Благодарение на забележителния технологичен напредък в медицината е възможно разработването на все по-специфични, конкретни, индивидуализирани методики за борба с болестите, като усилията са насочени към лечение на заболявания с голямо социално значение, водещи до влошаване качеството и продължителността на живот на пациентите.Синдром X
Имунотерапията представлява вид биологично лечение и включва използването на препарати, създадени на базата на живите системи, насочени към имунната бариера.
Имунотерапията по същество се фокусира не върху тумора, а върху реакциите на имунната система на организма, като целта е постигане на трайна ремисия и намаляване значително рисковете от рецидив в дългосрочен план, което трудно се постига с другите методи на лечение на онкологичните заболявания.
Иновативният метод използва собствените защитни механизми, като подсилва имунната система с точно необходимите за борбата с туморите медиатори.
В основата на високата, активна имунна защита стоят множество изключително специфични клетки, много от които имат така наречената имунна памет, допринасяйки за защита в дългосрочен план при повторна среща с патогенния агент.
Имунната система осъществява своите защитни функции с голям арсенал от клетки, по-важните от които включват:
- Т-лимфоцити:клетките, влизащи в директен контакт с чуждите клетки (например неопластичните) и сигнализиращи за налична заплаха
- В-лимфоцити: клетките, които произвеждат антитела срещу определени антигени (дразнители)
- NK-клетки: представляват клетки естествени убийци (в буквален превод абревиатурата означава natural killer cells), които участват в продукцията на високо специфични субстанции за свързване на чуждите агенти и последващо унищожаване
- Моноцити: вид бели кръвни клетки, които имат роля в поглъщането и отстраняването на чуждите агенти
- Дендритни клетки: агенти, които представят чуждите клетки на имунната система
Всички тези и още много други агенти циркулират постоянно в кръвта, защитавайки организма и осигурявайки висока защита от чужди агенти. Освен това тези клетки участват и в синтезата на допълнителни защитаващи организма субстанции, каквито са например цитокините и антителата.
Цитокините по същество са протеини, директно атакуващи чуждите клетки и/или сигнализиращи на имунната система за подкрепление в борбата с натрапниците. Антителата са насочени към специфично обезвреждане на конкретни антигени.
Имуноонкологията селектира различните компоненти на имунната система за изпълнение на точно определени функции, като в лабораторни условия се синтезират изцяло нови продукти на базата на съществуващи такива.
Основните цели на имуноонкологията (имунотерапията) включват:
- Превръщане на туморните клетки и агенти в лесни за разпознаване от имунната система на организма
- Стимулиране на процесите за отстраняване на чуждите агенти
- Потискане, контролиране или прекратяване растежа на туморните клетки
- Стопиране на процесите, отговарящи за трансформирането на здравите клетки в туморни
- Предпазване при вече налична неоплазия от нейното разпространение (метастазиране) в други органи
- Повишаване на устойчивостта и възстановяването на организма след извършването на агресивна терапия (например след химиотерапия) и намаляване рисковете от дългосрочни странични ефекти
Имунотерапията може да се приложи като единствен метод на лечение (монотерапия), но по-често подпомага останалите лечебни техники и процедури, като се комбинира с химиотерапия, лъчетерапия и други. Съвместното приложение на различните методики повишава успеваемостта на лечението, позволява използване на по-ниски дози и съответно намалява рисковете от странични ефекти.
Имуноонкологията намира приложение в терапията на множество неопластични заболявания, като например злокачествен меланом на кожата, при неоплазми на лимфната тъкан и структури, рак на гърдата, карцином на дебелото черво, рак на пикочния мехур, рак на стомаха, карцином на яйчника и др. Тепърва предстои разгръщане на възможностите и полето за изява на този иновативен лечебен метод.
В някои случаи имуноонкологията се прилага при високорискови пациенти с придружаващо вирусно заболяване, което се счита за преканцероза (предшественик на рака). Такива например са вирусните хепатити (повишават риска от развитие на чернодробен карцином), инфекцията с човешки папилома вирус (повишава риска от развитие на рак на матката, рак на глава и шия) и други.
Препаратите се прилагат най-често парентерално ( пътища, различни от храносмилателния път, които позволяват въвеждането на лекарствени средства в организма, напр. интравенозен, интраартериален, подкожен, мускулен, лумбален инхалационен път и др. ), но се разработват и такива за локално приложение (директно върху кожата и/или лигавиците) и перорална употреба (под формата на таблетки, капсули, разтвори за прием през устата).
Дозовият режим и честотата на прием се определят от специалист в зависимост от вида на заболяването, състоянието на пациента, особеностите на използваните препарати. Често за постигане на желания резултат е необходимо циклично приложение на препаратите по схема, като при приключване на всеки цикъл е необходимо осигуряване на достатъчно време за възстановяване на организма.
В зависимост от особеностите, спецификите и целта на имунотерапията, се различават следните основни видове:
- Пасивна: използват се лабораторно създадени антитела, които в организма на пациента започват атака срещу конкретното заболяване
- Активна: извършва се подсилване, стимулиране на собствените защитни сили за справяне с болестта
- Специфична: насочена е към точно определен тип антигени и съответно е специфична за определени заболявания
- Неспецифична: предназначена е за противодействие спрямо широка палитра от заболявания
Според вида на използваните агенти имуноонколигята предоставя различни възможности за терапия. Най-често използвани са моноклоналните антитела, интерлевкини и интерферони, които по същество се отнасят към цитокините, ваксини и други.
Моноклоналните антитела стимулират имунната система за неутрализиране на чуждите агенти или водят до директното им унищожаване. Включват препарати като:
- ритуксимаб (използва се при неходжкинов лимфом)
- алемтизумаб (в терапията на хроничната лимфоцитна левкемия)
- ипилимумаб (за повлияване на тежки, напреднали форми на меланом с метастази)
- панитумумаб (използва се при рак на дебелото черво, рак на глава и шия и др.)
- бевацизумаб (използва се при напреднал рак на дебелото черво и ректума)
- цетукцимаб (намира приложение при напреднал злокачествен рак на глава и шия, при рак на дебелото черво и др.)
Не се препоръчва използване на моноклонални антитела при наличие на доказана алергия, по време на бременност и кърмене, прием на лекарства, взаимодействащи с тях. Най-често наблюдаваните странични ефекти в хода на лечението включват отпадналост, умора, болки в ставите и мускулите, грипоподобни симптоми.
Цитокините от своя страна се прилагат в терапията на меланом, вирусен хепатит. Като цитокини се използват и редица растежни фактори.
В процес на разработване и клинични изпитвания са множество ваксини, предназначени за предпазване и справяне с различни онкологични заболявания. Към момента все още няма разработена единна, високоефективна ваксина, покриваща широк спектър от неоплазми. Приложението на ваксините при вече наличен тумор цели потискане на неговия растеж и развитие, подобряване на ефективността на използваните противотуморни терапии и намаляване рисковете от близки и далечни метастази.
В хода на приложените имунотерапевтични методи се очакват различни по тежест странични ефекти, като например повишение на температурата и втрисане, гадене и повръщане, болки в корема, диарийни изхождания, обрив и сърбеж по кожата и други. Част от тях могат да бъдат предотвратени с помощта на подходящи лекарствени средства.