Портал на Пациента

НЕ СИ САМ!

Д-р Наталия Темелкова: Предиабетът е обратим, ако свалим поне 7% от теглото си

Мерк България заедно с Портал на пациента стартират информационна кампания „Стъпка по стъпка за здраве“, посветена на борбата с предиабета и диабета

Д-р Наталия Темелкова е ендокринолог в УМБАЛ „Александровска“. Има специалности по вътрешни болести и ендокринология и болести на обмяната, сертификати за високоспециализирани дейности в ендокринологията. С голям клиничен опит е в областта на захарния диабет и затлъстяването, остеопорозата, костните метаболитни заболявания, болестите на щитовидната и паращитовидните жлези. Разговаряме с д-р Темелкова за предиабета – за неговата превенция и лечение.

Д-р Темелкова, кои са рисковите фактори за развитие на предиабет и захарен диабет тип 2?

Наднорменото тегло и затлъстяването са основен рисков фактор за заболяването, тъй като това е характерно за 80% от хората с диабет тип 2. Комбинира се с други рискови фактори. Изключително голяма е вероятността за развитие на диабет, когато има наследственост – роднина с диабет, който е в първа линия на родство: майка, баща, братя, сестри. Необяснимо защо у хората е насложено убеждението, че старческият диабет (тип 2) не е опасен и не се наследява. Когато попитам пациент дали има в рода човек с диабет, често ми отговаря: „Да, ама той е със старчески диабет“. Всъщност точно „старческият диабет” се предава на поколението в най-голяма степен. Така че комбинацията от роднина в първа линия на родство със захарен диабет и наличие на наднормено тегло и затлъстяване прави диабета много вероятен.

Към рисковите фактори спадат също сърдечно-съдова болест, високо кръвно налягане, ниски стойности на добрия холестерол и повишени триглицериди. В риск да развият предиабет и диабет са също жените с поликистоза на яйчниците, защото тя е свързана с инсулинова резистентност. Това се отнася и за жени, родили бебе над 4 кг.

Винаги подчертавам липсата на физическа активност като рисков фактор, наред с наднорменото тегло. Тези два фактора за развитие на предиабет и диабет зависят от нас, но е много трудно да ги контролираме.

Може ли рискът за диабет да бъде оценен? Какво представлява въпросникът FINDRISK?

Въпросникът FINDRISK е изключително лесен начин за определяне на риска, който всеки човек може да си направи сам. Във въпросника са изредени рискови фактори в няколко групи, които носят различен брой точки. Голям брой точки идват от възрастта – тоест колкото по-възрастен е човекът, толкова е по-вероятно да развие диабет тип 2. Три точки носи наднорменото тегло и затлъстяването при индекс на телесна маса над 30. Голям риск за развитие на предиабет и диабет дава обиколката на талията на нивото на пъпа – над 100 см за мъжете и над 88 см за жените. Може би най-голяма тежест във въпросника носи наличието на родственик по първа линия с диабет. По-малък риск има при по-далечни родственици – братовчеди, чичовци, лели. Още един рисков фактор е установено покачване на кръвната захар и на кръвното налягане. Ако се съберат над 20 точки, има изключително голяма вероятност да се развие диабет в следващите 10 години. В зависимост от степента на риска може да се направят допълнителни медицински изследвания.

Как се поставя диагнозата предиабет?

Измененията в организма на един диабетик и особено съдовите увреждания започват почти 10 години преди изявата на диабета. Това означава, че много рано започва увреждането на малките и големи кръвоносни съдове при хора със започнало нарушение на въглехидратната обмяна. Предиабетът е заболяване с код в Международната класификация на болестите и се установява със строги критерии. Това са три от елементите на гликемичния контрол. Първият от тях е кръвна захар на гладно между 5,6 и 6,9 mmol/l. Обяснението на такива резултати, което се дава включително и от личните лекари: „Сигурно си изял един шоколад предишния ден“, е неправилно. Ако това е реалното ниво на глюкозата на гладно след поне 7 – 8 часа без храна, има някакъв проблем с въглехидратната обмяна.

Вторият и най-точен тест е обременяване с глюкоза. Ако захарта на втория час след обременяването с глюкоза е между 7,8 и 11,1 mmol/l, говорим за нарушен въглехидратен толеранс, което е втори критерий за предиабет.

Третият показател за предиабет е гликиран хемоглобин между 5,7 и 6,4%, измерен в сертифицирана лаборатория. Това са гранични стойности и ако само един от тези три критерии е изпълнен, говорим за предиабет.

Какъв е рискът да развием захарен диабет тип 2, ако имаме предиабет?

На практика половината от пациентите, диагностицирани с предиабет, в следващите години могат да станат диабетици. Но ако на този етап се вземат мерки, при голяма част от хората предиабетът е обратим. Докато при вече настъпили усложнения от диабет, вероятността да се върне състоянието обратно е нищожна. Ето защо трябва да насочим усилията си за профилактиране на предиабета и диабета.

Какви са възможностите за профилактика на прогресията на предиабета?

Като си променим начина на живот, за да се намали инсулиновата резистентност. А това става чрез редукция на теглото. Нужни са сериозни усилия да свалим 7% от теглото, за да очакваме някакъв сериозен метаболитен резултат. Това може да се случи не само чрез подходяща диета, но и чрез физическа активност. Препоръката е за 150 минути седмично интензивно движение. Защото при значима мускулна работа се изразходват повече калории и се подобрява инсулиновата чувствителност. Всички големи проучвания показват, че промяната в стила на живот води до най-добри резултати и дългосрочна полза.

В комплексните мерки за лечение на предиабета влиза и приемът на медикаменти, които могат да подобрят използването на инсулина в тъканите, да намалят чернодробната глюкозна продукция и като краен резултат да намалят инсулиновата резистентност. По този начин се преодолява патологичният механизъм, довел до предиабет. Лекуващият лекар преценява какъв терапевтичен подход е най-подходящ за конкретния пациент.

Как трябва да се проследява човек с установен предиабет?

Доуточняването на състоянието предиабет при единични промени в кръвната захар е с натоварване с глюкоза, а не с кръвнозахарен профил, който се прави безсмислено от пациентите и който понякога се назначава и от лекари. Натоварването с глюкоза показва колко инсулин отделя организма, за да постигне определени глюкозни нива. Така че хората с предиабет трябва да си следят стриктно не само захарта на гладно. След шест месеца усилия за редукция на теглото при тях трябва да се направи ново натоварване с глюкоза, за да се види накъде вървят нещата. Може да се изследва и гликираният хемоглобин, който дава средните стойности на кръвната захар за три месеца назад.

Наскоро в кабинета ми дойде за преглед момиче, което е било само на вода за 20 дни. Разбира се, че при такова екстремно гладуване човек ще свали тегло. Но тази редукция е крайно нефизиологична, а след това теглото се качва още повече. В никакъв случай това не е решение. За борбата с предиабета е нужна цялостна, комплексна програма за контрол на теглото, на енергийния внос и разход, включително и добър сън. Когато човек е редуцирал теглото си поне със 7% и задържа тази редукция, е възможно да очакваме обратно развитие на предиабета.

Трябва ли начинът на хранене да се определя от лекар диетолог, вместо хората да избират от всевъзможни драстични диети?

Това е проблем, защото в целия свят няма препоръчителна диета абсолютно за всички. Разбира се, най-добре е да се изготви индивидуална диета от специалист диетолог, но това не е възможно за всички пациенти. Това, което аз препоръчвам, е диетата да бъде балансирана, в никакъв случай да не бъде едностранна. Защото приемът само на белтъчини, или само на мазнини крие други негативни последици. Трябва да запазим съотношението между въглехидрати, белтъчини и мазнини при общ по-нисък калориен внос, включително за подрастващите, които все повече затлъстяват. Вторият принцип е да се приемат храни с по-ниско калорийно съдържание и по-трудносмилаеми (с по-нисък гликемичен индекс). Това означава да се ядат повече зеленчуци, храни, богати на фибри. Препоръчвам хранене в пропорции по модела на чинията: половината чиния да е със зеленчуци без скорбяла – зеле, листни, спанак, броколи, домати; една четвърт да е с белтъчини (яйца, риба, нискомаслено сирене, тофу, тънко парче свинско или телешко, пиле или пуйка без кожа), а другата четвърт да е със зърнени и нишестени продукти – пълнозърнест или ръжен хляб. По този начин ще се приемат най-нужните аминокиселини и храни, богати на витамини и даващи енергия. Консумацията на алкохол трябва да бъде ограничена. Намаляването на калорийния внос е едното условие за редукция на теглото. Друго условие е по-значимият разход на енергия чрез физическа активност. Третото условие е добрият сън. Трябва да се знае, че доста пълните хора понякога страдат от сънна апнея – спиране на дишането по време на сън и недостиг на кислород. Има начини за лечение на сънната апнея, затова е добре да обсъждаме тази възможност и да направим необходимите изследвания.

Разбира се, редукцията на теглото е много сложен процес, свързан с определен хормонален баланс, с психическото състояние на човека, с приема на лекарства, с наличието на други заболявания. Механизмът за преодоляване на затлъстяването, а с него и на предиабета е комплексен и няма само едно решение. Важно е да имаме знанието как да го направим и волята да го постигнем.

 

Въпросникът FINDRISK за оценка риска от диабет тип 2

BG-NOND-00023/ноември 2021


Референции:

Classification and Diagnosis of Diabetes: Standards of Medical Care in Diabetes—2021

American Diabetes Association, Diabetes Care 2021 Jan; 44(Supplement 1): S15-S33.

https://doi.org/10.2337/dc21-S002

Prevention or Delay of Type 2 Diabetes: Standards of Medical Care in Diabetes—2021

American Diabetes Association, Diabetes Care 2021 Jan; 44(Supplement 1): S34-S39.

https://doi.org/10.2337/dc21-S003

Facilitating Behavior Change and Well-being to Improve Health Outcomes: Standards of Medical Care in Diabetes—2021, American Diabetes Association, Diabetes Care 2021 Jan; 44(Supplement 1): S53-S72.

https://doi.org/10.2337/dc21-S005

Nutrition Therapy for Adults With Diabetes or Prediabetes: A Consensus Report

Alison B. Evert et al., Diabetes Care May 2019, 42 (5) 731-754; DOI: 10.2337/dci19-0014

 

Източник: Портал на пациента