Хипертрофичната кардиомиопатия (ХКМ) засяга приблизително един на 500 души. Приложено към населението на България, това означава 10 600 души с това състояние. Хипертрофичната кардиомиопатия възниква, когато сърдечният мускул се удебелява, което възпрепятства притока на кръв и води до задух, болка в гърдите, замайване, сърцебиене, припадъци и необяснима умора. При много хора обаче тези симптоми са леки или се развиват постепенно, което забавя разпознаването и навременната грижа.
От Асоциацията на пациентите активни в здравеопазването (АПАЗ) проведоха анкета сред пациенти с това заболяване, за да установят как се чувства и живее човек с хипертрофичната кардиомиопатия.
Ето обобщените резултати от анкетата, която е част от информационна кампания „Възможно ли е да е ХКМ?“, организирана от АПАЗ и Портал на пациента (повече за заболяването на специализираната дигитална платформа coulditbehcm.bg).
Затруднения в ежедневието поради хипертрофичната кардиомиопатия?
Диагнозата хипертрофична кардиомиопатия води до значими ограничения във физическата и социалната активност на хората, които страдат от това сърдечно заболяване. Голяма част от тях съобщават за значително понижаване на работоспособността си. Те са принудени да ограничат физическата си активност, избягват тежък физически труд и вдигане на тежки предмети. Ежедневни дейности, които преди не са ги затруднявали, сега изискват по-дълго време и повече усилия. Възможностите им да ходят и да пътуват също са ограничени. Пациентите споделят, че дългите пътувания ги изтощават.
Липсва пълноценен нощен сън, което води до невъзможност да се възстановят напълно и до повишена умора на следващия ден. Част от пациентите споделят, че са започнали съзнателно да прилагат хигиена на съня и да избягват умствено натоварване в късните часове.
Относно сексуалната си активност пациентите демонстрират сдържаност и известно объркване. Някои от тях признават, че се въздържат от интимни контакти, тъй като нямат информация за безопасността и рисковете от сексуални контакти при тяхното заболяване. Това подчертава нуждата от по-добра комуникация между пациентите и здравните специалисти относно сексуалното здраве при хронични заболявания.
Диагностика
Повечето пациенти споделят, че диагностицирането е било бързо и ефективно – обикновено още при първото посещение при кардиолог. Поводът за преглед са били задух, повишена умора или оток, болка и тежест в гърдите.
Обикновено хората с ХКМ търсят медицинска помощ в кратък срок след появата на симптомите, което е позволило ранно установяване на заболяването. Въпреки това някои от тях в миналото са неглижирали симптомите, а също заболявания като хипертония, диабет или белодробни оплаквания, което е довело до миокарден инфаркт.
Лечение и проследяване
Повечето пациенти демонстрират мотивация за спазване на препоръките на кардиолога си и осъзнават необходимостта от продължително лечение.
Интервюираните пациенти демонстрират високо ниво на доверие към своите кардиолози и заявяват, че се придържат стриктно към назначената терапия. Предишен негативен опит – като самоволно спиране на терапията, довело до инфаркт – е довел до преоценка и по-стриктно следване на медицинските предписания.
След диагностициране на кардиомиопатия хората съобщават за частични промени в хранителните си навици. Докато някои спазват препоръките за ограничаване на мазнините и червеното месо и увеличават консумацията на плодове и зеленчуци, други заявяват, че не се лишават от така наречените вредни храни. Тези данни показват необходимостта от индивидуализирана диетична консултация и проследяване на придържането към препоръките.
Пациенти със съпътстващи ендокринни заболявания споделят, че поддържат активна връзка със своя ендокринолог и редовно провеждат контролни изследвания. Въпреки общото доверие към медицинската грижа, се наблюдава и известна несигурност, свързана с противоречивите мнения на различни специалисти. Това води до объркване у пациента и необходимост от ясно структурирана и последователна комуникация между лекари и пациенти.
Проблеми с лечението
Пациентите с по-нисък социален и икономически статус съобщават, че са принудени да правят избор кои медикаменти да закупят, тъй като техен приоритет са разходите за храна и битови нужди. Това води до нередовен прием на част от предписаните лекарства и създава риск от декомпенсация на заболяването. Темата за достъпността и ценовата тежест на някои лекарства, включително новите терапии като сакубитрил/валсартан, се споменава многократно.
Изводи
Хората с хипертрофична кардиомиопатия имат физически, психологически и социални предизвикателства. Пациентите демонстрират високо ниво на мотивация за спазване на терапията, но се нуждаят от последователна подкрепа, достъп до информация, по-добра координация на медицинската грижа и социална защита. Индивидуалният опит с болестта често е белязан от социални неравенства. Въпреки сериозността на диагнозата, хората с ХКМ запазват стремежа си към активно участие в лечението и поддържане на функционалната си независимост.
- Ранното откриване позволява своевременно проследяване насъстоянието и значително намалява риска от усложнения. Съвременното лечение на хипертрофичната кардиомиопатия включва комбинация от медикаментозна терапия и в определени случаи хирургични интервенции, насочени към подобряване на сърдечната функция и качеството на живот на пациентите.
- Цялата информация на едно място е достъпна за пациентите и техните семейства на https://coulditbehcm.bg/
Материалът има информативен характер и не може да замести консултацията с лекар. Преди да предприемете лечение, задължително се консултирайте с лекар.
Източник: Puls.bg