Продължава информационната кампания „Зрението е всичко. Прегледай се!”, която стартира през ноември 2019 г. по инициатива на онлайн платформата „Портал на пациента” и Байер България. В кампанията известни български офталмолози споделят своя опит и дават надеждна информация за патологията на зрението, за неговата превенция и лечение. Един от тези специалисти е д-р Методи Иванов от ръководството на Очна болница “Бургас”.Д-р Иванови и управител на Медицински център „Младост“ – гр. Бургас.
Д-р Иванов, колко често трябва да се посещава очен лекар за профилактика на очното здраве? Българинът свикна ли да се грижи за зрението си?
Макар и бавна, в последните години наблюдавам положителна тенденция, особено при по-младите хора. Вероятно това се дължи на факта, че работата на много от тях в голяма степен зависи от доброто им зрение, което ги кара да правят по-често профилактични очни прегледи.
Относно честотата на профилактичните прегледи ние, очните лекари, препоръчваме хората след 40-годишна възраст да посещават офталмолог на всеки две години. Ако имат оплаквания или заболявания, които дават отражение на очите, този период е по-кратък в зависимост от конкретното заболяване.
Какво е значението на ранната диагностика и навременното лечение на очни заболявания? Дайте примери.
Както и в другите области, така и в офталмологията, ранната диагностика е от ключово значение. Много често от това дали очното заболяване е открито навреме зависи в каква степен и дали човек ще вижда занапред. Звучи страшно, но най-тежките очни заболявания започват без симптоми, а когато оплакванията започнат, увредите на зрението вече са големи, а възможностите на лекаря да помогне са минимални. Това важи с пълна сила за заболявания като глаукома, диабетна ретинопатия, макулна дегенерация, свързана с възрастта и др.
Като пример мога да посоча факта, че често ми се случва по време на преглед по очите да „позная“, че пациентът има диабет, без той да знае, макар да е имал диабета от години.
Какви изследвания са необходими за един качествен профилактичен преглед?
При скринингите за макулна дегенерация и диабетен макулен оток изключително ценни данни дава ОСТ – оптичната кохерентна томография (т.нар. очен скенер). Освен това при всеки скрининг трябва да се измери вътреочното налягане, а на диабетиците да се разширят зениците и да се огледа очното дъно. При съмнения за очен проблем, е необходимо пациентът да се насочи за допълнителен преглед и/или изследвания.
Какви са диагностичните възможности на ОСТ?
ОСТ (оптична кохерентна томография) изследва очното дъно, като с помощта му чрез 3D-изображения се „виждат“ дълбоките слоеве на ретината и зрителния нерв.
Освен с ОСТ, клиниката разполага и с АНГИО-ОСТ – това е най-новият неинвазивен метод за проследяване на съдовата мрежа на окото без облъчване. Чрез него можем да открием дори и най-малките изменения в ретината и зрителния нерв и да диагностицираме в най-ранни етапи редица заблоявания като макулна дегенерация, глаукома, диабетна ретинопатия и др.
Кой е най-фрапиращият случай във вашата практика?
В практиката си съм имал много фрапиращи случаи, но мога да дам пример относно това колко важни са редовните очни прегледи – при мен дойде пациентка на 70 години, която две години по-рано нямаше сериозни очни заболявания, но в рамките на две години зрението й беше намаляло от 100% до 10% на двете очи вследствие на прогресивна макулна дегенерация. Ако беше посетила офталмолог по-рано, вероятността да се забави или стопира заболяването е голяма.
Кои според вас са големите постижения на съвременната офталмология?
Ако говорим за технологични постижения, офталмологията е специалността, в която те се развиват с най-голям интензитет. Това е съществена разлика с много от другите специалности, при които обновяването на технологиите може да е през няколко години. В нашата клиника, например, на всеки няколко месеца или има нова апаратура или стара апаратура се заменя с нова с по-големи диагностични или терапевтични възможности.
Източник:в-к Трета възраст, брой 29, 22-28.07.2020 г.- д-р Методи Иванов
