Метаболитният синдром при мен е от наследствена обремененост
Петя Димитрова е професионален фризьор от 23 години и практикува в собствен салон в София. Има семейство и син на 23 години. През част от живота си г-жа Димитрова е страдала от метаболитен синдром и наднормено тегло. През май се отбелязва Европейският ден за борба със затлъстяването. Пред „Портал на пациента“ тя сподели какви са причините за проблема и как е успяла да се справи с него.
– Г-жо Димитрова, как стигнахте до проблема с наднорменото тегло и метаболитния синдром?
– При мен този проблем се дължи доказано на наследствена обремененост. Майка ми имаше тежка форма на хипертония, диабет и всички усложнения, свързани с диабета. Тя почина на 70 години точно от усложненията от диабет. Сестра ми имаше същите проблеми, но без диабета, защото от 10 години тя контролира безкомпромисно теглото си с балансирано хранене и движение. Оказа се, че това е единственото спасение за нас. Иначе не можем да избягаме от своята наследственост. За съжаление, синът на сестра ми почина от усложнения на диабет на 37-годишна възраст.
Бях на 37 години (2005 г.), когато ми отстраниха оперативно женските полови органи. След това напълнях драстично, тъй като се хранех обилно. Обичам да си похапвам. Към това се прибави обездвижването, тъй като работя права, но на едно място, с нула движение. За напълняването ми допринесе и това, че не ми предписаха хормонална терапия. По това време не я препоръчваха за жени с моята операция, даже я отричаха като вредна. А е трябвало да приемам някакви хормони. Може би нямаше да се стигне до екстремното ми напълняване.
– Реално докъде стигнахте с теглото?
– Стигнах до 120 кг на 162 см височина. Даже на 39-годишна възраст тежах 127 кг, но като по-млада се успокоявах, че има време, ще ги сваля. Но всъщност нямаше как това да стане при тогавашния ми начин на живот и без медицинска помощ.
Свалях най-много 15 – 20 кг с екстремно гладуване, без лечение, но след това за около 5 – 6 месеца килограмите ми се връщаха плюс 10 кг в повече. Така сваля 15 – кача 20; сваля 20 – кача 30 кг. И за около десетина години пак станаха 120 кг.
– Как успяхте да си нормализирате теглото?
– Много добре знаех какъв ми е проблемът още като ученичка. Тогава нямах наднормено тегло, но си похапвах добре. Моята майка беше лекар и ме предупреждаваше, даже ми се молеше да взема мерки, да предприема някакво лечение, защото можех да ям цял ден без да спра. Това не е нормално, но аз не я послушах. Казвах й, че не е задължително да имам нейните проблеми, че няма и аз да се разболея.
Когато напълнях, не си правех профилактични прегледи, защото знаех, че резултатите няма да са хубави. Но попаднах на лична лекарка, която ме викаше периодично и ми казваше, че не е добре да бъда 120 кг на моята височина. Тя не ме остави на мира, докато не отида на профилактичен преглед и направя изследвания. Самата аз вече бях решила да започна промяна в начина си на живот. Просто личната лекарка малко ускори нещата да се случат.
– Какво показа профилактичният преглед и изследванията и към какви лекари се обърнахте за консултация?
– Откриха ми хипертония, която имам от 36-годишна, инсулинова резистентност и предиабет. Ендокринолог ми назначи лечение с глюкофаж, но ме предупреди, че медикаментът няма да помогне, ако продължа да се храня по същия начин и ако не увелича поне крачките, които правя ежедневно. Затова се стремя да ходя повече пеша. А що се отнася до хранителния режим, вече знаех какво трябва и какво не трябва да ям, но не го спазвах досега. Но преди година и четири месеца започнах абсолютно стриктен хранителен режим, без изключения – нито на Нова година, нито на рождени дни, нито по време на почивките на море.
– В какво се състои хранителният ви режим?
– Храня се с месо (предпочитам пилешко, ям и свинско), зеленчуци, кисело мляко, яйца и овесени трици. Никакви плодове. Рядко си позволявам малко ягоди и боровинки, които не съдържат много фруктова захар. Пия също много вода. Не забравям да си вземам лекарството, което ми предписа ендокринологът, и да ходя много пеша.
– С колко килограма успяхте да редуцирате теглото си?
– За година и 4 месеца свалих 50 кг. В момента съм 70 кг. Просто вътрешно се чувствам друг човек. Заспивам по друг начин и се събуждам по друг начин. А като се погледна в огледалото, вече се харесвам и ми доставя удоволствие да виждам какво съм постигнала.
Ще кажа на всички, които имат този проблем, че най-важно е да решиш да се промениш, защото не искаш да загинеш от заболяванията, свързани с наднорменото тегло.
Мара Калчева, Портал на пациента
