Физическата активност е част от лечението
Д-р Мария Георгиева завършва Медицински факултет на Тракийски университет Стара Загора през 2000 г. Своите специалности Детски болести и Детска ендокринология и болести на обмяната придобива съответно през 2008 и 2011 година. Понастоящем работи на кабинет в Стара Загора. Разговаряме с д-р Георгиева по повод Световния ден за борба с диабета – 14 ноември, и на нейното участие като лектор на VII Национална среща „Диабетът не ни спира“, организирана от Сдружение „Култура без граници“ в София на 15 ноември в хотел „Рамада“.
– Д-р Георгиева, какво представлява диабетът като заболяване?
– Диабетът не е еднотипно заболяване, а сложно метаболитно разстройство на организма с постоянно високи нива на кръвната захар (хипергликимия). То е следствие на намалена или липсваща инсулинова секреция, на нарушения на инсулиновото действие върху прицелните тъкани или е комплекс от двете причини. Това води до нарушение на метаболизма не само на въглехидратите, но и на мазнините, и на белтъците.
Названието на заболяването diabetes е дадено за първи път от елинския лекар Деметриос от Апамея (живял от края на трети до началото на първи век пр.н.е.). То означава преминаване на вода през тялото. С него обяснява жаждата и голямото количество урина, която болните отделят.
Съществуват различни типове диабет, но най-често срещаните са захарен диабети тип 1 и тип 2.
Диабет тип 1 е познат още като автоимунен, инсулинозависим захарен диабет и ювенилен (диабет на младите хора). Дължи се на автоимунен процес, при който се атакуват и унищожават инсулинпродуциращите β-клетки на панкреаса, като постепенно се стига до пълен дефицит на инсулин. Лечението е единствено с инсулин през целия живот.
Диабет тип 2, познат още като старчески диабет, не е зависим от инсулин. В около 80% от случаите той е следствие на затлъстяване и наднормено тегло. При него липсва адекватен инсулинов отговор поради инсулинова резистентност, въпреки наличието на достатъчно собствен инсулин. За лечение се използват медикаменти в таблетна форма или инжекционни средства, различни от инсулина. При диабет тип 2 с течение на времето също може да се достигне до инсулинов дефицит и тези пациенти да преминат на лечение с инсулин.
– Какви са симптомите на диабет тип 1?
– Това е най-често срещаният тип диабет – 95% от случаите в детската възраст. Когато започнах лекарската си практика през 2000 г., имаше основно деца с диабет в тийнейджърска възраст. Но за съжаление, през последните години нарастват все повече случаите на деца под 5-годишна възраст. Диабет тип 1 може да се отключи след 6-месечна възраст. Преди това се касае за различни форми на неонатален диабет, които не се дължат на автоимунен процес.
Симптомите на захарен диабет тип 1 са лесно разпознаваеми, но често се неглижират, понякога дори от здравни специалисти. Децата изпитват повишена жажда и пият по-голямо количество течности, особено сладки. Съответно уринират по-често, включително стават по няколко пъти през нощта. При деца с вече установен навик да уринират в тоалетна може да започне нощно напикаване. Наблюдава се отслабване на тегло на фона на повишен апетит. Може да има влошаване на зрението и възпаления в интимната област.
– Какво се промени в последните години в лечението на този тип диабет?
– След 1922 г. с откриването на инсулина до ден-днешен това е лечението. Прилага се или под формата на неколкократни дневни инжекции с инсулинова писалка, или чрез постоянна подкожна инфузия чрез инсулинова помпа.
Съществуват нови терапии в различни фази на проучвания. Усилията на изследователите са да направят напълно затворена система от типа „изкуствен панкреас“, която не изисква участието на човека в ежедневната грижа за диабета. Също така, насоката е и в имплантирането на инсулинпродуциращи клетки, които да могат да преживеят достатъчно дълго след имплантацията.
Понастоящем пациентите използват лечение чрез инсулинови писалки, помпи, различни сертифицирани и несертифицирани хибридни системи, които са високотехнологични, но въпреки това все още изискват в някаква степен контрол и от страна на човека – на пациента или на родителя на дете с диабет.
– Какво влияе на кръвната захар в организма и трябва да се отчита при тези затворени системи?
– Лечението на диабета не е само прилагане на инсулин. То включва също здравословно хранене, физическа активност, редовно проследяване на кръвната захар и обучение в самоконтрол.
Ние не ограничаваме децата от физическа активност, напротив, тя е част от лечението. Гордеем се с нашите пациенти, които са активни спортисти. В световния спорт има немалко имена на световни шампиони и медалисти със захарен диабет тип 1.
Много важен фактор в контрола на диабета е редовното проследяване на кръвната захар. В последните години станаха достъпни глюкозните сензори. Благодарение на тях не се налага пациентът да се убожда по няколко пъти на ден. Глюкозните сензори са неинвазивни устройства, които се прикрепват към тялото за 10 или за 14 дни, в зависимост от вида им, и измерват глюкозата в междуклетъчната течност на всеки 1 до 5 минути. Стойността се следи на четец или на мобилен телефон чрез съответни приложения. По този начин пациентите имат по всяко време информация за стойностите на кръвната си захар, а освен това и за нейната тенденция, дали тя ще се понижава или повишава, което им позволява да вземат адекватни решения и съответно да постигат по-добър контрол. Това е много важно, защото основният страх и на нас, лекарите, и на пациентите и техните близки е от състоянието хипогликемия – ниска кръвна захар. Именно тя кара родителите на деца с диабет да са нащрек при всеки звук на алармата през деня или през нощта, тъй като глюкозните сензори са снабдени с аларми за ниско и за високо ниво на глюкозата. От ниска кръвна захар човек може да има гърчове, да изпадне в кома и дори да се стигне до летален изход.
– Какви проблеми имат децата, които живеят с диабет тип 1, и техните семейства?
– Децата и техните семейства все още, макар и доста по-рядко, срещат проблеми при постъпване в детска градина или ясла. Предходната Наредба №3, регламентираща отговорностите на здравните специалисти в училищата и в детските градини не включваше в задълженията им да поставят инсулинови инжекции. Затова сравнително често в семействата с по-малки деца се налагаше единият от родителите да не работи, за да може да ходи няколко пъти на ден в детската градина на всяко хранене, да следи колко въглехидрати изяжда детето, да мери кръвната захар и да поставя нужното количество инсулин. Нерядко имаше откази под различен претекст да се приемат деца със захарен диабет или те биваха приемани с условието родител да поставя инсулина.
От септември 2025 г. влезе в сила нова Наредба №2 на Министерство на здравеопазването, според която професионалистите по здравни грижи в детските градини и в училищата трябва да подпомагат процеса на наблюдение и лечение на деца с хронични заболявания, включително и чрез прилагане на лекарствени продукти, назначени от лекар.
В тази връзка, понастоящем се провежда поредното обучение на здравни специалисти в детски заведения и училища в отделни области на страната, което е съвместна инициатива на Българското национално сдружението по детска ендокринология (БНСДЕ), СНЦ „Култура без граници“ и Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи (БАПЗГ). През годините са проведени много подобни обучения в цялата страна.
Добрата новина е, че срещаме все по-висока ангажираност и съпричастност от страна на здравните специалисти да участват в грижата за децата с диабет.
Провежда се и безплатна скринингова програма на деца до 18-годишна възраст, които имат родител, брат или сестра със захарен диабет тип 1, за носителство на свързани с диабета антитела. Тези деца имат 15% по-висок риск да отключат диабет тип 1. Наличието на положителни антитела, особено на две и повече години, показва че детето е рисково да отключи диабет тип 1. Тези деца подлежат на по-нататъшно проследяване през определени интервали от време. Скринингът се провежда от Клиниката по детска ендокринология и болести на обмяната на Специализираната болница за активно лечение по детски болести „Проф. д-р Иван Митев“ София, съвместно с екип от УМБАЛ „Св. Иван Рилски“ София.
– Как живеят днешните деца с диабет тип 1?
– Обществото вече познава това състояние, защото не е толкова рядко. Благодарение на различните методи за проследяване на кръвната захар, на инсулиновите помпи и на хибридните системи за подаване на инсулин от типа затворен цикъл, качеството на живот на децата и на техните семейства се подобри значително. Така че нашите пациенти, които имат добър контрол на захарта, живеят нормално.
За съжаление немалка част от пациентите, въпреки технологичния напредък, не постигат целите за добър контрол. Поради това вече се сблъскваме с начални усложнения от страна на бъбреците, нервната система и очите. Защото не е важно само да разполагаме със съвременни медикаменти и технологии за лечение, а от особена важност е те да бъдат правилно използвани.
Националната здравната каса реимбурсира инсулина, тест-лентите за измерване на кръвната захар, глюкозните сензори, частично реимбурсира консумативите за инсулиновите помпи, а от 2025 г. заплаща и високотехнологична хибридна инфузионна инсулинова система тип „затворен цикъл“. В момента е налична само една система от този вид в България, но в бъдеще очакваме да навлизат все повече. Всички тези съвременни средства на проследяване на кръвната захар и лечение с инсулин осигуряват по-добър контрол на диабета и качество на живот на пациентите.
Мара Калчева, Портал на пациента
