Вече има четири центъра за речева терапия на хора с афазия
За една година само 2025 пациенти от общо 44 000 с исхемичен инсулт са лекувани чрез съвременната терапия тромболиза и едва 0,4% от пациентите са имали достъп до ендоваскуларно лечение. Това съобщи на пресконференция д-р Филип Алексиев – председател на Българско дружество по инсулт, на Националния ден за борба с инсулта – 11 ноември 2026 г.
„Данните за инсултите в България са непълни, тъй като нямаме регистър на пациентите. Регистрирани са само хората с инсулт, преминали през болниците. През 2025 г. над 44 000 души са били с диагноза инсулт. От тях 4,6% или 2025 души са лекувани с тромболиза. За сравнение през 2015 г. с тромболиза са лекувани 208 човека. Има напредък, но не е достатъчен. Това лечение е най-доброто по отношение на преживяемостта на пациентите с остър инсулт и намаляването на инвалидизацията от заболяването. Ендоваскуларното лечение чрез тромбектомия е приложено само при 0,4% от пациентите. Следователно изключително малко хора са имали достъп до такова лечение.
Смъртността от инсулт е почти 10%. Инвалидизацията от афазия – нарушения на говора, е около 30%. Това означава, че всяка година над 10 000 души са с нарушено разбиране на говор или нарушена продукция на говор. Това изключително тежък проблем. След острия инсулт лечението трябва да продължи с неврорехабилитация, говорна рехабилитация и социална адаптация на пациентите, което също не е осигурено за всички пациенти от здравната система“, обясни д-р Алексиев.
Д-р Георги Георгиев – заместник председател на Асоциация за инсулт и афазия, обясни защо има несъответствие на данните за случаите на инсулти в България:
„Националният център за обществено здраве и анализи публикува информация и за нехоспитализираните случаи на инсулт. Така се получават общо 50 000 инсулта годишно в България. А случаите на афазия са общо 12 000. Слабо изследвани са случаите на повторни инсулти и доколко ни куца вторичната превенция на заболяването. Сега създадената система за проследяване на пациентите с инсулт само през първата година не е достатъчна, за да можем да превентираме повторните инсулти. Вероятно е необходимо и допълнително кардиологично проследяване, както и участие на лекари от други специалности, за да се получи комплексна грижа за пациентите, която да ги изведе до стабилно състояние.“
Инж. Дорина Добрева, председател на Асоциацията за инсулт и афазия – представи постиженията на организацията за изминалата година: „Сравнявам инсулта с катастрофа, защото или отнема живот, или напълно преобръща живота на пострадалия и на неговото семейство. За тези хора е нужна истинска институционална системна грижа – за да намерят помощ, да разберат следващите стъпки в лечението и да имат възможност за възстановяване, общуване и достоен живот.
През националната линия за подкрепа имаме над 300 обаждания за общо 365 дни. По всички наши канали сме оказали съдействие на над 1000 души. Най-често семействата търсят информация за терапия, рехабилитация, социални права, помощни средства и организация на грижата след изписването на човека с инсулт.
Продължава да работи инфоботът за инсулт във Вайбър с над 3300 потребители. Завършихме проекта „Аз общувам“ при афазия в лекарския и стоматологичен кабинет. Това е безплатно приложение с комуникационни карти и обучителни материали, което има над 400 изтегляния и дава възможност на човека с афазия да изрази своите потребности, особено когато се налага да общува с медици.
Създадохме и центрове за речева терапия в партньорска програма със Столична община и СУ „Св. Климент Охридски“. От януари до октомври 2026 г. работят два центъра, а от ноември центровете вече са четири, в които се предлага безплатна речева терапия и подкрепа за хората с афазия и техните семейства“, обясни инж. Добрева.
Мара Калчева, Портал на пациента
