Тази информация не трябва да бъде използвана за поставяне на диагноза или лечение на здравословен проблем или заболяване. Същата не е предназначена да замести консултация с лекар. При нужда от съвет, моля консултирайте се с Вашия лекуващ лекар.
Какво представлява множественият миелом?
- При множествения (или мултипления) миелом злокачествени плазмени клетки, или миеломни клетки, се размножават безконтролно. Миеломните клетки се разрастват прекомерно в костния мозък и това води до различни здравословни проблеми.
- Най-често се засягат костите, имунната система, бъбреците и броя на кръвните клетки, като сред по-често срещаните симптоми са болки в костите и отпадналост – признак на анемия.
КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА МНОЖЕСТВЕНИЯТ МИЕЛОМ?
ПЛАНИРАНЕ НА ЛЕЧЕНИЕТО
- Няма универсален подход към лечението на множествения миелом. За всеки пациент се изготвя индивидуален план на лечение в зависимост от различни фактори, като възраст, общо здравословно състояние, резултати от изследвания на кръв и костен мозък, симптоми, предходно лечение на миелом и качество на живот, както и личните предпочитания на самия пациент.
- Редовното лечение може да удължи живота на пациентите.
- Пациентите с множествен миелом, които не са имали предходно лечение, обикновено започват с няколко цикъла от начална терапия, след което се правят изследвания, за да се провери как са се повлияли от нея. Лечението може да включва и трансплантация на стволови клетки, в зависимост от здравословното състояние на пациента.
- В клиничните ръководство освен това се препоръчва на пациентите да се предписва поддържаща терапия в опит да се отложи рецидивиране или повторна поява на заболяването
Препоръки от СЗО към ръководството и служителите на болниците – COVID-19
Тези препоръки са насочени към ръководствата на здравните заведение и здравните работници. Той включва преглед на ключовите действия, необходими за спазване на безопасност на работното място.
Здравните работници имат решаваща роля в реакцията срещу огнищата на COVID-19. Те са основата на защитните сили на държавите, в опита им да овладеят или ограничат разпространението на болестта. На първа линия, здравните работници осигуряват необходимата грижа за пациенти със заподозрян и потвърден COVID-19. Често това се случва при утежнени обстоятелства. Здравните работници са изправени пред по-големи рискове от потенциална инфекция с COVID-19 в усилията си да защитят останалите. Те могат да бъдат изложени на опасности като психологически стрес, умора, „професионално прегаряне“ (бърнаут) и стигма. СЗО осъзнава жизненоважната им работа, както и отговорността свързана със защитата на работната сила в здравните заведения.
Предназначение
Целта на този пакет е да предпази здравните работници от инфекция и да предотврати потенциалното разпространение на COVID-19 в здравните заведения.
Аудитория – за кого е този пакет
Този пакет е предназначен за здравни заведения и техните управители и може да се споделя чрез мрежи от здравни специалисти, и директно към здравните заведения.
Източник: Офис на Световна здравна организация в България
Прочети повечеМеморандум за прекратяване на рекламата и промоцията на тютюневи изделия
Меморандум за прекратяване на рекламата и промоцията на тютюневи изделия и спонсорството от страна на тютюневата индустрия в България, в изпълнение на Насоките по чл. 13 на Рамковата конвенция за контрол на тютюна на СЗО.
1. Подписаните международни организации, институции на държавната и местна власт, представители на гражданско общество, вероизповедания, бизнес, наука и медии, с настоящия меморандум изразяваме загриженост относно практиките на реклама и промоция на тютюневи изделия и спонсорство от страна на компаниите, които печелят от производството и разпространението им. Тези практики са в противоречие с ангажиментите на Република България към Рамковата конвенция за контрол на тютюна (РККТ) на СЗО и задълбочават тежката зависимост на българското общество от тютюнопушенето и тютюневата индустрия.
Чрез този Меморандум се ангажираме за енергични спешни действия и подкрепяме посочените в него конкретни стъпки и мерки за преодоляване на рекламата, промоцията и спонсорството – както на тютюневи и свързани с тях изделия, така и на тютюневата индустрия като цяло. Целта ни е да повишим общественото разбиране за проблемите, причинявани от рекламата и промоцията на тютюневи изделия, и спонсорството от страна на тютюневата индустрия и да насочим вниманието и усилията на държавните органи, политическите лидери, медиите и гражданското общество, за спешното им разрешаване.
2. България е сред най-тежко засегнатите в Европа страни от смъртност и заболявания, свързани с тютюнопушенето. Най-засегнати са младите хора, жените, хората от уязвими групи и тези в неравностойно положение.
3. Законодателните норми за ограничаване на рекламата и промоцията на тютюневи и свързани с тях изделия и спонсорството от страна на тютюневата индустрия оставят широко поле за заобикаляне. Образът на тютюнопушенето и на свързаната с него индустрия се популяризира и легитимира като нормален и обществено приемлив, както чрез продължаващата реклама по улици, площади и магистрали, и във местата за продажба, така също и чрез промоцията на обществени места, и подкрепеното от държавни институции спонсорство от тютюневи компании.
Тези практики често са насочена към деца, подрастващи, жени, възрастни хора и други уязвими групи. През 2016 г., под координиран натиск на индустрията, народен представител бе принуден да оттегли единственото направено до момента предложение за законодателни промени за ограничаване на рекламата, промоцията и спонсорството на тютюн.
4. Това налага следните решителни действия за преодоляване рекламата, промоцията и спонсорството – както на тютюневи и свързани с тях изделия, така и на тютюневата индустрия като цяло:
4.1 Обсъждане и предлагане на промени в законодателството, свързано с рекламата и стимулирането на продажбите на тютюневите изделия, както и спонсорството от страна на тютюневата индустрия.
4.2 Регламентиране отговорностите на държавните институции по прилагането на чл. 13 от Рамковата конвенция за контрол на тютюна.
4.3 Повишаване на гражданското разбиране за проблемите, произтичащи от липсата на забрана за рекламата и стимулирането на продажбите на тютюневите изделия и спонсорството от страна на тютюневата индустрия.
4.4 Създаване на междуведомствена работна група за ограничаване на тютюнопушенето, включително чрез реклама, промоцията и спонсорство, с участието на здравни, научни, неправителствени организации, несвързани с тютюневата индустрия.
4.5 Запознаване на държавните институции, политиците, гражданското общество и медиите с Насоките по прилагане на чл. 13 от РККТ на СЗО, с цел тяхното пълно изпълнение – както чрез политики на национално и местно ниво, така и чрез саморегулаторни, етични и други механизми.
5. Подписалите настоящия Меморандум се ангажират да:
5.1 противодействат с всички възможни средства на рекламата и промоцията на тютюневи изделия, на спонсорството от страна на тютюневата индустрия, както и на популяризирането и идеализирането на публичния образ на тютюневата индустрия в България;
5.2 не приемат по никакъв начин финансиране или други форми на подпомагане – материално или по друг начин – от тютюневата индустрия и свързани с интересите й лица, организации и институции;
5.3 изобличават по всякакъв начин рекламата, промоцията и спонсорството на тютюневата индустрия и опровергаваме подвеждащите й послания;
5.4 прилагат препоръките по чл. 13 от РККТ на СЗО.
6. Настоящият Меморандум е иницииран от гражданската Коалиция за живот без тютюнев дим, с подкрепата на офиса на Световната здравна организация и в партньорство с Министерство на здравеопазването. Той е резултат от Стратегическа работна среща по проблемите на спонсорството от тютюневи компании, провела се на 21.05.2019 г. в София и обсъдения на срещата Аналитичен доклад.
7. Организации и институции, желаещи да се присъединят към Меморандума, могат за заявяват интерес като подпишат формуляр – Меморандум. За повече информация можете да пишете на имейл адрес: coalition.bezdim@gmail.com
8. Подписалите настоящия Меморандум, представлявани от подписалите го свои представители, предоставят доброволно контактна информация и се съгласяват:
8.1 да получават последваща информация, свързана с изпълнението му; и
8.2 да участват по собствена преценка и в рамките на възможностите си в последващи срещи и други действия, свързани с изпълнението му.
Механизъм за обратна връзка и оценка за опазването на околната среда
Механизъм и инструментариум за обратна връзка и оценка от страна на гражданите и бизнеса относно действията на ИАОС, свързани с опазването на околната среда
Настоящият Механизъм и инструментариум е разработен в рамките на Дейност 2 от Договор BG05SFOP001-2.009-0031-C01, по проект „Подобряване на гражданското участие в процесите на формулиране, изпълнение и мониторинг на политиката и законодателството свързано с опазването на околната среда“, който се осъществява с финансовата подкрепа на Оперативна програма „Добро управление“, съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския социален фонд.
Необходимостта от разработване на Механизма и свързания с неговото прилагане инструментариум може да бъде проследена на 2 нива – на ниво ЕС и на национално ниво. В новия Регламент (ЕС) 2018/956 са заложени мерки, които да доведат до подобряване на комуникацията между всички заинтересовани страни и институции, свързани с опазването на околната среда.
Отговорен орган на национално ниво, който е упълномощен да осъществява ръководни, координиращи и информационни функции по отношение на контрола и опазването на околната среда в България е ИАОС, който е администрация към Министъра на околната среда и водите. ИАОС проектира и управлява Националната система за мониторинг на околната среда и информацията за състоянието на компонентите и факторите на околната среда за територията на цялата страна. Агенцията е Национален координационен център към Европейската агенция по околна среда (ЕАОС), който е органът на ЕС, създаден да предоставя навременна, целенасочена, подходяща и достоверна информация за околната среда както на лицата, определящи политиката в тази област, така и на обществеността. ИАОС е член и на Мрежата на директорите на агенции по опазване на околната среда (EPA Network). Тя е среда за обмен на мнения, възгледи и опит по въпроси от общ интерес за организациите, участващи в ежедневното практическо прилагане на политиките в областта на околната среда.
Терапия с имплантируем кардиовертер дефибрилатор
Какво е сърдечен арест?
Сърдечният арест се различава от инфаркта на миокарда (известен още като сърдечен удар). Сърдечен удар се получава при запушване на една или повече от артериите, които снабдяват сърцето с кръв. В резултат на това може да се увреди сърдечният мускул (миокард). Образно казано, възниква проблем с „тръбопровода“ на сърцето.
Сърдечен арест (внезапно спиране на сърдечната дейност) пък може да се получи, когато сърцето започне да бие опасно бързо. В този случай може да се каже, че проблемът със сърцето е от „електрически“ характер – преминаването на електрическите сигнали през сърцето е нарушено. Дори и да сте имали проблем с „тръбопровода“, отстранен чрез ангиопластика, байпас хирургия или друга интервенция, рискът от сърдечен арест продължава да съществува.
Няма лекарство, което да е 100% ефективно за предотвратяване на сърдечен арест. Най-ефективният начин за третиране на внезапното спиране на сърдечната дейност е дефибрилацията. Дефибрилацията представлява оказване на въздействие върху сърдечния мускул с подаване на електрически ток (електрошок), за да се възстанови нормалният сърдечен ритъм. За да се предотврати смъртта, дефибрилацията трябва да бъде извършена в рамките на минути.
Как работи имплантируемият кардиовертер дефибрилатор?
В зависимост от това как е програмиран имплантируемият дефибрилатор може първо да подаде слаби, безболезнени електрически сигнали, които да коригират сърдечната честота. Ако те не подействат, устройството пуска по-силен заряд към сърцето – електрошок. Хората описват електрошока като изненадващ и свързан с дискомфорт, понякога дори болезнен, но усещането преминава бързо. Доста често вече е преминало, преди да сте осъзнали какво се е случило. Добрата новина е, че имплантируемият кардиовертер дефибрилатор винаги и по всяко време е с Вас и Вие денонощно сте под негова защита.
Концепция за лупус: Призиви към действие за подобряване лечението на лупус
Какво представлява лупусът?
Системният лупус еритематозус (СЛЕ) е хронично, възпалително, автоимунно заболяване.
Това означава, че имунната система на организма е „небалансирана“, което води до производството на автоантитела, насочени към здравите тъкани на самия организъм в допълнение към производството на антитела за защита срещу инфекции.
С течение на времето болестта може потенциално да засегне много различни органи и тъкани в организма.
Клиничните проявления на заболяването са крайно променливи между различните пациенти и в хода на заболяването. Някои от най-честите симптоми на лупус са
болезнени и подути стави (артрит), прекомерна умора, кожни обриви, анемия и проблеми с бъбреците.
Няма универсален диагностичен тест, с който може да се определи дали едно лице има СЛЕ. Диагнозата е резултат от клинична обосновка, която отчита едновременно
симптомите на пациента, физикалните показатели и лабораторните данни. Следователно поставянето на точна диагноза може да отнеме месеци или дори години.
Обикновено при хората с лупус се редуват периоди на заболяване, наречени „обостряния“, и периоди на относително отшумяване или „ремисия“. Открити са няколко външни причинители на обострянията, но в повечето случаи не може ясно да се определят причините за влошаване на заболяването. В резултат на непредсказуемия ход на заболяването хората с лупус срещат несигурност по отношение на своето състояние. Тежестта на заболяването може да варира някои се разболяват в лека степен и продължават да водят нормален живот, докато други получават чести или животозастрашаващи обостряния, които изискват интензивна терапия.
„ЛУПУС – КАКВО ТРЯБВА ДА ЗНАЕМ?“ – НАРЪЧНИК
Лупусът, известен още като лупус еритематозус (или вълчанка), е хронично, системно, възпалително, автоимунно заболяване. Болестта може да засегне всяка част на тялото, но най-често уврежда сърцето, бъбреците (лупусен нефрит), ставите, кожата, белите дробове, кръвоносните съдове и мозък (нервна система). Възможно е да се получат комбинации от увреждания на различни органи.
Известно е, че основната парадигма за автоимунните болести в съвременната медицина е свързана с разбиране, че при тях имунната система, чиято основна функция е да предпазва организма от инфекциозни агенти, чужди тела, тъкани и др., погрешно започва да „атакува“ собствените тъкани и органи на тялото. При този процес се образуват автоантитела, които увреждат най-вече съединителната тъкан на организма. Така се поражда и развива системно възпаление, което по-разява тъканите и органите.
Източник: https://bit.ly/2E50AHC
Антителата са специфични белтъчни молекули в кръвта, които се свързват с бактериите, вирусите или чуждите тела и ги унищожават. Протичането на заболяването е непредсказуемо и се „характеризира с периоди на висока активност и затихвания (ремисии) с различна продължителност“.
Болестта засяга значително по-често жените отколкото мъжете. Съотношението на заболеваемостта жени-мъже е 9:1. Тя се проявява предимно в млада и средна възраст. Засега лупусът е неизлечимо хронично заболяване. Мнозинството от болните имат нормална продължителност на живота и добро качество на живот, свързано със здравето. Това зависи в най-голяма степен от активността на болестта, своевременното диагностициране и адекватно провежданото лечение.
Симптомите на заболяването са много и най-различни, но се смята, че най-често срещаните са силна умора, болезнени или подути стави, необяснима температура, кожни обриви, проблеми с бъбреците и т.н. Симптомите при лупус могат да се класифицират по следния начин:
- Болезнени и/или подути стави и мускулни болки
- Необяснимо висока температура
- Червени обриви, най-често по лицето, но могат да са и по ушите, ръцете, раменете, гърдите и други части на кожата, директно изложени на слънце
- Болка в гърдите при дълбоко дишане, плеврит, чести пневмонии
- Необичаен косопад
- Побеляване или посиняване на пръстите при студ и стрес (т.нар. синдром на Рейно)
- Чувствителност към слънчева светлина
- Отоци по краката или под очите
- Язвени увреждания по лигавиците на устната кухина, носа и гениталиите
- Подуване на лимфните възли
- Силна умора, обща отпадналост, лесна уморяемост
- Загуба на апетит
- Намаляване на телесното тегло
- Анемия
- Възпаление на бъбреците (нефрит)
- Възпаление на кръвоносните съдове (васкулит)
- Миокардит или ендокардит
Какво получавате срещу здравните си вноски от НЗОК в ИЗВЪНБОЛНИЧНАТА ПОМОЩ
За да ползвате медицинска помощ по линия на НЗОК, трябва да имате непрекъснати здравноосигурителни права. Това означава, че редовно сте заплащали здравноосигурителните си вноски за последните 36 месеца, преди датата на прегледа. Ако имате пропуски в здравното си осигуряване, трябва да заплатите дължимите вноски, за да получите осигурителни права от датата на заплащането. В противен случай трябва да заплатите сами за оказаната медицинска помощ – по цени, обявени от лечебното заведение.
Вноската за самоосигуряващи се лица през 2019 г. е 22.40 лв.
Ако сте били с нередовен здравноосигурителен статус и възстановите дължимите здравни вноски, трябва да имате предвид, че информацията между НАП, РЗОК и личните лекари се обновява в рамките на 1 календарен месец.
Лекарят проверява здравноосигурителния Ви статус чрез интернет. Ако към датата на прегледа възстановяването на здравните Ви права все още не е отразено в електронната страница на НАП, трябва да предоставите на лекаря Удостоверение за непрекъснати здравноосигурителни права, издадено от НАП. Представянето само на платежен документ на личния лекар не е достатъчно, за да получите необходимата Ви медицинска помощ по линия на НЗОК.
Сумите, които сте заплащали за медицинска помощ, докато сте били здравно неосигурени, не се възстановяват.
Когато работодателят не изпълнява задълженията си да превежда Вашите здравноосигурителни вноски, Вие не губите осигурителните си права.
Когато работодателят не изпълнява задълженията си да превежда Вашите здравноосигурителни вноски, Вие не губите осигурителните си права.
За да проверите дали сте с непрекъснати здравноосигурителни права, може да се обърнете към Националната агенция за приходите (НАП) или към нейните териториални дирекции по постоянен адрес, тъй като НАП e институцията, в чиито задължения влиза набирането на средства от задължителните здравноосигурителни вноски, които се определят със закон. Може да проверите здравноосигурителния си статус и на електронните адреси на НАП и НЗОК – www.nap.bg и www.nhif.bg.
Спасяване след катастрофа
Ефективната първа долекарска помощ започва на мястото на злополуката със съдействие от страна на очевидци на произшествието и продължава с оказване на спешна доболнична помощ, транспортиране и лечение в подходящо здравно заведение.
Безспорна полза от подобряване на спешната помощ при ПТП е предотвратяване на смъртни случаи и смекчаване на трайни последици от наранявания.
Своевременната спешна помощ спасява човешки животи и предпазва семействата на пострадалите от финансови затруднения. Има и допълнителна полза за цялата здравна система на една държава, защото добре координираната спешна помощ води до по-ефикасно и ефективно използване на съществуващите ресурси.
Своевременната спешна помощ спасява човешки животи и предпазва семействата на пострадалите от финансови затруднения. Има и допълнителна полза за цялата здравна система на една държава, защото добре координираната спешна помощ води до по-ефикасно и ефективно използване на съществуващите ресурси.
Ползи има и от гледна точка на националната сигурност, защото оптимизирането на спешната помощ при ПТП генерира по-добър капацитет за извършване на подобни дейности в случай на събития, включващи множество жертви.
Една от целите по Програмата до 2030 г. за устойчиво развитие е броят на жертвите и пострадалите при ПТП да се намали с 50% до 2020 г. Това е амбициозна цел, която може да бъде постигната само ако работим в сътрудничество, за да изградим една култура на пътна безопасност.
Спаси Животи
Ежегодно около 1,25 млн. души загиват, а милиони са ранени в резултат на пътнотранспортни произшествия (ПТП). Световната здравна организация (СЗО) е синтезирала базирани на доказателства мерки, които могат съществено да намалят броя на загиналите и пострадалите при ПТП.
Колкото по-бързо се движи едно пътно превозно средства, толкова по-вероятно е при ПТП да има наранявания. Увеличение с 1 км/ч на скоростта на движение води до повишаване на риска от нараняване с 3%, а рискът от смърт се увеличава с 4-5%.