- Вид на неоплазмата (доброкачествена/злокачествена)
- Хистологични особености на болестта (степен на злокачественост)
- Стадий на заболяването (степен на нарастване на жлезата, засягане на разположените в близост структури)
- Засягане на функционалната активност на щитовидната жлеза (развитие на хипотиреоидизъм или хипертиреоидизъм)
- Наличие на метастази (разсейки) и локализацията им (съответно възможност за повлияване и/или отстраняване)
- Възраст на пациента (при засягане на лица в млада възраст като общо правило се счита, че протичането е по-леко, отколкото при засягане на лица над 60 години например)
- Общо здравословно състояние на пациента (наличие на свързани хронични заболявания, които могат да влошат протичането, като например диабет, сърдечни увреждания, хронична обструктивна белодробна болест, неврологични болести и други)
В началните етапи на болестта, подобно на много неопластични заболявания, ракът на щитовидната жлеза протича с оскъдни, почти скрити прояви.
При някои пациенти още в първите фази се наблюдава наличие на малък единичен, подвижен (не е сраснал с околните тъкани) възел с относително твърда консистенция в щитовидната жлеза. По- наблюдателните пациенти може да го забележат и рано да потърсят медицинска помощ, но практиката показва, че масово пациентите заемат изчаквателна позиция, надявайки се състоянието им да се подобри от само себе си. Липсата на сериозни, алармиращи прояви ги успокоява, което от своя страна дава време на неоплазмата да се развие, нараствайки по размери и нанасяйки все повече поражения.
С времето ракът на щитовидната жлеза увеличава своите размери, често притискайки околните тъкани, съдове и нерви и водейки след себе си арсенал от симптоми. Най-често това са:
- затруднено дишане и задух
- суха и дразнеща кашлица
- болки в гърлото
- промени в гласа (при притискане на гласните връзки)
- затруднения с преглъщането на храни и напитки (при притискане на хранопровода)
- увеличени лимфни възли в областта на шията
- пристъпи на остро и внезапно, тежко главоболие, неповлияващо се от аналгетици
- световъртеж, замайване, причерняване пред очите
- промени в кръвното налягане
Освен симптоми на компресия са възможни и симптоми от страна на променената функционална активност на жлезата. Така например при хипофункция на жлезата (хипотиреоидизъм) се наблюдава забавяне на метаболизма, нарушено храносмилане, запек, наддаване на килограми, повишена чувствителност към студ, суха и лющеща се кожа, забавен мисловен процес и когнитивни способности, сънливост, мускулна слабост и много други. При хиперфункция на щитовидната жлеза (хипертиреоидизъм) обикновено се описват ускорен метаболизъм, диария, повишен апетит, редукция на теглото, повишена чувствителност към топлина, повишено изпотяване, емоционална лабилност, безсъние и други.
За определяне на клиничния стадий на болестта (на раковите заболявания като цяло) се използва така наречената система TNM, където Т обозначава размерите на тумора, N се отнася до наличието на увеличени лимфни възли (регионални и отдалечени), а М обозначава наличието на метастази.
При всеки отделен пациент се изготвя индивидуална TNM, която служи за ориентир по отношение тежестта на болестта и размерите на тумора, но също и като ориентир по отношение определяне на прогнозата.
Отделните обозначения по отношение размерите на тумора (Т) се тълкуват по съответния начин:
- Т0: няма данни за тумора на тиреоидеята, не се открива рак
- Т1: открива се неоплазия с размери по-малки или равни на 2 сантиметра, ограничена в щитовидната жлеза, като Т1 се подразделя на две в зависимост от големината на тумора – Т1а обозначава тумор с размери до или равни на един сантиметър, а Т1б обозначава наличие на тумор с размери между един и два сантиметра
- Т2: наличие на ограничен в щитовидната жлеза тумора с размери между 2 и 4 сантиметра
- Т3: наличие на тумор с размери над 4 сантиметра, ограничен в щитовидната жлеза или излизащ извън нейните предели. Т3а характеризира тумор до 4 сантиметра, ограничен в рамките на щитовидната жлеза, докато Т3б обозначава тумор, разпространяващ се извън пределите на жлезата (обикновено засягайки шийните мускули), независимо от размерите му
- Т4: степента обозначава сериозно разпространение на тумора извън пределите на жлезата, независимо от неговите размери
По отношение на регионалните лимфни възли (N – от английски език за node, lymph node) стадирането е както следва:
- NX: не се откриват засегнати регионални лимфни възли
- N0: регионалните лимфни възли не са засегнати
- N1: откриват се засегнати регионални лимфни възли
За наличието или липсата на метастази (М) се използват обозначенията М0 (показва липса на метастази) и М1 (показва наличие на метастази).
В зависимост от данните при всеки отделен пациент (размери на тумора, наличие на засегнати регионални лимфни възли и метастази) за улесняване на изследващите и лекуващите специалисти класификацията се подразделя на четири степени:
- Първа степен: неоплазмата е с размери до 2 сантиметра, като липсват данни за засягане на регионалните лимфни възли и наличието на далечни метастази. Тази степен се отличава с най-добри терапевтични възможности и прогноза
- Втора степен: туморът е с размери между 2 и 4 сантиметра, описват се единични увеличени регионални лимфни възли, като са възможни и симптоми на притискане на съседните структури в областта на шията (нерви и кръвоносни съдове, трахея, хранопровод)
- Трета степен: размерите на тумора надвишават 4 сантиметра на фона на налични метастази в регионалните лимфни възли и далечни органи
- Четвърта степен: охарактеризира изключително напреднал неопластичен процес, като туморът прораства извън пределите на тиреоидеята с наличие на метастази в регионалните лимфни възли и далечни органи (черен дроб, бял дроб, кости, по-рядко в мозъка). Прогнозата при тази степен е неблагоприятна, тъй като терапевтичните възможности са силно ограничени
Наличието на далечни метастази и засягането на различни органи и структури може да доведе до различни по тежест клинични прояви (жълтеница, асцит (натрупване на течност с коремната кухина) и обща интоксикация при засягане на черния дроб, развитие на бъбречна недостатъчност, неврологична симптоматика при засягане на мозъка и др.)
