Социалните медии и лайфстайл списанията превърнаха глутена – протеин в пшеницата, ръжта и ечемика – в хранителен злодей. Спортисти и известни личности популяризират безглутеновото хранене като тайната за по-добро здраве и представяне. Но преглед на публикациите в реномираното медицинско издание The Lancet оспорва тази идея.
„Изследвания, извършени в продължение на десетилетия, показват, глутенът рядко е причината за стомашния дискомфорт“ пише специалистът по хранене доц. Джесика Бисекьерски.
Има симптоми, но не е цьолиакия
Цьолиакията (глутенова ентеропатия) е хронично автоимунно заболяване, при което имунната система атакува тънкото черво и предизвиква възпалителна реакция след прием на храни, съдържащи глутен. Симптомите са от храносмилателни проблеми до кожни и неврологични прояви.
Но хората с чревни или други симптоми след консумация на храни, съдържащи глутен, обикновено дават отрицателен тест за цьолиакия или алергия към пшеница. Затова е редно да се запитаме дали самият глутен или други фактори причиняват техните симптоми.
Направихме анализ на повече от 58 изследвания, обхващащи промени в симптомите и възможните начини за тяхното възникване. Те включват изучаване на имунната система, чревната бариера, микробите в червата и психологически обяснения. В различните изследвания глутен-специфичните реакции са рядкост. Много участници, които са вярвали, че са „чувствителни към глутен“, са реагирали еднакво или по-силно на плацебо.
Важно проучване разглежда ролята на ферментиращите въглехидрати (известни като FODMAP) при хора, които са заявили, че са чувствителни към глутен (но не са имали цьолиакия). Когато тези хора са приемали храна с ниско съдържание на ферментиращи въглехидрати, избягвайки определени плодове, зеленчуци, бобови растения и зърнени храни, симптомите им отслабнали и дори изчезнали дори когато глутенът е бил въведен отново в диетата им.
Друго изследване показва, че фруктаните – вид FODMAP в пшеницата, лука, чесъна и други храни – причиняват повече подуване на корема и дискомфорт от самия глутен. Това предполага, че повечето хора, които се чувстват зле след консумация на глутен, всъщност са чувствителни към нещо друго. Това могат да бъдат фруктани или други пшенични протеини. Възможно е симптомите да отразяват нарушение в начина, по който червата взаимодействат с мозъка, подобно на синдрома на раздразнените черва.
Някои хора може да са наистина чувствителни към глутен. Въпреки това, настоящите доказателства сочат, че това се случва изключително рядко.
Да очакваш симптоми
Постоянно учените се сблъскват с факта, че очакването на хората да имат симптоми влияе пряко на тяхното състояние. В слепи проучвания, когато участниците са консумирали глутен или плацебо, без да знаят за това, симптомите не се появяват.
Хората, които са очаквали глутенът да ги разболее, са развили идентичен дискомфорт, когато са били изложени и на плацебо.
Ноцебо ефектът – отрицателният еквивалент на плацебо – показва, че вярата и предишният опит влияе на начина, по който мозъкът обработва сигналите от червата.
Изследванията с образна диагностика на мозъка подкрепят това – очакването и емоцията активират мозъчните отдели, участващи в болката и начина, по който възприемаме заплахите. Това може да повиши чувствителността към нормалните чревни процеси и да се усеща болка или дискомфорт. Получават се реални физиологични реакции.
Фокусирането на вниманието върху червата, съчетано с тревожност относно симптоми или повтарящи се негативни преживявания с храната, причинява реални ефекти. Симптомите са реални, но механизмът им се движи от очакване, а не от глутен.
Какво друго би могло да обясни защо някои хора се чувстват по-добре, след като са спрели глутена? Такава промяна в диетата също намалява и храните с високо съдържание на FODMAP и ултра-преработените продукти. Това може да подобри състоянието на стомашно-чревния тракт.
Хората също така са склонни да ядат по-естествени храни, богати на полезни вещества, като плодове, зеленчуци, бобови растения и ядки, което може допълнително да подпомогне здравето на червата.
Цената на безглутеновата диета
За приблизително 1% от населението с цьолиакия, избягването на глутен за цял живот е от съществено значение за поддържането на здравето. Но за повечето хора, които се чувстват по-добре без глутен, е малко вероятно глутенът да е истинският проблем.
Ненужното отказване от глутен има и цена. Храните без глутен са средно със 139% по-скъпи от стандартните. Те често са с по-ниско съдържание на фибри и ключови хранителни вещества.
Дългосрочното избягване на глутен може да намали разнообразието в диетата ви, да промени чревните ви микроби и да засили тревожността относно храненето.
Струва ли си да се изследвате?
За разлика от цьолиакията или алергията към пшеница, чувствителността към глутен, която не е свързана с цьолиакия, няма биомаркер – няма кръвен тест или тъканен маркер, който може да я потвърди. Диагноза разчита на изключване на други състояния и структурирано диетично тестване.
Въз основа на нашия преглед, препоръчваме на клиницистите:
- първо да изключат цьолиакия и алергия към пшеница
- да оптимизират качеството на цялостната диета
- да изпробват диета с ниско съдържание на FODMAP, ако симптомите продължават
- едва след всичко това обмислете четири до шестседмично безглутеново хранене под наблюдението на диетолог, последвано от структурирано повторно въвеждане на храни, съдържащи глутен, за да се види дали глутенът наистина причинява симптоми.
Този подход избягва ненужното дългосрочно изключване на глутена.
Ако глутенът не обяснява симптомите, комбинирането на диетични насоки с психологическа подкрепа често работи най-добре, защото очакванията, стресът и емоциите влияят на нашите симптоми. Когнитивно-поведенческите или експозиционно-базираните терапии може да намалят страха, свързан с храната, и да помогнат на хората безопасно да въведат отново храни, които някога са избягвали.
www.msn.com
