Мерк България заедно с Портал на пациента стартират информационна кампания „Стъпка по стъпка за здраве“, посветена на борбата с предиабета и диабета
Метаболитният синдром може да бъде повлиян със здравословно хранене, движение и минимизиране на стреса
Доц. Ралица Робева е специалист ендокринолог в Специализираната болница по ендокринология в София. Има над 15 години опит и научни интереси в областта на репродуктивното здраве, инфертилитета, метаболитните нарушения, хипогонадизма и синдрома на поликистозните яйчници. Диагностицира и лекува пациенти с различни хормонални и метаболитни заболявания, като овариални, хипофизни и надбъбречни нарушения, метаболитен синдром и захарен диабет. Разговаряме с доц. Робева за метаболитния синдром, неговата профилактика и лечение.
Доц. Робева, какво заболяване е метаболитният синдром? Какви нарушения включва?
Метаболитният синдром е съвкупност от рискови фактори, които повишават в голяма степен риска от развитие на захарен диабет тип 2 и от сърдечно-съдови усложнения. Те, от своя страна, могат да намалят както продължителността на живота, така и неговото качество.
Сред компонентите на метаболитния синдром са повишената обиколка на талията, леко повишената кръвна захар, нарушенията в мастната обмяна с понижаване на „добрия“ холестерол, покачването на триглицеридите, както и повишаването на артериалното налягане. Затлъстяването има ключова роля, обаче следва да е ясно, че има и пациенти без наднормено тегло, които страдат от метаболитeн синдром със всички съпътстващи рискове. Трябва да се осъзнае, че профилактиката е важна за всички, а не само за определени групи хора с наднормено тегло.
Освен това метаболитният синдром може да доведе до затруднена работа на черния дроб, както и до проблеми в половата сфера. При жени със затлъстяване и метаболитни нарушения може да настъпят нарушения в нивата на половите хормони и менструалния цикъл, както и трудности при забременяване. При мъжете наднорменото тегло и метаболитният синдром се свързват с понижение на тестостероновите нива. От друга страна, промените в половите хормони при някои заболявания на яйчниците или на тестисите може да благоприятстват развитието на затлъстяване и метаболитни промени, което налага комплексно лечение.
Какво е инсулинова резистентност и до какви състояния води тя?
Инсулиновата резистентност е невъзможност на инсулина да осъществи нормалното си биологично въздействие върху клетките. В резултат глюкозата, която е основен източник на енергия, не може да навлезе в тях и те гладуват. За да се преодолее този проблем, се увеличава прогресивно инсулиновата секреция. Следват високи концентрации на инсулин, които, от своя страна, с мощния си анаболен ефект благоприятстват натрупването на телесно тегло. За съжаление при тежка инсулинова резистентност диетичните режими често се оказват слабо ефективни дори когато пациентите спазват най-стриктен режим. От своя страна, затлъстяването само по себе си влошава инсулиновата резистентност. От този порочен кръг трудно може да се излезе без подкрепата на медицински специалист.
Каква е връзката между наднорменото тегло, метаболитния синдром, предиабета и захарния диабет тип 2?
Както споменах, инсулиновата резистентност, затлъстяването и метаболитният синдром са тясно свързани и предизвикват значително покачване на инсулиновите нива. Но не при всички хора панкреасът успява непрекъснато да произвежда големи количества инсулин. Когато свръхпроизводството намалее, вече няма достатъчно инсулин, който да преодолее инсулиновата резистентност. В резултат на това глюкозата не може ефективно да навлезе в клетките и се повишава глюкозата в кръвта, т.е. развива се предиабет и впоследствие захарен диабет тип 2. Разликата между предиабета и диабета е степенна. При предиабет стойностите на кръвната захар са леко повишени, а съответно при захарен диабет те са значително увеличени, което е свързано с много последващи усложнения.
Как може да се профилактира метаболитният синдром? Може ли да се открие в начална фаза?
Метаболитният синдром е всъщност началната фаза на неблагоприятни промени в метаболизма, която предсказва развитието на последващи сериозни болести. В тази фаза хората нямат симптоми и често смятат, че са напълно здрави. Лекото повишаване на кръвната захар, както и промените в серумните мазнини нямат явна клинична изява. Понякога пациентите са с повишено артериално налягане, за което не подозират. Те може да нямат симптоми, тъй като организмът постепенно се е адаптирал към високите стойности. Затова е толкова важно да се измерва артериалното налягане в домашни условия и да се изследват профилактично рутинните метаболитни показатели като холестерол, триглицериди, „добър“ холестерол, „лош“ холестерол, кръвна захар на гладно, пикочна киселина. Добре е също периодично да се проследяват показателите на чернодробната и бъбречната функция.
Кое затлъстяване е симптом на метаболитния синдром? Защо е важно да се следи обиколката на талията (висцералното затлъстяване)?
Затлъстяването може да бъде подкожно и висцерално, т.е. такова, около вътрешните органи в корема. Рисково за метаболитни нарушения е висцералното затлъстяване. То е по-характерно за мъжете и постменопаузалните жени, отколкото за по-младите жени. Висцералната мастна тъкан е метаболитно активна и произвежда различни хормони. Нейното натрупване влошава въглехидратната и липидната обмяна и води до развитие на метаболитен синдром. Хора с едно и също телесно тегло може да имат много различно съотношение между подкожна и висцерална мастна тъкан. Обиколката на талията е маркер за висцерално затлъстяване и затова нейното измерване е много важно за оценка на риска от метаболитни нарушения при пациентите.
Това обаче не означава, че подкожната мастна тъкан е безвредна. Хора с подкожно затлъстяване, без метаболитни нарушения, често имат тежки ставни проблеми, например в коленете, поради непрекъснатото ставно натоварване. С течение на времето те се обездвижват, качеството им на живот се влошава поради хроничната болка и това благоприятства допълнителното натрупване на мастна тъкан, включително висцерална.
Как се лекува метаболитният синдром? Може ли да помогне промяната в начина на живот – хранене, движение, премахване на стресови фактори?
Метаболитният синдром често може да се излекува само със здравословно хранене, достатъчно движение и минимизиране на стреса. Това звучи лесно, но всъщност не е. По време на пандемията на много хора се наложи да работят от вкъщи, което доведе до намаляване на обичайната им двигателна активност и до покачване на телесното им тегло. Обездвижването е изключително вредно и може да причини метаболитни нарушения дори и при хора, които не са предразположени към затлъстяване. Честите разходки на открито могат да предотвратят приема на много медикаменти в бъдеще.
По отношение на храненето е най-важно да се разбере, че няма полза от двудневна, седемдневна или деветдесетдневна диета. Необходима е постоянна и съществена промяна в храненето, с превес на здравословни храни и избягване на рафинирани захари и наситени мазнини. Дори относително малка, но трайна редукция на телесното тегло, може да намали значимо риска от развитие на захарен диабет и сърдечно-съдови заболявания. Често само понижението на теглото води до нормализиране на артериалното налягане и липидния профил, без никаква медикаментозна терапия. Но когато този резултат не се получи, следва да се прилагат антихипертензивни медикаменти за контрол на артериалното налягане, както и медикаменти, подобряващи липидния профил.
Въпреки че много хора се нуждаят само от промяна в стила на живот, трябва да е ясно, че част от пациентите имат генетична склонност към инсулинова резистентност или други хормонални промени. Затова при тях тези класически мерки не са достатъчни. Такива пациенти се нуждаят от медикаментозна терапия, която да подобри инсулиновата резистентност, или от допълнително лечение на съпътстващите им щитовидни, хипофизни, надбъбречни и/или гонадни нарушения.
Най-важното е винаги да знаем, че лекуваме не отделни симптоми или нарушени лабораторни показатели, а пациента като цяло! С неговите навици, начин на живот, подлежаща генетична предразположеност и съпътстващи заболявания. Тясната връзка с ендокринолог и с други медицински специалисти при необходимост е много важна за трайното подобрение на метаболитните отклонения при пациентите и за предотвратяването на усложненията от тях.
BG-NONCMCGM-00010/December 2021
Референции:
Foster MT, Pagliassotti MJ. Metabolic alterations following visceral fat removal and expansion: Beyond anatomic location. Adipocyte. 2012;1(4):192-199. doi:10.4161/adip.21756
Després JP. Body fat distribution and risk of cardiovascular disease: an update. Circulation. 2012 Sep 4;126(10):1301-13. doi: 10.1161/CIRCULATIONAHA.111.067264. PMID: 22949540.
Choi D, Choi S, Son JS, Oh SW, Park SM. Impact of Discrepancies in General and Abdominal Obesity on Major Adverse Cardiac Events. J Am Heart Assoc. 2019 Sep 17;8(18):e013471. doi: 10.1161/JAHA.119.013471. Epub 2019 Sep 4. PMID: 31480883; PMCID: PMC6818009.
Cusi, K. The Role of Adipose Tissue and Lipotoxicity in the Pathogenesis of Type 2 Diabetes. Curr Diab Rep 10, 306–315 (2010). https://doi.org/10.1007/s11892-010-0122-6
The IDF consensus worldwide definition of the metabolic syndrome, International Diabetes Federation, 2006
Alberti KG, Eckel RH, Grundy SM. et al. Harmonizing the metabolic syndrome: a joint interim statement of the International Diabetes Federation Task Force on Epidemiology and Prevention; National Heart, Lung, and Blood Institute; American Heart Association; World Heart Federation; International Atherosclerosis Society; and International Association for the Study of Obesity. Circulation 2009;120:1640-1645.
Източник: Портал на пациента
