Продължаваме разговора с д-р Николай Колев като изместваме фокуса от профилактиката на грипа към актуални и злободневни въпроси на здравната ни система и здравето на нацията като цяло. Взимаме неговото мнение по тях предвид дългогодишната му практика на общопрактикуващ лекар и обществената му активност.
Д-р Николай Колев завършва МУ-Пловдив през 1995 г. Работи като училищен лекар, след спечелен конкурс като участъков терапевт до 2000 г. откогато със стартиране на здравно-осигурителния модел в България става общопрактикуващ лекар и регистрирайки Амбулатория за ПИМП със записани над 2300 пациенти. През 2002 г. и с участието на свои колеги създава Трета поликлиника в Хасково, на чиято територия се открива и Медински център с дежурен кабинет и манипулационна, на който е управител.
Преминал е през редица курсове за следдипломно обучение в областта на вътрешните болести, общата медицина и здравния мениджмънт. Има придобити специалности по вътрешни болести от 2003 г. и обща медицина от 2009 г.
През годините се включва активно в обществена дейност и участва в структурирането и управлението на възстановения Български лекарски съюз и Националното сдружение на общопрактикуващите лекари в България, в който е и член на Управителния съвет. Последователно е избиран за делегат на събори на БЛС, председател на дружество на лекарите от доболнична помощ в град Хасково, член и в последствие заместник-председател на Районна лекарска колегия в град Хасково, два мандата е председател на Районна лекарска колегия в Хасково – 2015-2021 г., член на Националния експертен борд по Обща медицина, от 2021 г. е член на Управителния съвет на БЛС.
– Д-р Колев, кои са най-големите недостатъците на здравната ни система?
За това може да се говори много, защото е изключително сложно да се намери баланс между очакванията на обществото, степента на финансиране, човешкия фактор и възможности на изпълнителите на лечебна дейност. И дебело трябва да подчертаем, че навсякъде по света съществува повече или по-малко неудовлетвореност от здравната система в съответната страна, въпреки отделяните многократно средства повече за нея. Няма нищо по-ценно от здравето и затова състоянието на системата на здравеопазване е толкова чувствителна тема. Конкретно за България има много какво да се желае и във финансов аспект (процент от БВП) и като отношения в самата система – между пациенти и работещи в лечебните заведения.
– Подкрепяте ли издаването на извинителни бележки на учениците онлайн?
Преминаването на електронен вариант на извинителната бележка, вместо познатия хартиен, с нищо не променя необходимостта от преглед на болното дете. Електронната бележка не означава издаване на бележка през телефонен разговор или друг комуникационнен канал. Прегледът при лекар остава задължителен и единствено чрез него може да се генерира какъвто и да било електронен документ.
– Как дигитализацията може да подпомогне работата на лекаря, една от първите стъпки беше въвеждането на електронната рецепта? Какво е мнението Ви за този начин на работа, това улесни ли Ви, как пациентите се адаптират към електронните форми?
Да, дегитализацията, която променя всички сфери на нашия живот, навлиза бързо и в здравната система. Заменянето на хартиения вариант на реимбурсирани от НЗОК хартиени рецепти с електронни беше важна крачка, която относително бързо се разви и със сигурност улесни и пациентите, и комуникацията между лечебните заведения и аптеките. Тук също трябва да се подчертае, че издаването на електронна рецепта е възможно само с документираното съгласие на пациента и е резултат от отразена дейност в амбулаторен лист.
– Защо се получава претоварването на личните лекари? Случва се да се чака за преглед, за болничен, за направление и пр., с над 30 пациенти на опашки с часове…
„Претоварването“ на личните лекари се дължи на ред причини, като може би едни от основните са административната тежест, възможността за лесен и безконтролен достъп, които солидарният здравно-осигурителният модел дава възможност. “Изчакването“ за каквото и да било, свързано с дейности, извършвани от лечебните заведения, има заложено дълбоки корени, свързани с финансирането, но и с реда и организацията на работа в лечебните заведения. За съжаление недостигът на висококвалифицирани кадри е глобален проблем.
– Трябва ли да бъде увеличена потребителската такса за преглед при личните лекари?
Тя трябва да бъде справедливо остойностена, отговаряща на инфлационни и други процеси. Важно е намиране на справедлив механизъм за възстановяване на сумите на изпълнителите на медицински дейности за освободените от нея лица.
Защото за някои практики такъв тип „освобождаване“ има за над 50% от дейностите и пациентите, записани там. От години е доказано, че точно най- големите потребители на медицински услуги са освободени от тази такса и това по изключително неприятен начин се отразява на системата като цяло. Потребителската такса в българския здравноосигурителен модел има основна съфинансираща и регулираща функция и освобождаването от нея се отразява по недобър начин на лечебните заведения и често на отношенията между изпълнители на медицинска помощ и пациенти. Ние многократно сме заявявали, че справедливият механизъм е, че, ако някой иска да „освободи“ някого от нещо, което е основно за системата като цяло, трябва да заплати или компенсира това „освобождаване“
– Напълно ли се поема от НЗОК профилактичният годишен преглед и какъв е неговият обхват?
Годишният профилактичен преглед е задължителен по закон за всички здравноосигурени граждани: веднъж в годината за всички възрастни и деца над 7 години и по няколко пъти годишно във възрастта от раждане до седмата година. Осигурените пакети от преглед при личния лекар и допълнителни консултативни и диагностични прегледи са напълно поети като заплащане от НЗОК и след последните промени на Наредбата за профилактика и диспансеризация придобиват изключително добър вид и обхват, по-голям от повечето европейски варианти.
– Споделяте ли мнението, че българинът не преминава този преглед, освен ако няма наложителна нужда от лекарска помощ?
Да, и това е реалният проблем и нещото, което трябва да променим. Все пак се забелязва положителна тенденция през последната година и това е обнадеждаващото. Профилактиката и превенцията са евтиният и много по-успешен начин за предотвратяване на всички социално-значими заболявания.
– Грижи ли се за здравето си българинът?
Една част от българите – да, по-голямата, по-скоро, не. По-високо образованите и икономически стабилните се грижат повече и по-добре за здравето си.
– В тази връзка, как намирате общото здравословно състояние на българина?
Както вече отбелязах, недостатъчно грижещ се като цяло за здравето си и имащо какво да се желае като двигателна активност и начин на хранене. На фона на средствата, отделяни за здравно осигуряване, сравнени с развитите в икономически аспект държави, българският гражданин има възможност да получава медицински услуги с нелошо качество, но трябва сам да пожелае да се възползва от това по правилния начин.
– Какво е Вашето послание, как да бъдем здрави и жизнени?
Формулата е ясна и не е нова – наблягане на профилактиката и ранното установяване на социално значими заболявания, повишена двигателна активност, борба с наднорменото тегло, което всички виждаме, че става проблем от ранна детска възраст и използване на доказаните и утвърдени методи на диагностика и лечение.
Източник: Puls.bg
