Ирина Илиева е на 55 години, здравен медиатор в Община Шумен от 2017 г. и заместник-председател на Национална мрежа на здравните медиатори от 4 години. Завършила е селскостопанския техникум „В. Коларов“ в Шумен, но не е имала възможност да работи по специалността си. От ученичка е доброволец, занимавала се е с обществена дейност в неправителствения сектор, като винаги е намирала начин да помага на хората. Работила е във Фондация „Неве Дрома“ и в партньорство с Асоциация Интегро.
Разговаряме с г-жа Илиева за професията здравен медиатор, за трудностите и успехите в нейната работа.
– Г-жо Илиева, как бяхте привлечена за здравен медиатор?
– Живеех и работех в чужбина. По това време бе започнала българо-швейцарската програма ЗОВ (Здраве и образование за всички) и търсеха здравни медиатори. Случайно се прибрах в България, за да подновя някои от личните си документи. Разговаряха с мен, аз се съгласих да стана здравен медиатор и останах в страната. Явих се на конкурс, класираха ме и след това преминах обучение във Факултета по обществено здраве на Медицинския университет в София. Накрая положих изпит, получих сертификат за здравен медиатор и подписах договор с Община Шумен. Оттогава вече 10 години работя като здравен медиатор.
– Имахте ли трудности, когато започнахте работа като здравен медиатор?
– Въпреки че съм здравен медиатор в Здравната служба на моето родно село Ивански, не ме приеха веднага с доверие. Дълги години бях в чужбина и още не ме познаваха, а и аз не познавах младите семейства и децата им. В началото мислеха, че съм от „Закрила на детето“, и това беше преграда в отношенията ни. Отне ми доста време, докато успея да спечеля доверието на хората. Нашата работа е свързана с това да бъдем посредници между хората и общопрактикуващите лекари, всички медицински специалисти, РЗИ, Здравната каса, лечебните заведения, Агенция „Закрила на детето“, Агенция „Социално подпомагане“, дори Полицията.
Ние, здравните медиатори, сме единствените, които сме ежедневно на терен, сред хората. За някои от тях сме единствените, които ги посещаваме и им помагаме. Понякога имаме страшно трудни казуси, които ни отнемат дълъг период от време, за да ги решим. Но винаги се стараем да стигаме до благополучен край. Когато видим радостта, благодарността и сълзите в очите на хората, това е най-голямата отплата за нашия труд.

– Какво постигнахте в резултат на вашата дейност?
– Радостна съм, че много неща в нашата общност се промениха в положителна посока. Много деца не бяха обхванати от образователната система или не посещаваха редовно училище. Някои деца не бяха имунизирани. Имаше деца в ранни бракове. Но вече нещата се промениха. Няма необхванати от образователната система. Все повече завършват средното си образование. Имаме и две момичета, които завършиха висше образование. Всички деца имат задължителните имунизации.
В Ивански имаме детска градина със 70 деца в три групи. Обединеното училище до 10 клас с професионална паралелка е със 150 ученици.
Разбира се, нещата не се случиха по лесния начин. Обикалях адрес по адрес, къща по къща, за да се представя коя съм и как мога да им бъда полезна.
По време на COVID-пандемията хората не вярваха на институциите, но след няколко фатални случаи в общността взеха положението насериозно. Локдаунът се спазваше стриктно, нямаше никакви хора по улиците.
– Ваксинираха ли се срещу вируса, който причинява COVID?
– В началото се ваксинираха само хората, които работеха, защото това беше задължително. На останалите им трябваше време да приемат ваксината, за което допринесе и моят личен пример – поставих си три бустерни дози.
– В момента кои са най-трудните задачи, с които трябва да се справите?
– Предстои да направя кампания за препоръчителната HPV-ваксина. Няма проблеми за поставянето на ваксините от задължителния имунизационен календар. Но все още съществува недоверие и резерви към препоръчителните ваксини. Същото беше в началото и към COVID-ваксината. Надявам се с повече разговори, с упорство, с постоянство, като давам повече информация и отговарям на въпросите на хората, нещата да се случат. Изисква се повече време. Може би и личният пример ще допринесе за това да бъдат убедени хората да приемат ваксината срещу HPV. Понеже децата ми са големи и живеят в чужбина, а внуците ми са още малки за тази ваксина, ще ваксинирам срещу HPV мои племенници.
– Какво е положението със здравните вноски?
– Съвсем малък процент от хората в общността са здравно неосигурени. Обикновено това са маргинализираните семейства. Повечето хора работят в областния град, защото Ивански е само на 16 километра от Шумен, и се осигуряват. А тези, които не работят, се самоосигуряват. Някои бяха принудени да си възстановят здравните осигуровки, тъй като заболяха и трябваше да се лекуват. Младежите, на които им предстои да навършат 18 години, им напомням да започнат да се осигуряват всеки месец, за да им бъде по-лесно. Защото при прекъснати здравноосигурителни права трябва да плащат наведнъж по-големи суми. Освен това, ако имат и други задължения към НАП, трябва да платят и тях.
– Наскоро приключи 18-та обучителна среща на здравните медиатори. Какви са ползите от тези на практика научни конференции с много лектори от различни медицински специалности?
– Тези обучения надграждат нашите знания. Дават ни възможност да слушаме видни медицински специалисти за редки заболявания, психично здраве, имунизации, включително за HPV ваксината и ротавирусните ваксини, и за много други актуални теми на общественото здраве. Това ни дава възможност да сме информирани и подготвени за всякакви случаи. Затова тези обучения са много полезни за нас.

– Каква е равносметката на Национална мрежа на здравните медиатори през 2026 г.?
– През 2026 г. в България работят 367 здравни медиатори в 157 общини на всички 28 области, като всяка година броят на медиаторите се увеличава с 15 души. Всички ние работим ежедневно на терен за подобряване на достъпа до здравни и социални услуги на хората от уязвими групи. Но всичко това нямаше да се случи без основателя на Национална мрежа на здравните медиатори – проф. Ивайло Търнев. За нас той е човек с главно Ч, който ни вдъхновява с доброта, професионализъм и всеотдайност.
Мара Калчева, Портал на пациента