Портал на Пациента

НЕ СИ САМ!

Проф. Румен Пандев: SARS-CoV-2 не атакува клетките на щитовидната жлеза

Преболедуването на COVID-19 е в пъти по-опасно от ваксинацията

Проф. д-р Румен Пандев е един от най-добрите ендокринни хирурзи в Европа. По повод Световната тиреоидна седмица (25 – 31 май) разговаряме с проф. Пандев за най-честите въпроси, които задават пациентите в пандемията от COVID-19. 

Проф. Пандев, какво е най-важно да знаят пациентите със заболявания на щитовидната жлеза?

Настоящата тиреоидна седмица е по-различна, защото я отбелязваме в условията на световна пандемия. В тази пандемична обстановка 80% от пациентите, които идват за консултация при мен, и 90% от тези, които ми звънят, искат да знаят как COVID-19 се отразява на ендокринната система – какъв е имунният отговор, има ли потенциален риск при ваксинация или при заразяване? Това интересува хората сега: „Ако имам ендокринен проблем, това би ли влошило състоянието ми? Какъв е рискът да загина при коронавирусна инфекция?“.

Първото нещо, което нашите пациенти трябва да знаят, е, че щитовидната и паращитовидните жлези не са основния прицелен орган за  коронавируса. Те са сравнително слабо засегнати от инфекцията. Това са органи с мощно кръвоснабдяване и бърза циркулация на кръвта, които играят важна роля в общия имунен отговор.

„Дали може COVID-19 да ги промени или да индуцира автоимунен отговор?“ – питат пациентите. Само у малка част от хората, прекарали COVID-19, забелязваме спадане и на трите тиреоидни хормона – FТ3, FT4 и TSH, което е необичайно. Предполага се, че инфекцията може да разстрои оста хипоталамус – хипофиза – тиреоидея – надбъбречни жлези. Вследствие на това около 7% от пациентите развиват хипотиреоидизъм, тоест намалена функция на щитовидната жлеза. При други 8% от пациентите това може да доведе до подостро възпаление на жлезата – така наречения подостър тиреоидит на Де Кервен. Но всички тези състояния не са животозастрашаващи. Те не заплашват пряко живота на нашите пациенти.

Но ако хормоните в тялото не са наред, това може да повиши риска от неадекватен имунен отговор и вероятността човекът да загине от тежка ковид инфекция.

Играе ли щитовидната жлеза някаква роля в развитието на ковид инфекцията?

Коронавирусът използва един от основните ензими – Ангиотензин конвертиращият ензим 2 (АСЕ), за да се закачи за човешката клетка, да влезе в нея и да се възпроизведе. Точно този ензим се експресира от щитовидната жлеза. Ето защо тя играе съществена роля в механизма на инфектирането, без да е засегната пряко от коронавируса. SARS-CoV-2 не атакува клетките на щитовидната жлеза.

При рак на щитовидната жлеза може ли COVID-19 да утежни онкологичното заболяване?

Оскъдни са доказателствата сред научната общност в Европа, Азия и САЩ, че ковид инфекцията може да промени по някакъв начин състоянието на пациентите, които са диагностицирани или имат съмнение за рак на щитовидната жлеза. Понеже тези хора са на терапия с L-тироксин – хормон, който подобрява обмяната, в никакъв случай не са намалени защитните им сили.

Коренно различни са обаче нещата при онкопациенти на химиотерапия, които са с други локализации на рака. При тях имунният отговор е намален, защото имунната система е ударена от различни субстанции. Докато при нашите пациенти с рак на щитовидната жлеза е точно обратното – имунната система е стимулирана от хормона L-тироксин. Над 90% от нашите пациенти с папиларен карцином не са рискови за лош имунен отговор.

Какво ги съветвате за ваксинирането?

Една част от пациентите имат ендокринни автоимунни заболявания, най-често тиреоидит на Хашимото. Ако сложим при тях на една везна риска от вирусната инфекция и риска от ваксинацията, има незначителна вероятност ваксинацията да промени нещо в организма на тези пациенти. Затова ги съветвам да се ваксинират. Рискът тиреоидитът на Хашимото да се влоши след ваксинация или да се отключи тиреоидит на Хашимото е много нисък (това са настоящите данни), докато рискът да се влоши общото състояние на организма от ковид инфекция и дори да се стигне до летален изход е в пъти по-голям. Някаква лека форма на автоимунен тиреоидит е състояние, при което все пак хората ще имат добро качество на живот. Това е напълно оправдан риск в сравнение с риска от летален край. При всички случаи преболедуването на COVID-19 е много по-опасно отколкото ваксинацията.

Как се отрази аварията в атомната централа в Чернобил преди 35 години на деликатен орган като щитовидната жлеза?

Има изследвания 10 години след аварията в Чернобил, че в Украйна и Беларус категорично са се увеличили случаите на карцином на щитовидната жлеза, и то най-вече при деца. Тогава и ние в България – малък колектив заедно с проф. Татяна Хаджиева, се опитахме да съберем данни и да съпоставим колко деца с карцином на щитовидната жлеза сме оперирали за 10-годишния период преди и 10-годишния период след Чернобилската авария през 1986 г. Преди бяхме оперирали 10 деца, а след атомната авария – 30, тоест случаите на карцином на щитовидната жлеза при деца се беше увеличил три пъти. Туморните блокчета на тези деца занесох във Висшето медицинско училище в Хановер (Германия), за да се направи генен анализ и да се търсят мутации, аналогични на мутациите на децата, оперирани в Украйна и Беларус. Трябваше след това да изнеса резултатите от този проект пред Асоциацията по ендокринна хирургия в Дюселдорф. Научната дискусия между колегите от Германия, Австрия и Швейцария, които членуват в тази обща асоциация, стигна до извода, че ние нямаме статистическа достоверност за увеличение на карцинома на щитовидната жлеза сред децата в десетгодишния период след аварията. Понеже родителите са били по-стресирани за здравето на децата си и са ги водили на ехограф, сме открили карциноми, които и без това биха съществували в популацията. Освен това дозите радиация, получени от нашите деца, не надвишаваха дозите радиация на шведските деца например. На практика немскоговорящата научна общност не прие, че има действително увеличение случаите на карциноми на щитовидната жлеза. Единствената релация, която показваше сходство със случващото се в Украйна и Беларус, е, че мутациите в туморите на нашите деца бяха сходни с мутациите на туморите в най-засегнатите от аварията страни. Дотук стигна нашият проект и не го продължихме.

Карциномът на щитовидната жлеза в световен мащаб се е увеличил над 85%. Но не защото е станал по-агресивен (смъртността е на нивата от 1958 – 1960 г.), а защото ние го диагностицираме по-лесно и по-често на базата на масовото ехографско изследване и биопсиите.

Има ли симптоми на карцинома на щитовидната жлеза, които да доведат пациента на преглед при ендокринолог?

Най-често карциномът се открива случайно. Нека хората се успокоят – карциномът на щитовидната жлеза не е присъда. Ние имаме пациенти, които живеят 40 – 50 години след отстраняване на щитовидната жлеза. Ако пациентът е под 50 години и е от женски пол, а възелът в щитовидната жлеза е около 10 мм, дори това да е папиларен карцином, рискът да загине от този карцином е много нисък. Ние провеждаме българо-японски проект, според който изобщо не оперираме малки тумори под 10 мм при жени, които нямат метастази. Първите ни пациентки по този проект са от 2010 г. и досега не се е наложило да ги оперираме – вече 11 години.

В момента заради пандемията операциите по отстраняване на щитовидната жлеза спряха по препоръки на Европейската и на Американската тиреоидна асоциация. В пандемията оперираме само бързо прогресиращи, свръхрискови тумори, които са не повече от 4%. Докато при нискорисковите папиларни карциноми се прилага единствено наблюдение. Ние спазваме този консенсус в условията на пандемия да се спрат операциите, за да се съхрани финансов и кадрови ресурс. Ако болният изчака 5 – 10 месеца, няма да се промени състоянието му.  

Азиатската тиреоидна асоциация също апелира да се спре масовото махане на щитовидни жлези. Ако такъв пациент без щитовидна  жлеза е с тежка форма на COVID-19 и бъде интубиран в реанимация, поради липсата на инжекционна форма на L-тироксин, той ще загине. Единствената възможност е реанимационната сестра да му стрива хапчето и да му го пуска чрез сонда в стомаха 40 минути преди слагането на други медикаменти. При дефицита на персонал, това може да се компроментира. А когато пациентът не получава това хапче в продължение на 14 дни, имунният му отговор катастрофално се влошава и вече може по лесно да загине от коронавирусната инфекция. Това е една от причините в някои от развитите европейски държави да има толкова висока смъртност от COVID-19.

 Източник: portalnapacienta.bg