Проф. Радостина Александрова е доктор по вирусология и професор по морфология, учен и преподавател, популяризатор на науката. Завършила е „Биохимия и микробиология“ в Биологическия факултет на СУ „Св. Кл. Охридски“ като първенец на випуска.
Проф. Александрова е магистър и доктор по вирусология и професор по морфология в Института по експериментална морфология, патология и антропология с музей при Българска академия на науките. Автор е на повече от 230 научни публикации и над 150 научнопопулярни материали, както и на 13 глави в книги и учебници. Преподава в Биологическия факултет на СУ „Св. Кл. Охридски“ и в Нов български университет.
Проф. Александрова написа тази статия специално за Портал на пациента по повод тревожните слухове за чума в Иркутск, Русия.
Изминалата седмица беше белязана от новина за млада жена, заубила живота си, въпреки положените медицински грижи, на 2 октомври 2026 г., само три дни след постъпването ѝ в болница. Освен болезнена лична драма за близки и приятели, случилото се буквално взриви социалните мрежи и привлече вниманието на медии, общественост и здравни специалисти и институции от цял свят. Повод за тревогата бе, че 28 годишната Даря Шипилова е работила като лаборант в Научноизследователския институт за борба с чумата в град Шелехов, недалеч от град Иркутск в Русия. В публичното пространство бързо се завъртяха подозрения за белодробна чума, слухове за счупена епруветка, мистериозно пътуване до далечен Тайланд или съседна Бурятия като евентуални причини за заразяването. Ръководителят на Бурятия веднага опроверга посещението на Шипилова в републиката и е първият (и единственият) официален представител, който споменава, че жената е „починала от чума“. Скоро след това редактира текста, уточнявайщи, че „вероятно“ е починала от чума. Официалната версия е „пневмония с неустановен произход“.
Що се отнася до счупената епруветка, от доста години в биомедицинските лаборатарии не се използват стъклени епруветки именно от съображения за сигурност. Историята се задвижи като сюжет на филм, захранвана от страховете и въображението на хората. Пример за това е съобщение за масово изкупуване на антибиотици от аптеките в града на починалата жена веднага след съобщението за смъртта ѝ.
На 05.10. 26 г. говорителят на Кремъл Дмитрий Песков призова обществеността да се ръководи от официалните изявления на националната агенция за обществено здраве в Русия Роспотребнадзор, а не от „слухове или спекулации“.
На 06.10. 26 г. руските здравни власти оповестиха, че е предприет пълен набор от превантивни мерки, включително проследяване на контактите на починалата жена, медицинско наблюдение и лабораторни изследвания. „Резултатите от изследванията не показаха наличие на патогени на опасни инфекциозни заболявания у нито едно от контактните лица“, се казва в съобщението им до СЗО. Те отдават заболяването на жената на „типична остра респираторна вирусна инфекция“ и допълниха, че в град Иркутск няма случаи на чума.
Говорителят на СЗО Кристиан Линдмайер представи първоначална оценка на риска и определи нивото му като умерено до ниско за Иркутск, ниско за Русия и много ниско за Европа. Това стана на редовен брифинг на ООН в Женева на 6 октомври 2026 г.
Макар все още редица въпроси да не са получили своя отговор, ситуацията в Иркутск и близкия град Шелехов вече е стабилизирана, а наложената по-рано карантина е официално вдигната. Случаят обаче продължава да вълнува международната биомедицинска общност, която продължава да настоява за липсващите парченца от пъзела. За широката общественост той се превърна в повод да си припомним една от най-смъртоносните болести в историята на човечеството, която, противно на представите на мнозина, не е изчезнала напълно от съвремието ни, затворена в прашните истории на Средновековието. Както и да поговорим за инциденти с инфекциозни агенти, настъпили зад стените на научноизследователски и клинични лаборатории. Защото „истината е най-добрата политика“.
Чумата – символ на страдание и смърт
Чумата се е превърнала в символ на страдание и смърт. Името й продължава да всява ужас дори сега, в началото на XXI век, когато не е в дневния ред на живота ни. В исторически план обаче подписът й стои зад три пандемии, а движещата й роля за възникването им беше доказана с помощта на генетичен анализ на човешки останки.
Това са Юстинияновата чума (541-542 г., отнела живота на около 25 милиона души) и Черната смърт (1346 г. – 1353 г., довела до гибелта на от една трета до над половината от населението на Европа). Третата пандемия започва в Китай (провинция Юнан) през 1855 г., разпространява се в световен мащаб в края на XIX век (включително в Индия и САЩ) и официално се смята за активна до средата на миналото столетие, причинявайки смъртта на почти 12 милиона души. Извън тези пандемии чумата е предизвиквала многобройни и шестващи една след друга епидемии.
Но чумата не е просто ехо от Средновековието и дори днес продължава да напомня за себе си в определени части на света.
Болестта се причинява от бактерията Yersinia pestis
Това е зоонозен патоген, който обикновено се среща при дребни бозайници (като плъхове, прерийни кучета, мармоти, катерици) и техните бълхи. Като заболяване по животните чумата се среща на всички континенти, с изключение на Океания. Риск от заразяване на хора съществува навсякъде, където има съчетание между природни огнища на чумата (територия / екосистема, в която бактерията на чумата съществува постоянно в дивата природа, независимо от човека, предавайки се между животни и бълхи) и човешката популация.
Ендемична е в много африкански страни, някои територии на бившия Съветски съюз (включително Сибир), Америка и Азия. От 90-те години на миналия век насам повечето случаи при хора се съобщават в Африка, по-специално в Демократична република Конго и Мадагаскар. В Мадагаскар случаи на бубонна чума се регистрират почти всяка година по време на епидемичния сезон (между септември и април). Случаи на чума, макар и рядко (7-10 случая годишно), се докладват и в други страни, в това число в САЩ, например в щатите Ню Мексико, Калифорния, Колорадо и Аризона.
Според информация от СЗО и Европейския център за контрол на заболяванията (ECDC) болестта отсъства от Стария континент от над 50 години. Последните изолирани епидемични взривове тук са овладени в средата на миналия век – това е регистрираното през 1945 г. огнище в Таранто, Италия, което води до 30 случая на заболяване и 15 смъртни случая.
Чумата в Европа – болест от миналото?
Последните големи епидемични взривове в Европа са в Марсилия, Франция (1720–1722 г.) и Москва, Русия (1770–1771 г.). Нашият континет е засегнат и от Третата пандемия (от края на XIX до средата на XX век), болестта е пренесена в европейски пристанищни градове чрез параходи, считано от 1899 г. Тя предизвиква около 1700 случая на заболяване и 450 смъртни случая в Европа, преди да изчезне през 50-те години на XX век благодарение на съвременните санитарни мерки, контрола върху популацията на плъхове и употребата на антибиотици. Прикаспийската низина, разположена на границата между Русия и Казахстан, и прилежащите степни и полупустинни територии са единствената зона в Европа, където чумата продължава да съществува – там има няколко природни огнища, в които тя се поддържа в популацията от диви гризачи, и е ендемична. Последният официално регистриран случай на бубонна чума при човек в Русия е през 2016 година. Става дума за 10-годишно момче в Република Алтай, което се заразява, докато помага на дядо си при разфасоването на уловен мармот. Благодарение на своевременното лечение с антибиотици детето е спасено.
Защо чумата си отиде от Европа?
Смята се, че съвместното действие на няколко ключови фактора е допринесло за отстъплението на чумата от Европа до началото на XIX век. Сред тях са подобрени мерки за общественото здраве (като карантината на пристигащите кораби), подобрени жилищни условия и хигиена (преходът от покриви от слама и пръстени подове към сгради от тухли, камък и хоросан), промени в популациите на плъховете и еволюцията на човешкия имунитет. Черният плъх (Rattus rattus), който е живеел в непосредствена близост до хората, постепенно е изместен в много градски райони от кафявия плъх (Rattus norvegicus), обитаващ места, по-отдалечени от човешките жилища. Вековете на опустошителни чумни епидемии са довели до повишена генетична устойчивост на населението, тъй като податливите на болестта индивиди са загивали, а оцелелите са предали нататък защитни имунни характеристики.
Проучване, публикувано в списание “Nature” през 2022 г. идентифицира генетични варианти, чиито притежатели са имали значително по-голям шанс да оцелеят по време на Черната смърт. В същото време обаче те са свързани и с по-висок риск от развитие на някои автоимунни заболявания.
Впрочем, чумата изглежда ни е оставила и друго „наследство“. Специалисти от Университета в Пенсилвания в САЩ и Университета в Аделаида, Австралия, анализират древна зъбна плака и откриват, че опустошителната пандемия от чума през XIV век е предизвикала сериозна промяна в диетата и хигиената на оцелялото население. Това е довело до доминация в оралния микробиом на бактерии от род Streptococcus, които днес се свързват с консумацията на висококалорични, бедни на фибри и богати на въглехидрати храни (т.нар. „вредни храни“), както и с редица съвременни хронични заболявания. Изводите им бяха представени в списание „Nature Microbiology“ през 2023 г
Следва II част
