В ранните стадии меланомът изглежда като плоско или леко надигнато пигментно петно
Д-р Светослава Троянова-Славкова завършва медицина в Университета в Улм, Германия. Специализира обща хирургия в Констанц, а впоследствие дерматология и венерология в провинция Саксония. Притежава допълнителни квалификации по медикаментозно лечение на злокачествени тумори и дерматохирургия, придобити в Германия. Професионалните ѝ интереси и клинична практика са насочени към общата дерматология, дерматоонкологията, дерматохирургията, както и ранната диагностика и съвременното лечение на кожните злокачествени заболявания.
В момента д-р Славкова е част от екипите на УСБАЛ по онкология „Проф. Иван Черноземски“ – София и МЦ „Медико Експерт“. Ето какво обясни дерматоонкологът за бенките и възможните онкологични заболявания, свързани с тях.
Ето какво обясни д-р Десислава Николаева в интервю за информационно-образователната кампания на Портал на пациента „Цената на красотата“.
– Д-р Славкова, какво представляват бенките?
– Бенките, които в медицината наричаме меланоцитни невуси, представляват доброкачествени кожни образувания, изградени от пигментни клетки – меланоцити. Това са клетките, които произвеждат меланин – пигмента, определящ цвета на нашата кожа, коса и очи.
Бенките могат да бъдат вродени или придобити през живота. Обикновено започват да се появяват в детска възраст, като броят им постепенно се увеличава през юношеството и ранната зряла възраст. Върху тяхното развитие оказват влияние генетичната предразположеност, хормоналните промени и излагането на ултравиолетова радиация.
Те биват плоски или надигнати, светлокафяви, тъмнокафяви, а понякога и с цвета на околната кожа.
По-голямата част от бенките са доброкачествени и не представляват опасност за здравето. Въпреки това някои пигментни образувания наподобяват злокачествени кожни тумори, поради което правилната им оценка от дерматолог има съществено значение.
– Кои бенки са безобидни и кои са свързани с онкологично заболяване?
– Доброкачествените бенки обикновено имат симетрична форма, добре очертани граници, равномерна пигментация и остават относително стабилни във времето.
По-голямо внимание заслужават т.нар. атипични или диспластични невуси. Те са с неправилна форма, неравномерна пигментация и по-големи размери. Наличието на атипичен невус не означава непременно злокачествено заболяване, но множество атипични невуси са свързани с повишен риск от развитие на меланом.
Меланомът е злокачествен тумор, който произхожда от меланоцитите. Той може да се развие върху предшестваща бенка, но и като ново кожно образувание. Това означава, че не трябва да наблюдаваме единствено старите си бенки, а цялата кожна повърхност.
Особено подозрителни са образуванията, които променят формата, цвета или размера си, започват да кървят без травма, образуват корички или изглеждат по-различно от останалите бенки по тялото.
– Можем ли сами да разпознаем опасните бенки? Доколко ефективен е самопрегледът? Обяснете правилото ABCDE.
– Самопрегледът е изключително важен елемент от ранното откриване на меланома. Той не може да замени дерматологичния преглед, но помага на пациентите да забележат навреме новопоявили се или променящи се кожни образувания.
Един от най-лесните и утвърдени методи за ориентация е международното правило ABCDE:
- A – Asymmetry (асиметрия): едната половина на бенката се различава от другата.
- B – Border (граници): контурите са неправилни, назъбени или неясно очертани.
- C – Color (цвят): наблюдават се няколко цвята в едно образувание – различни нюанси на кафяво, черно, червено, синьо или бяло.
- D – Diameter (диаметър): образуванието е с диаметър над 6 мм, въпреки че меланом може да бъде открит и при значително по-малки размери.
- E – Evolution (промяна): бенката се променя във времето – нараства, променя цвета или формата си или се появяват нови симптоми.
От всички тези критерии ще откроя последния – промяната във времето. Тя често е един от най-важните предупредителни сигнали.
Съществува и т.нар. симптом на „грозното патенце“ – бенка, която изглежда различно от всички останали по тялото. Подобно образувание заслужава специално внимание.
Препоръчвам пациентите да оглеждат кожата си приблизително веднъж месечно, включително гърба, окосмената част на главата, ходилата и пространствата между пръстите. За трудно достъпните области може да се използва огледало или помощта на близък човек.
Важно е обаче да знаем, че не всеки меланом отговаря на класическите критерии ABCDE. Някои меланоми са слабо пигментирани или напълно безпигментни. Ето защо самопрегледът е допълнение, а не заместител на професионалната диагностика.
– Трябва ли да ходим при дерматолог при всяка новопоявила се бенка?
– Не всяка нова бенка е повод за тревога. В детска и млада възраст появата на нови меланоцитни невуси е нормален физиологичен процес. С напредването на възрастта обаче появата на нови пигментни образувания изисква по-внимателна оценка. Особено след 40-годишна възраст новопоявила се пигментна лезия е добре да бъде прегледана от дерматолог, тъй като честотата на новообразуваните обикновени невуси постепенно намалява.
Независимо от възрастта, консултация е необходима при бенка, която бързо нараства, променя външния си вид, кърви спонтанно или се различава съществено от останалите кожни образувания.
Ранното откриване на меланома е решаващо за прогнозата на заболяването. Когато диагнозата се постави в начален стадий, в много случаи хирургичното отстраняване е достатъчно за постигане на излекуване.
Затова не бива да чакаме една подозрителна бенка да започне да боли или да кърви. Меланомът в ранните си стадии много често не причинява никакви оплаквания.
– Какво представлява дигиталната дерматоскопия?
– Дигиталната дерматоскопия е съвременен, неинвазивен метод за изследване на кожни образувания, който позволява многократно увеличение и детайлна оценка на структури, невидими с просто око. Едно от основните ѝ предимства е възможността изображенията да бъдат съхранявани и сравнявани във времето, което позволява откриването дори на минимални промени в бенките.
Методът е особено полезен при пациенти с множество или атипични невуси, фамилна обремененост или преживян меланом.
Трябва да подчертая обаче нещо изключително важно – колкото съвременна и високотехнологична да е апаратурата, тя не може да замени знанията, клиничния опит и професионалната преценка на лекаря. Зад всяка дигитална дерматоскопска система трябва да стои квалифициран дерматолог, притежаващ необходимия опит в интерпретацията на дерматоскопските образи. Именно съчетанието между съвременните технологии и експертната лекарска оценка е в основата на надеждната ранна диагностика на меланома.
– Как изглежда меланомът в началото и в напреднал стадий? За колко време се развива?
– В ранните си стадии меланомът най-често се представя като плоско или леко надигнато пигментно петно, което постепенно променя размерите, формата или цвета си. Понякога изглежда съвсем дискретно и трудно може да бъде различен от обикновена бенка без дерматоскопско изследване.
С напредването на заболяването лезията става по-голяма, асиметрична, с неравномерна пигментация и неправилни граници. При някои форми се развива възловидно образувание, което нараства бързо, може да кърви или да се разязви.
Не съществува универсален срок, за който се развива меланомът. Някои повърхностно разпространяващи се меланоми се развиват постепенно в продължение на месеци или години, докато други, особено нодуларните форми, прогресират значително по-бързо – в рамките на седмици или няколко месеца.
При напреднало заболяване туморът може да ангажира регионалните лимфни възли или да образува метастази в други органи, най-често белите дробове, черния дроб, мозъка и костите.
Външният размер на меланома невинаги отразява неговата биологична агресивност. Един от най-важните прогностични показатели е дебелината на тумора, която се определя при хистологичното изследване.
Затова всяко подозрително образувание трябва да бъде оценено своевременно, без да се изчаква неговото нарастване.
– Кои са рисковите фактори за меланом? С каква периодичност трябва да посещаваме дерматолог за превенция и ранно откриване на меланома?
Меланомът е мултифакторно заболяване, при което взаимодействат генетични фактори и въздействия на околната среда. Сред основните рискови фактори са светлата кожа, склонността към слънчеви изгаряния, многократните тежки слънчеви изгаряния, особено в детството, интензивното излагане на ултравиолетова радиация и използването на солариуми.
Повишен риск имат и хората с голям брой меланоцитни невуси, множество атипични бенки, фамилна анамнеза за меланом, предходен меланом или наследствени генетични предразположения. Имуносупресията също може да повиши риска. Важно е да се знае, че меланом може да се развие и при хора с тъмна кожа, както и в области, които не са изложени на слънце.
Що се отнася до профилактичните прегледи, тяхната честота трябва да бъде съобразена с индивидуалния риск. При хора с множество невуси или други рискови фактори често препоръчваме дерматологичен преглед веднъж годишно. При пациенти с множество атипични невуси, преживян меланом или висок наследствен риск проследяването може да бъде по-често – например на всеки 3–6 месеца, в зависимост от конкретния случай.
За хората с нисък риск няма универсално установен интервал за профилактичен преглед, приложим за всички. Въпреки това консултацията с дерматолог за индивидуална оценка на риска е разумна стъпка.
Превенцията включва и правилна фотозащита – избягване на слънчевите изгаряния, ограничаване на интензивното обедно слънце, използване на подходящо облекло и широкоспектърни слънцезащитни продукти с SPF 30–50+, както и отказ от солариуми.
– Лекува ли се меланомът от съвременната медицина и как? Кои са центровете за лечение в България?
– Да, меланомът се лекува и през последните години настъпи истинска революция в терапията на това заболяване.
Дълго време напредналият меланом се считаше за едно от най-трудните за лечение онкологични заболявания. Днес, благодарение на развитието на имунотерапията и таргетната терапия, разполагаме с възможности, които значително подобриха прогнозата и преживяемостта на пациентите.
В ранните стадии основният метод на лечение остава хирургичното отстраняване на тумора. При своевременно диагностициран меланом операцията в много случаи може да доведе до пълно излекуване.
В зависимост от дебелината на тумора и останалите хистологични характеристики може да се наложи допълнително хирургично разширяване на оперативните граници, както и биопсия на сентинелен лимфен възел. Това е първият лимфен възел, към който се оттича лимфата от областта на първичния тумор, и изследването му има важно значение за стадирането на заболяването.
При по-високорискови стадии може да се приложи и допълнително системно лечение след операцията, което наричаме адювантна терапия. Неговата цел е да намали риска от рецидив.
При локално авансирал или метастатичен меланом основно място заемат два съвременни терапевтични подхода. Първият е имунотерапията, която активира собствената имунна система на пациента, така че тя да разпознава и атакува туморните клетки. Вторият подход е таргетната терапия, която е подходяща за тумори с определени генетични изменения, най-често мутации в гена BRAF.
Не всички пациенти отговарят еднакво на лечението. Изборът на терапия зависи от стадия на заболяването, молекулярните характеристики на тумора, общото състояние на пациента и редица други фактори.
В България диагностиката и лечението на меланома се осъществяват в университетски болници и специализирани онкологични лечебни заведения. Сред тях са УСБАЛ по онкология „Проф. Иван Черноземски“ в София, УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“, както и големи онкологични и университетски центрове в Пловдив, Варна, Плевен.
В България диагностиката и лечението на меланома се провеждат съобразно същите международни и европейски медицински препоръки и терапевтични стандарти, които се прилагат и в Германия, и в останалите европейски държави. Въз основа на професионалния си опит, както в Германия, така и в България, твърдя, че в нашата страна пациентите могат да получат медицинска помощ на също толкова високо професионално ниво, каквото се предлага във водещите европейски центрове. Разбира се, от съществено значение е лечението да се провежда в специализирани лечебни заведения, от мултидисциплинарни екипи с необходимия опит в областта на дерматоонкологията.
Меланомът е сериозно заболяване, но когато бъде открит навреме, шансовете за успешно лечение са много високи. Дори при напреднал меланом съвременната медицина предлага ефективни терапевтични възможности, които допреди десетилетие бяха немислими.
Затова най-важният ми съвет е пациентите да познават кожата си, да наблюдават промените по нея и да не отлагат консултацията с дерматолог при съмнение за злокачествено образувание.
Портал на пациента
