от пациентските организации, а не директно от здравните институции. Това абдикиране на здравните власти от проблемите на хората с автоимунни заболявания води до късно диагностициране и влошено качество на живот .
Ние от АПАЗ сме провели няколко социологически проучвания през годините, които показват, че хората с автоимунни заболявания са изправени пред сериозни пречки. Например, невъзможността да пътуват между различни градове за хоспитализация и за получаването на протоколи за терапия. Тази порочна система налага отсъстване от работа, излизане в болнични и предполага наличието на финансови средства, които пациентът сам трябва да осигури.
Какви възможности предлага съвременната медицина за иновативна
диагностика на ревматологични и автоимунни заболявания?
През последните дванадесет години по отношение на диагностика и лечение медицината постигна много за автоимунните заболявания и в частност – дерматологията и ревматологията, за да се промени качеството на живот на пациента.
Имат ли достъп до лечение българските пациенти с ревматологични и автоимунни заболявания? До каква степен НЗОК участва във финансиране на лечението на ревматологични и автоимунни заболявания?
Тъй като здравните власти нямат приоритети като ранна диагностика, качествено лечение и добро качество на живот на хората, страдащи от автоимунни заболявания поради фокуса им да се пести и да не се харчат целенасочено и правилно средствата, непрекъснато в дерматологията и ревматологията се прокарват най-рестриктивните критерии за получаване на терапия под шапката на НЗОК.
Практиката също показва, че пътят на пациента е максимално труден и трънлив поради множество административни процедури. През последните две години до днес диалога с тях се наруши, като това явление всъщност е прецедент – да не се чува гласът на пациента.
Ние от Асоциация на пациентите с автоимунни заболявания (АПАЗ) ще търсим диалог с НЗОК под формата на кръгла маса по следните казуси, за които е крайно време да се намерят адекватни решения:
• Да се извадят част от болничната помощ в извън болничната помощ – ще се спре практиката пациентите да обикалят определени областни градове в търсене на специалисти или ЕЛК.
• Да отпадне ЕЛК, която съществува само в България, за разлика от други страни в Европа, където няма такива комисии. С тази стъпка достъпът до лечение и проследяване на състоянието на пациента ще се улесни значително.
• Електронното здравеопазване ще даде възможност и за дигитални консултации, които следва да бъдат надлежно законово регламентирани.
Ние от АПАЗ смятаме, че предложените промени ще доведат и до освобождаване на финансов ресурс, което на свой ред ще даде възможност да се подобрят диагностиката и лечението с иновативни медицински средства и процедури.
Виждате ли проблеми в медицинската грижа за хората с ревматологични и автоимунни заболявания? Ако да – какви са те?
На първо място за пациента трябва да е консултацията с лекаря. Всеки пациент трябва да има пет въпроса, които да зададе и да попита лекаря за всичко, от което се страхува. На второ място са пациентските организации, които могат да окажат голяма подкрепа на хората с автоимунни заболявания. На трето място е семейството, което също трябва да се адаптира и да навлезе в тематиката. Разбира се, социалната среда остава много важна. Тя трябва да е изградена по възможност предимно от здрави хора, което ще помогне човек да не се вкопчи в болестта, а да се хване за живота.
Ние като пациентска организация осигуряваме няколко възможности за подкрепа – чрез телефонна връзка, чрез нашата фейсбук страница АПАЗ и на лични съобщения през Messenger, както и на сайта на Асоциацията – https://apad.bg.
Автор: Портал на пациента
Прочети повече
Николай Недялков: Затрудни се достъпът до лечение на хората с автоимунни заболявания
Социологическо проучване ще докаже проблемите на пациентите пред здравните институции
Николай Недялков е 33-годишен, юрист, учредител и член на Общото събрание на Асоциацията на пациентите с автоимунни заболявания (АПАЗ). В периода 2017 – 2020 г. е председател на Асоциацията, която е наследник на друга пациентска организация – Асоциацията на пациентите с ревматоиден артрит. Николай Недялков организира проекти, свързани с пациентско застъпничество, и изготвя законодателни предложения за по-добър достъп до здравни услуги на пациентите с автоимунни заболявания.
Освен това Николай Недялков е съорганизатор и лектор на Националната кампания „Кажи НЕ на страха, попитай ревматолог“ 2018 и 2019 г., която допринесе за по-широката информираност на пациентите и ускори навременното диагностициране на ревматичните заболявания.
Г-н Недялков, с какво може да помогнете на пациентите чрез поръчаното от АПАЗ ново социологическо проучване?
Това е второ поред проучване на Асоциацията. Преди 4 години направихме друго социологическо проучване, защото имахме нужда да чуем мнението на пациентите, да получим обратна връзка за това как протича тяхното лечение, за трудностите в достъпа до лечение. Тази година решихме отново да стартираме социологическо проучване, защото наблюдаваме как връзката между лекари и пациенти се наруши и хората с автоимунни заболявания имаха затруднен достъп до лечение. За това допринесе пандемията от вируса SARS-CoV-2, но не е само тя. Смятам, че нарастващите изисквания към лекарите да попълват огромна документация за всеки пациент, който се явява на комисия за скъпа терапия, отнема от времето на лекаря да проведе пълноценен личен разговор с пациента за неговото състояние и оплаквания. Пациентът също е отговорен за своето лечение – той трябва да има достатъчно време да се отпусне и да сподели с лекаря си какво го тревожи. Това е много важно за продължаването на лечението или за назначаването на ново адекватно лечение, което да овладява болестта.
Какви проблеми установи първото социологическо изследване на АПАЗ през 2017 г. и кои от тях успяхте да решите?
Видя се нуждата на пациентите да имат достъп до повече експертни лекарски комисии, през които преминават, за да получат биологична терапия. Дотогава експертните лекарски комисии бяха само три за цялата страна – в София, Пловдив и Варна. Представете си колко много хора с тежки заболявания на опорнодвигателния апарат трябваше да пътуват стотици километри, за да се явят на експертна лекарска комисия. Тези, които работят, трябваше периодично да си вземат отпуск за това явяване. Някои от тях дори загубваха работата си по тази причина. Други пък имаха нужда от придружител да ги доведе до града, където заседава експертната лекарска комисия. Това е още едно утежняващо обстоятелство.
Благодарение на данните от социологическото проучване от 2017 г. и представянето им в Комисията по здравеопазване в Народното събрание институциите се задействаха и откриха още три експертни лекарски комисии в страната. Това доведе до по-добър достъп на пациентите до терапия, но не реши всичките им проблеми.
Кога ще започне новото социологическо проучване, кои ще са анкетираните и каква информация искате да съберете?
Проучването вече стартира. Експерт социолог изготви параметрите на проучването и след него ще направи изводите и препоръките. Подготви анкетна карта, на която ще отговарят 300 пациенти с ревматоиден артрит, псориатичен артрит, анкилозиращ спондилит и псориазис. Анкетирането ще се провежда по телефон за 15 – 20 минути, а не с лична среща, заради пандемията. Пациентите са предварително уведомени, че ще се провежда такова изследване, и очакват да им се обадят. Те вече са наясно, че тяхното мнение тежи и има смисъл да го изразят, да кажат всичко, което мислят, за изискванията и процедурите да получават лечение.
Проучването ще обхване и лекарите, които са пряко свързани с поставянето на диагнози и лечението на ревматоиден и псориатичен артрит, анкилозиращ спондилит и псориазис. Така ще установим мнението на всички заинтересовани страни в процеса.
Очакваме след това проучване здравните институции да обърнат повече внимание на проблемите на пациентите. Ние като пациентска организацията ще направим всичко възможно тези проблеми да се чуят, възможно най-бързо да се поставят на обсъждане от институциите и да се стигне до решение. По този начин ще се осигури по-добър достъп на пациентите до качествено лечение, съответно и до по-качествен живот, който те заслужават.
Автор: Портал на пациента
Анета Драганова: В пандемията се скъса връзката пациент – лекар
Чрез социологическо проучване ще търсим причините за проблема с достъпа до терапия
Анета Драганова е председател на Асоциацията на пациентите с автоимунни заболявания (АПАЗ/APAD). Тази организация е приемник на АПРА – Асоциацията на пациентите с ревматоиден артрит, като вече защитава интересите на по-широка група пациенти – страдащи от анкилозиращ спондилит (болест на Бехтерев), ревматоиден артрит, псориатичен артрит, псориазис и др. Разговаряме с Анета Драганова за целите на социологическо проучване сред пациенти и лекари, поръчано от АПАЗ.
Г-жо Драганова, каква информация искате да съберете чрез инициираното от АПАЗ социологическо проучване?
В социологическото изследване ще се анкетират пациенти с анкилозиращ спондилит, ревматоиден артрит, псориатичен артрит и псориазис, както и лекари ревматолози. Искаме да разберем каква е причината за загубената връзка между лекари и пациенти. През 2017 г. правихме подобно проучване. Тогава търсехме какво ограничава достъпа до лечение и причините за забавянето на диагнозите. В настоящото изследване също искаме да разберем до каква степен нашите пациенти имат достъп до лечение и какви са причините да не посещават своите лекари? В предишнато проучване като основни причини хората посочваха невъзможността да пътуват от град в град за хоспитализация и за получаването на протоколи за терапия. Затруднява ги необходимостта да си пускат болничен, ако работят, а други живеят само на социалната си пенсия и нямат достатъчно средства да пътуват в друг град.
Сега основният проблем, който започнахме да наблюдаваме силно изразен по време на пандемията, е загубената връзка пациент – лекар. Имахме непрекъснато обаждания от пациенти, които не знаеха как да се свържат със своите лекари, и поради тази причина не се бяха лекували адекватно. Много от тях получиха обострания на заболяванията си.
С какво може да помогне социологическото проучване?
Когато причините за загубата на връзка между лекари и пациенти се докажат чрез социологически методи, ще имаме правото официално да поискаме от институциите да променят достъпа. Това означава пациентите да бъдат проследявани от лекари в своя регион, в доболничната помощ. В момента голям процент от пациентите се проследяват в болничната помощ, защото такива са определените от Здравната каса правила. В пандемия като настоящата, когато болниците бяха затворени за планов прием, а само за спешен, нашите пациенти нямаха достъп до медицинска помощ.
Ще направим също съпоставка между отговорите на пациенти и лекари на едни и същи въпроси, за да разберем къде точно се къса връзката между тях и по какви причини.
Как може след това пациентската организация да съдейства за подобряване достъпа до лечение и възвръщане връзката пациент – лекар?
Освен с настояване пред здравните институции да променят голяма част от регламентите си за посещаването на лекар, ние като пациентска организация можем също да помогнем на хората, като им даваме надеждна информация и ги насочваме към специалисти. Защото не всичко е свързано с административни изисквания. АПАЗ има изградена интернет платформа „Университет за пациенти“, в която предоставяме информация за заболяванията, написана от лекари. Същевременно пациентите може да се свързват с нас чрез телефонна връзка, чрез нашата фейсбук страница АПАЗ и на лични съобщения през месинджър, както и на сайта на Асоциацията – https://apad.bg .
Какво успяхте да промените към по-добро за пациентите след първото социологическо проучване 2017 г.?
Дотогава в страната имаше само три експертни лекарски комисии, които издаваха протоколи за терапия на ревматоидни заболявания. След изследването успяхме да издействаме да се създадат още три такива комисии. Постигнахме и протокол 1С – терапията да се одобрява не от Националната здравноосигурителна каса, а от Районната здравна каса.
Сега има ли нужда от още комисии?
Сега идеята е нашите пациенти да не посещават експертни лекарски комисии, а да получават терапия на ниво доболнична помощ в съответното населено място. Това означава да си ги лекуват техните ревматолози, те да им пишат и издават протоколите 1D, те да им пишат процедурите.